Сатира за „интелектуалците“, политическата класа и изобщо за липсата на посока и желание за общи действия в страната ни - това е романът „Папо и неговата К(о/а)мпания“ на участника в „Ръкописът“ Венцеслав Новхристов. Книгата следва разказваческия глас на главния герой Тодор Петър, завръщащ се в България след около 20 години емиграция в Германия, за да прекара лятната си ваканция заедно с малкия си син Стоян. На къмпинг край Созопол и в самия град той и синът му се срещат с членовете на компания от времето на социализма. Това са хора от интелигенцията, като част от тях са били или продължават да бъдат емигранти в различни части на света, други са свързани с елита на политическата върхушка, правят бизнес в съвременна България, гледат отвисоко или просто показват песимизма и цинизма си към безпътицата на обществото.

Тодор Петър се връща в Германия, след това решава да я напусне и окончателно да се прибере в родината си. Съдбите на героите се преплитат и от този калейдоскоп се изгражда образа на днешна България.

„Папо“ е съчетание от немското „папа“ и българското „татко“. Компанията са неговите приятели, а Кампанията е обсебеността на главния герой да търси път и изход от бедите, залели родината му. Да търси възможност за съдействие, за да се бори срещу тях. Но остава сам... и смешен. Виждайки обаче ясно картината на съвременна България, човек може да си зададе въпроса: кой всъщност по-смешен...

Заедно с това Кампанията е и търсене на нови любови, и политически съперничества (най-вече на маса, както се прави в България)...