Скритият живот на една помакиня - електронна книга
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза , Романи и повести
- Страници: 209
Агресивен роман по действителни случаи. "Скритият живот на една помакиня", "Рязаният поп" и "Братът" застрашават националната сигурност на България." Николай Хайтов "Никой не може да докаже, че книгите не са порнография." Окръжен прокурор "Защо казват, че прозата на Христо Стоянов е скандална? Стиховете му преди години също бяха скандални." Любомир Левчев "Книгите на Христо Стоянов не са порнографски и не би трябвало да бъдат обект на разследване пт прокуратурата, а предмет на литратурни спорове." Из тройна експертиза на специалисти от Института по литература към БАН
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
Моите родители са помаци. Българомохамедани. Имам по-малък брат с десет години. И добре, че е по-малък, защото, когато се случи това с мен преди години, ми каза, че рано или късно ще ми тегли ножа. А тогава беше на шест години. Майка ми и баща ми отглеждат тютюн и с това се издържа цялото семейство. Имаме и два декара картофи. Крава. Родителите ми въобще не се карат. Не съм чувал мама дума напряко на баща ми да е казала. Сбърка ли мама обаче, баща ми я пребива от бой. Виждала съм го да троши стол в главата й. А мама мълчи. В нашето село няма нито едно разведено семейство. Има само забрадени жени и мъже, които всеки ден ходят на джамия. След джамията са в кръчмата. В кръчмата само ходжата не пиел, казваше баща ми. Когато се бере тютюн, ние с мама и берем, и нижем. Баща ми го извозва с мулето. Допреди десетина години не знаех какво е и електричество вкъщи. Не че селото не беше електрифицирано, но баща ми не даваше да се прокара ток у дома. Точно пред къщата ни има улична лампа. За да не влиза светлината й през прозорците, баща ми малко преди шест часа пуска пердетата. На няколко пъти излизаше навън и трошеше с камъни крушката. Кметът ни също беше помак, но и досега си е с българското име. Аз също не исках да си сменя името, ама баща ми ме принуди. Та кметът идваше, кандърдисваше баща ми, защото майка ми нямаше думата. Ако не говореше с мен, когато ме слагаше вечер в леглото да спя, съм си мислила, че е глухоняма. Само че мама не беше глухоняма. Кметът на няколко пъти глоби баща ми да си прокара електричество и той накрая склони. Прекараха ток у дома, ама той пак си палеше газената лампа вечер. Докато свикне. От “Енергото” идваха постоянно да оправят електромера, защото мислеха, че е развален. Отчиташе по няколко стотинки на месец. То и тях нямаше да отчита, но аз съм виждала мама, когато го няма баща ми, да хване куките за плетене посред бял ден и да пали преди това крушката. Отвън слънце пече, ще срине къщата със светлината си, а мама, пуснала пердето, плете на електрическата крушка. Толкова се радваше. Един ден я свари баща ми и я преби от бой. Аз се бях свряла в ъгъла на стаята и бях затиснала очите си с ръце. Уж ги бях затворила тия очи от страх, ама пак гледах през пръстите си. Мама има дълга плитка и баща ми, като видя, че свети крушката, я хвана за плитката. Тя още като го чу да кашля на двора, стана, за да изгаси крушката, ама той влезе бързо. Като я хвана за плитката, се завъртя на място и мама, като добиче на харман, закръжи около него. Нали заради това на мъжете им викат стожери на семейството... Тъй им викат, защото всички се въртят около тях и им прислужват, и им угаждат. И всички се въртят около тях обратно на часовниковата стрелка. Мама обикаляше около баща ми от дясно на ляво. И аз така свикнах. Сигурно заради това мъжете по-късно се състаряват от жените. Защото, като се въртим около тях обратно на часовниковата стрелка, им връщаме част от времето и ги подмладяваме. Баща ми завъртя мама, а тя за себе си не мислеше. Аз тогава стоях в средата на стаята и като стигна до мен, ме бутна в ъгъла. Оттам през пръстите си гледах как баща ми я бие. Може и заради това да съм удушила детето си после, защото не исках да вижда какво прави мъжът ми с мен. Нещо ме кара така да си мисля. След като я завъртя няколко пъти около себе си и мама падна на пода, баща ми си свали каиша, възпретна полата й и започна да я налага с него. Тогава видях, че мама ходи без гащи, защото си беше чисто гола под полата. След това гледах да зърна из просторите на селото някакво женско бельо, ама не съм виждала. Сигурно в цялото село жените така ходеха - без гащи. Да им е по-удобно на помаците, където свърнат, да се качват върху жените си. Нали жените бяха част от тяхната собственост. Единствената движима собственост освен мулетата си, която притежаваха. Жените в селото ходеха с рокли. Върху роклите при специални случаи обличаха сини манти. От тия, които раздаваха в пансиона на чистачките. Те и чистачките си ги пазеха за официални дрехи и чистеха с домашните си дрипи. След като се умори да я бие, той хвана стола до себе си и почна да я налага с него. Налагаше я, докато го строши. Мама цялата беше в кървища, когато баща ми скочи и два пъти върху гърдите й. След това отиде в кръчмата и там разказал всичко. Добре, че кметът бил там и като чул, викнал “Бърза помощ”. После дойде у дома. Аз вече оплаквах мама, защото тя почти не дишаше. Само от време на време похъркваше. Когато я качиха на носилката и тръгнаха към линейката, лекарят не искаше да ме вземе. Обясняваше на кмета, че било забранено. А мене ме беше страх да остана вкъщи сама с баща ми. Той, баща ми, въобще не ме беше бил и въобще не се страхувах да остана насаме с него, ами ме беше страх от тъмното. Чак когато си представих какво ще ме прави, ако светна крушката, тогава си дадох сметка, че ме е страх и от баща ми. Накрая кметът склони доктора и ме взеха с линейката. На мама й сложиха кислородна маска... На другия ден в болницата дойде баща ми. Поседя до мама, подържа й ръката. За пръв път го видях тогава да й държи ръката. Оттогава не е бил мама. И сам палеше крушките. Във всички стаи. Два месеца стоях в болницата до мама. Със стола баща ми й бе строшил на три места десния крак. Оттогава мама куца, но това не й пречи. Всъщност аз съм наполовина помакиня. Мама е християнка или е била такава, преди да се омъжи за баща ми. Заради това не познавам нито бабите, нито дядовците си. Такива са ни нравите. Родителите на баща ми не го поглеждаха, защото бил взел българка. И на мама родителите до края на живота си й се сърдеха, че е взела помак. По-късно баща ми вкарал и майка ми в джамията, но това не промени нещата. Както сигурно нямаше да ги промени, ако мама беше вкарала баща ми в църквата. Въпреки че джамията десетилетия е била заключена, след като навремето всички помаци били покръстени. После се юрнаха всички да се молят, като я отвориха. Молитва не е прескачана от съселяните ми. Щом се провикнеше от минарето имамът и всички зарязваха всичко и се юрваха към джамията. Баща ми насили мама да се облича като другите. Виждала съм я на снимки, преди да се оженят. Европейка. Издокарана. Сигурно е била първа красавица в нейното село. Но след като са се оженили, баща ми я накарал да се облича като всички ахрянки в селото. Така им викат на българомохамеданите - ахряни, помаци. Има и други имена. Баща ми викаше на мама и гяурка, ама след като я преби тогава от бой, такова нещо не му се откъсна от езика. Пък нали беше вече мюсюлманка като другите. Почна да се забражда, пусна си дълга плитка, но я криеше под мантата си, защото всички гледаха разкошната й коса и баща ми я ревнуваше. “Защо, викаше, показваш плитката на всички, а?! По-добре си покажи задника. Тя и без това плитката ти все него сочи...” Като ходела така, казваше баща ми, другите ахряни в селото с поглед я събличали... И мама си криеше под мантата косите. Много обичах да се радвам на косите й. Вечер, когато се събличаше, косата й скриваше ханша. Толкова дълга беше. Стоеше пред огледалото и дълго се радваше. Понякога, усещах по раменете й, плачеше пред огледалото. Веднъж се престраших и я издебнах, за да видя сълзите й. Мама ме усети и се избърса с косата. Веднъж, беше следобед и мислеха, че съм заспала, ги заварих двамата в леглото в неговата стая. Майка ми се беше скрила под юргана, а баща ми, хванал се с две ръце за таблата на леглото, скимтеше със затворени очи от удоволствие. Години по-късно, когато правих френска любов на моя полицай, разбрах какво бяха правили родителите ми тогава. Така се изплаших, като ги заварих така, че се хвърлих да търся мама и да я спасявам. Мислех си, че баща ми я души. Майка ми се показа изпод юргана и понеже лицето й беше влажно, си помислих, че е кръв. Не знаех, че на всички хора кръвта е червена, и дълго след този случай си въобразявах, че на мама кръвта е бяла. Тя се изчерви, като я попитах дали това по устните й е кръв, и се избърса с косата си. Гушна ме до себе си и беше гола-голеничка отдолу. Нищо не ми казаха. Само баща ми след няколко минути ме изгони от стаята и аз отидох да плача в нашия креват. Казвах му нашия креват, защото ние с мама заедно спяхме. Дори да са правили нещо, сигурно баща ми я е викал и когато мама го е облекчавала, се е връщала пак при мене. Иначе как щеше да се роди брат ми?
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.