Саламът, Санчо

Свободата, Санчо, е нищо без салам. Не че саламът е нещо без свобода – което идва да изясни, че всичко в природата е свързано. Влизайки стремглаво в кварталната бакалия малко преди ключът да се превърти в ключалката, познай за какво си мисля? За салам! Може да не е веганско, вероятно никак не е модерно, но е факт. Не за това на коя планинска верига, връх или град е кръстен, не какъв е процентът на соята в него – опитвам се да сметна колко салам ми трябва, за да се чувствам свободна. Не съм добра в сметките, затова обикновено или купувам недостатъчно (т.е. твърде бързо свършва саламът и не успявам да стигна до заветната идея), или пък твърде много (т.е. започвам да се чувствам толкова свободна, че обмислям как ще се махна оттук завинаги).

И изобщо не е жалко, защото съм наясно колко необходим е саламът за моята свобода. Вземаш си, значи, салама в торбичката и започваш да употребяваш свободата си на спокойствие. Най-често аз употребявам свободата си, за да мога ясно и честно да изразя какво мисля за роднините на управляващите. И за тези на бившите управляващи, и за тези, които вече никога няма да управляват нищо, но пък поуправляваха колкото да иде конят в реката... Как си представяш, Санчо, да обоснова мислите си, ако не съм дала 1/22 част от заплатата си, за да купя салам? С другите 21 части трябва да се опитам да платя ток, вода, парно, хляб, транспорт, минали погрешни пресмятания, бъдещи евентуални инфлации, няколко магистрали и социалното включване на малцинствата. За собственото ми дете остава фактът, че още съм жива – и нося салам понякога.

Свободата да мога да избирам измежду хиляда вида салам много ме радва. Имам тази свобода и много ми се иска някога да я употребя, но поради факта, че саламът е продукт, който е крайно необходим за съществуването ми, обикновено се примирявам с едно и също непретенциозно име. Иначе ако питаш за моженето – мога да избирам, мога да си позволя тоя лукс да си избера каквото ми е необходимо. Но дали това ще доведе свободата по-близо, е спорен въпрос. Парадоксално е, че когато нямаше свобода – нямаше и избор, но пък салам се намираше. Освен в годините, в които не се намираше нищо, дори хляб...

Друга свобода, която често употребявам, е тази да мога да се придвижвам свободно където ми е потребно – вечер обикновено ми е потребно да пресека улицата и да се придвижа до панелния си блок. Не е кой знае какво, но все е свобода някаква. С парче салам в торбичката човек получава илюзията, че може да си позволи наистина да отиде някъде... някога...

Естествено, имам пълната свобода да не купя салам. Но този вариант отпада, защото тогава няма да имам свободата да си направя сандвич, докато си пиша глупостите, нито пък свободата благородно да се откажа от сандвича си в полза на здравословното пестене на салам. Като резултат глупостите, които пиша, ще излязат толкова постни, че никой няма да си направи труда да ги прочете. Така смисълът от свободата на словото ще иде на кино, а тази свобода е от изключителна важност за световната демокрация, за равновесието в природата и в частност – лично за мен.

Организмът, Санчо, се нуждае от витамини, вода, соли, малко романтика, много свобода... И достатъчно салам.