ПЪРВА ЧАСТ

Подозрителен шум откъм етажната площадка прекъсна сутрешния ритуал на Жана. Вратата на асансьора звучно хлопна. Дочу се мъжки глас:

- Ще го изчакаме!

Навярно бяха съседите - шумни, недодялани богаташи. Отскоро живееха тук, опитаха се да я спечелят с комплименти, скъпи подаръци и съблазнителни покани. Тя благодареше вежливо, но категорично отказваше подаръците и поканите. При случайните срещи с тях ограничаваше общуването си до любезен поздрав и добре премерена усмивка. Ценеше времето си, не си позволяваше да го пилее с хора, които предизвикваха у нея отрицателни емоции.

Шумът, макар и глух, не спираше.

Едва ли някой идваше при нея. Малцината, които имаха достъп до дома й не биха се осмелили да я безпокоят по това време.

Този час беше нейната неприкосновена територия. След гимнастиката и душа, обличаше халата с марката на Версаче, наливаше си кафе в чашка от финия японски сервиз „Гейша” и с царствена походка минаваше в хола, чиято фотография красеше корицата на последния брой на списание „Модерен дом”.

Заслужаваше най-хубавото и не се колебаеше да си го даде.

Настаняваше се на любимото си кресло, пускаше диска с подбрана класическа музика, отпиваше малки глътки кафе и мислеше само за приятни неща.

Далеч преди модата на езотеричната литература, тя бе осъзнала, че успехът и щастието навестяват предимно хората, които вярват в себе си. По тази причина задължително започваше деня със самочувствие на победител.

Нищо не й действаше по-окуражаващо от вглеждането в собствения й живот. Наподобяваше актриса, разгръщаща албум с фотографии на големите си роли на сцената. Започнеше ли, неминуемо усещаше триумфа на успелия човек.

Успяла бе - дори преуспяла - и като жена, и като архитект, защото винаги се стремеше към високи цели, а никога не се стъписваше пред препятствията.

Онези продължаваха да шумят.

Намръщи се, но въобще не помисли да прекъсне сутрешния си ритуал. След него се чувстваше като напомпана гума - с лекота преминаваше и през най-трудните изпитания на деня. Ведрото настроение й помагаше да се справи даже с невъзможното.

Отказа се да затвори вратата към входното антре — просторът на апартамента й вдъхваше усещането за свобода и независимост.

Не помръдна и когато онези повишиха тон. Трудно понасяше пораженията, а конфликтът с простака неминуемо завършваше с провал за нея. Чужди й бяха неговите основни оръжия - грубостта, безпардонността и особено дебелоочието, с което той налагаше тесния си мироглед и елементарното си мислене.

Нейната сила бе в умението да се държи културно при всякакви обстоятелства.

Първите звуци на „Малка нощна музика” притвориха блажено очите й. Обожаваше Моцарт. Тялото й се отпусна, по лицето й се разля доволна усмивка.

Постигнала бе материална независимост и духовна извисеност.

Без капка съжаление помисли за хилядите, а може би милионите жени и не по-малко мъже, които започваха деня с горчива въздишка и кисело настроение.

Тя принадлежеше към малцината щастливци, доволни от съдбата си.

Успехите й бяха далеч повече от несполуките. С тях именно зареждаше всяка сутрин самочувствието си. Те й даваха кураж да поема към високите си цели. Те я предпазваха от мрачните настроения на песимизма.

Печелеше достатъчно, за да задоволява вкуса си към красивото и приятното.

Не случайно снимаха често апартамента й в „Модерен дом” — всичко в него беше изискано луксозно и домашно уютно. Последната й кола беше снежно бял кабриолет „Мерцедес“. Купуваше дрехите и аксесоарите си само от бутиците на световно известни модни къщи.

Не пропускаше нашумелите книги, пиеси и филми. Посещаваше светски събития. Обличаше се с вкус, навсякъде правеше впечатление с красивата си външност, изискано държание и с богатата си култура.

Никога обаче не забравяше, че възхищението и уважението преследваха само онези, които не се задоволяваха с постигнатото. Следеше строго поведението си, въпреки че по всички показатели то беше безупречно. Същото внимание отделяше и на външния си вид. Не по-малко придирчива бе към професионалното си положение. Готова бе да скъса задника си от работа, за да не изпадне от групата на първите бизнесдами в страната.

Изключи се напълно за шума от вън. Съсредоточи се в себе си. Днешният ден беше изключително важен за нея, нуждаеше се от самоувереността на победителя.

Предстоеше й сериозна сделка с бизнесмена Найден Цонев - мъж с много пари и със снобската амбиция да смайва света с притежанията си. Наумил си бе да построи най-модерното казино на Черноморското крайбрежие. Обиколил бе доста архитекти, докато се закова на нея. Цветята, скъпите подаръци, поканите за ресторант й подсказаха, че не я бе избрал само заради нейния професионализъм.

Проектът беше предизвикателство за всеки архитект, тя не правеше изключение. При първоначалните им разговори бе проявила жив интерес, хрумнали й бяха доста идеи. Цонев се бе постарал да предизвика любопитството на обществото и това публично очакване запали амбицията й да покаже на какво е способна. А и хонорарът беше съблазнителен.

И най-неочаквано той сложи фамилиарно ръка върху рамото й.

- Как си позволявате! — възмути се тя.

Той се приближи съвсем близо до нея и без да му мигне окото, арогантно изтърси:

- Ти си жената за мене. Ще те направя царица.

- Вие обаче не сте мъжът за мене. Не сте вече и клиент. А и кой ви разреши да ми говорите на „ти“?

Отказа поръчката с безапелационна категоричност.

Найден Цонев не повярва, продължи да я ухажва, както дотогава.