Вечната и святата
- Издател: Захарий Стоянов
- Жанрове: Поезия , Българска класика
- Страници: 96
Критиката и литературната история са виждали в Елисавета Багряна символа на женската любов и непримиримостта срещу предразсъдъците и унизителната съдба на жената.
Това, разбира се, не може да се отрече, нито да се пренебрегне.
Поетесата рязко отказа да се подчинява на установените правила, според които тя трябва винаги и непременно да следва съдбата на всички жени и да остане покорна в дома, да се отдаде на битовите грижи и сляпо да изпълнява каквото ? кажат.
Елисавета Багряна изрази този бунт и му придаде романтичен блясък. Тя имаше смелостта и гордостта да заяви публично, че не желая повече така да живее, че ? е унизително да бъде робиня и че жената също има право да участва активно и с достойнство в живота.
Затова и проговори толкова категорично, със силен глас, без да се смущава от дързостта си и без да проси позволение.
Елисавета Багряна е велика поетеса, която обнови езика на поезията и въведе в литературата нов тип личност.
- Панко Анчев
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.