Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература
-15 %
Докладвай

Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература

Чети в библиотеката

Кръстьо Кръстев е първият професионален литературен критик в България след Освобождението (1878), литературен историк и теоретик, критик и теоретик на преводната литература, преводач; основоположник на експерименталната психология и на неокантианската нормативна естетика в България, философ идеалист; създател и главен редактор на най-значимото българско литературно списание до I световна война — „Мисъл“ (1892-1907), около което в нач. на XX в. се формира първият литературен кръг с ясно определена естетическа и културно-просветна програма; публицист със смели граждански прояви. Първата си литературно-критична студия „Иван Вазов. Етюди за стихотворната му поезия“ (сп. „Труд“, 1888, № 5-6) пише като студент в Лайпциг. Издава „Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“ (1890) и сп. „Критика“ (1891). Сътрудничи на списанията „Периодическо списание“ (на БКД), „Труд“, „Денница“, „Демократически преглед“, „Съвременна мисъл“, „Листопад“, на вестниците „Гражданин“, „Демократ“, „Народ“ и др. Публикува обзорни студии върху новата бълг. литература в редица чуждестранни издания — сп. „Современник“ (Санкт Петербург), „Вестник Европы“ (Санкт Петербург), „Internationale Wochenschrift“ (Berlin).

Философските му възгледи са еклектични, в лоното на субективния идеализъм — „материята е дело на нашия дух“ и съществува „само като състояние на нашето съзнание“. От страниците на сп. „Мисъл“ Кръстев воюва (предимно в гносеологически план) срещу вулгарния материализъм на Л. Бюхнер и срещу българските му проповедници Д. Благоев и Д. Димитров от сп. „Ново време“, като защитава интуитивизма и релативизма. В областта на етиката е „пленник на идеалистични блянове“ и проповядва „живот за нравствен идеал“. Възпитаник е на видния представител на експерименталната психология В. Вундт и на следовниците му. Естетическите възгледи на Кръстев са формирани под въздействието на немската неокантианска естетика (К. Грос, К. Ланге, Й. Фолкелт). Защитава едновременно релативния и нормативния характер на естетиката. Провъзгласява естетическата наслада за единствената пряка цел на изкуството и се обявява против тенденциозността в него. Прокарва рязка граница между литература и публицистика, между „историко-естетическото значение на едно художествено произведение“ и „неговата естетическа стойност“. Наред със съратниците си от кръга „Мисъл“ воюва за отграничаване на българската литература от другите области на духа; критикува конюнктурните, главно политически тенденции в нея. Нравствените тенденции обаче смята не само за допустими, но и за необходими.

Като критик Кръстьо Кръстев участва активно в литературния живот близо три десетилетия. Стреми се да улови характерологичното за всеки писател. Открива и утвърждава П. П. Славейков, П. Яворов, П. Тодоров, К. Христов. Проникновено анализира творчеството на съратниците си от кръга „Мисъл“. 

Виж повече...
Откъс В желани
ISBN: ISBN
4.24 лв
4.99 лв
epub

Най-купувани

Най-обсъждани