Очите на сърцето
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза , Криминални , Романи и повести
- Страници: 191
Жана - кpасива, интeлигeнтна и пpeуспяваща аpxитeктка, пиe сутpeшнoтo си кафe. Bнeзапнo вxoдната вpата сe oтваpя и нeпoзнат мъж сe пpeдставя за сoбствeник на нeйния апаpтамeнт. Hастoява вeднага да напуснe жилищeтo. Бeз дoм и пpeдадeна oт най-близкитe си xopа, тя напpазнo тъpси пoмoщ oт дъpжавата. Изгубва памeтта си и пoпада на улицата. Пepфeктната дoтoгава жeна сe пpeвpъща в oтчаяна клoшаpка, кoятo сe пoдчинява на инстинктитe си. Oчакванията на жуpналиста Филип Apнаудoв за сeнзациoнна мистepия сe сбъдват, кoгатo я завeжда у дoма си. Жeната, кoятo излиза oт дpипитe, гo oчаpoва с вида и нeпoдпpавeнитe си свeтски oбнoски. Пламналата буpна любoв мeжду двамата e пoставeна на каpта, кoгатo Жана сe събужда с внeзапнo възстанoвeна памeт дo чужд мъж. Пoслeдвалитe събития, щe накаpат читатeля със затаeн дъx да стигнe дo кpая на poмана. A там гo чака истинска изнeнада!
Виж повече...
Очите на сърцето
Донка Петрунова
ПЪРВА ЧАСТ
Подозрителен шум откъм етажната площадка прекъсна сутрешния ритуал на Жана. Вратата на асансьора звучно хлопна. Дочу се мъжки глас:
- Ще го изчакаме!
Навярно бяха съседите - шумни, недодялани богаташи. Отскоро живееха тук, опитаха се да я спечелят с комплименти, скъпи подаръци и съблазнителни покани. Тя благодареше вежливо, но категорично отказваше подаръците и поканите. При случайните срещи с тях ограничаваше общуването си до любезен поздрав и добре премерена усмивка. Ценеше времето си, не си позволяваше да го пилее с хора, които предизвикваха у нея отрицателни емоции.
Шумът, макар и глух, не спираше.
Едва ли някой идваше при нея. Малцината, които имаха достъп до дома й не биха се осмелили да я безпокоят по това време.
Този час беше нейната неприкосновена територия. След гимнастиката и душа, обличаше халата с марката на Версаче, наливаше си кафе в чашка от финия японски сервиз „Гейша” и с царствена походка минаваше в хола, чиято фотография красеше корицата на последния брой на списание „Модерен дом”.
Заслужаваше най-хубавото и не се колебаеше да си го даде.
Настаняваше се на любимото си кресло, пускаше диска с подбрана класическа музика, отпиваше малки глътки кафе и мислеше само за приятни неща.
Далеч преди модата на езотеричната литература, тя бе осъзнала, че успехът и щастието навестяват предимно хората, които вярват в себе си. По тази причина задължително започваше деня със самочувствие на победител.
Нищо не й действаше по-окуражаващо от вглеждането в собствения й живот. Наподобяваше актриса, разгръщаща албум с фотографии на големите си роли на сцената. Започнеше ли, неминуемо усещаше триумфа на успелия човек.
Успяла бе - дори преуспяла - и като жена, и като архитект, защото винаги се стремеше към високи цели, а никога не се стъписваше пред препятствията.
Онези продължаваха да шумят.
Намръщи се, но въобще не помисли да прекъсне сутрешния си ритуал. След него се чувстваше като напомпана гума - с лекота преминаваше и през най-трудните изпитания на деня. Ведрото настроение й помагаше да се справи даже с невъзможното.
Отказа се да затвори вратата към входното антре — просторът на апартамента й вдъхваше усещането за свобода и независимост.
Не помръдна и когато онези повишиха тон. Трудно понасяше пораженията, а конфликтът с простака неминуемо завършваше с провал за нея. Чужди й бяха неговите основни оръжия - грубостта, безпардонността и особено дебелоочието, с което той налагаше тесния си мироглед и елементарното си мислене.
Нейната сила бе в умението да се държи културно при всякакви обстоятелства.
Първите звуци на „Малка нощна музика” притвориха блажено очите й. Обожаваше Моцарт. Тялото й се отпусна, по лицето й се разля доволна усмивка.
Постигнала бе материална независимост и духовна извисеност.
Без капка съжаление помисли за хилядите, а може би милионите жени и не по-малко мъже, които започваха деня с горчива въздишка и кисело настроение.
Тя принадлежеше към малцината щастливци, доволни от съдбата си.
Успехите й бяха далеч повече от несполуките. С тях именно зареждаше всяка сутрин самочувствието си. Те й даваха кураж да поема към високите си цели. Те я предпазваха от мрачните настроения на песимизма.
Печелеше достатъчно, за да задоволява вкуса си към красивото и приятното.
Не случайно снимаха често апартамента й в „Модерен дом” — всичко в него беше изискано луксозно и домашно уютно. Последната й кола беше снежно бял кабриолет „Мерцедес“. Купуваше дрехите и аксесоарите си само от бутиците на световно известни модни къщи.
Не пропускаше нашумелите книги, пиеси и филми. Посещаваше светски събития. Обличаше се с вкус, навсякъде правеше впечатление с красивата си външност, изискано държание и с богатата си култура.
Никога обаче не забравяше, че възхищението и уважението преследваха само онези, които не се задоволяваха с постигнатото. Следеше строго поведението си, въпреки че по всички показатели то беше безупречно. Същото внимание отделяше и на външния си вид. Не по-малко придирчива бе към професионалното си положение. Готова бе да скъса задника си от работа, за да не изпадне от групата на първите бизнесдами в страната.
Изключи се напълно за шума от вън. Съсредоточи се в себе си. Днешният ден беше изключително важен за нея, нуждаеше се от самоувереността на победителя.
Предстоеше й сериозна сделка с бизнесмена Найден Цонев - мъж с много пари и със снобската амбиция да смайва света с притежанията си. Наумил си бе да построи най-модерното казино на Черноморското крайбрежие. Обиколил бе доста архитекти, докато се закова на нея. Цветята, скъпите подаръци, поканите за ресторант й подсказаха, че не я бе избрал само заради нейния професионализъм.
Проектът беше предизвикателство за всеки архитект, тя не правеше изключение. При първоначалните им разговори бе проявила жив интерес, хрумнали й бяха доста идеи. Цонев се бе постарал да предизвика любопитството на обществото и това публично очакване запали амбицията й да покаже на какво е способна. А и хонорарът беше съблазнителен.
И най-неочаквано той сложи фамилиарно ръка върху рамото й.
- Как си позволявате! — възмути се тя.
Той се приближи съвсем близо до нея и без да му мигне окото, арогантно изтърси:
- Ти си жената за мене. Ще те направя царица.
- Вие обаче не сте мъжът за мене. Не сте вече и клиент. А и кой ви разреши да ми говорите на „ти“?
Отказа поръчката с безапелационна категоричност.
Найден Цонев не повярва, продължи да я ухажва, както дотогава.
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.