Няколко думи
за автора

Навярно, читателю, прочитайки името ми, виждайки лицето ми на снимката, започваш веднага да си задаваш въпросите: Коя е тя? С какво друго се занимава? Каква ли е историята ѝ?...

Много от отговорите се намират в книгата. Ако се чете внимателно, понякога и между редовете, лека-полека ще започне да се оформя картината на моя живот.

Но коя съм всъщност? Това не мога да кажа... Липсва ми основата, на която да стъпи описанието ми. Има причина да не мога категорично да заявя себе си:

Израснах в държава, която отне правото ми да зная коя съм и откъде идвам. И която продължава да ме ограничава в тази насока. Затова имам само един отговор на този въпрос:

„Аз съм дърво без корен“.

Чувствам се точно като обрулен лист, който е там, където го духне вятърът.

...За душата си също не зная какво да кажа. Тя си остава огромна, все още неразгадана, загадка. Тъй като на земята е затворена в тяло, което не позволява да се разбере какъв опит е придобивала през вековете. А Съзнанието пък ограничава достъпа до тази нейна опитност...

Едно обаче съм разбрала. Че нося една неспокойна и вечно скитаща душа...

Ето това съм аз – човек, търсещ да намери себе си.

Увод

Или как започна всичко това...

Сън в нощта на Кръстовден –
14.09.2015 г.

(Сън знамение)

Сънувам, че съм много богата и съм собственичка на голяма, съвременна, луксозна къща. Наблюдавам я колко хубаво изглежда отвън – цялата е боядисана в бяло; с големи прозорци е; състои се от няколко части. Сядам доволно отпред, на бордюра, пред новия си дом.

Облечена съм в черно, елегантно, скъпоструващо късо палтенце, тъмносини дънки и кафяви кожени обувки. Или казано по друг начин – видът ми е снобски...

С къса кестенява косичка съм и нося очила. Лицето ми е младо и безгрижно.

Гледам към слънцето и му се радвам. Щастлива съм, че съм осигурила красив дом за мен и майка ми (в действителност тя е мъртва).

Изведнъж сънят ме пренася в огромна зала като храм – с високо разположен купол над главата ми като в християнските църкви.

Седя на дълга маса (асоциирам я като тази от картината „Тайната вечеря“). Масата е отрупана с всевъзможни ястия. Но погледът ми е привлечен най-вече от голяма купа с най-разнообразни плодове в нея.

В дясната си ръка държа празна чаша – бокал.

В този момент вдигам поглед към жена, която застава до мен и ми налива вино в чашата. (В действителността не пия алкохол.)

Разпознавам я на мига – Мария Магдалена... В съня ми тя е жената на Исус Христос.

В този момент приятен мъжки глас ме заговаря. Обръщам се по посока на гласа.

Срещу мен на масата седи и с топли очи ме наблюдава Исус...

Мария отива и сяда до него. И двамата са облечени, както ги изобразяват по картините – с дълги роби.

Исус ми подава стар пожълтял папирус. Отварям го и се заглеждам, за да разбера какво е написано на хартията.

На пръв поглед виждам снимка, разположена в центъра на някаква статия. Самата снимка изобразява затворена стая без прозорци. Стените са изградени от тухли... Стори ми се като подземие...

Снимана е жена с очила, която седи пред дълга, масивна дървена маса, намираща се в средата на подземната стая и запълваща почти цялото пространство в нея...

Масата е отрупана с най-различни артефакти и реликви. Разпознавам сред цялото това множество само и единствено Граала. Беше поставен в центъра на масата.

Вглеждам се в жената и осъзнавам, че на снимката – това съм аз...

Вдигам поглед към заглавието на статията...

В очите ми се набиват три главни удебелени думи на латиница, започващи с буквата S.

Прочитам ги на глас...

– Запомни ги! – обажда се Исус.

(Е, на сутринта, като се събудих, не можах да възпроизведа точно думите, изписани на латиница. Бях запомнила, че първата дума в превод значи „свети“, втората като че ли се превеждаше като „сакрални“, но за третата споменът ми е по-мътен. Навярно обозначаваше „предмет“ – Subiectum, но не съм напълно убедена.)

Чудесно разбирам за какво иде реч в статията... И вдигам невярващо очи към Исус Христос.

А той ми се усмихва благо и спокойно ме пита:

– Спомни ли си?

– Не може да е истина. Много съм грешна за това – отвръщам аз, все още изумена от проумяното току-що.

Мария Магдалена се намесва в разговора:

– Разбираш ли сега, че не можеш да се върнеш в твоя свят (т.е. при хората)...?

Опитвам се да се измъкна от ситуацията и отговарям, че е станала някаква сериозна грешка и че не искам да оставам в това подземие от снимката...

Двамата обаче мълчат, нищо не казват и само ме наблюдават...

С кристална яснота разбирам, че връщане назад няма... Че оттук няма да ме пуснат да изляза и да продължа да живея по стария начин.

Разплаквам се...

Истински започвам да тъгувам за загубата на луксозния ми богат живот навън, който имах в началото на съня си. За хубавата ми бяла къща и че никога повече няма да видя майка си.

Плача с крокодилски сълзи, защото разбирам, че трябва да прекарам остатъка от живота си в аскетизъм, в изолация, далеч от хората, тъй като в този момент, волю или неволю, съм приела посвещението...

...И се събудих...

...И оттогава странни, особени сънища ме спохождат...

...Но и безсъние жестоко започна да ме тормози...

...А животът ми вече не е същият...

* Може би се питате какво разбрах от статията със снимката, която ми се даде да прочета в съня си?

Разбрах, че някога (в предишен, много отдавнашен живот или животи) съм била Пазител на всички тези артефакти и реликви. Че съм била Пазител на скрито познание, което и до ден днешен продължава да е все още потулено и да не ни се разкрива с цел...

...И от мен се искаше да продължа да изпълнявам същото и в този живот.

Съществен проблем за мен обаче е, че в тази ми инкарнация (прераждане) не зная абсолютно нищо за тези реликви:

За какво служат? Защо са толкова ценни? Къде се намира това подземие?...

А също така нямам и ни най-малка представа за това тайно познание:

Какво съдържа? Къде е скрито или къде по-точно се пази?... (Ако приемем, разбира се, че сънят съдържа някаква истина и представлява послание със сериозна информация.)

Но осъзнах едно нещо кристално ясно:

Душата ми е наясно с всичко по тези въпроси. Че ТЯ знае и помни... Аз обаче – не, за съжаление... И две години по-късно все още продължавам да съм в неведение...

Другите въпроси, които веднага възникнаха в съзнанието ми, след като се събудих, бяха:

Какво означава да съм „Пазител“ в тази ми инкарнация сега – тук, на земята? Едни и същи ли функции изпълнява този Пазител през всичките тези векове?...

И ако да, да пазя от какво или от кого?...

٭ ٭ ٭

Ще дам кратко разяснение какво се случи в живота ми след този сън от 2015 г. до 2017 г.:

Започнах усилено да изучавам астрология. Ей така, изведнъж проявих интерес към тази наричана „окултна“ наука. Впоследствие, като завърших курса, се случи да запиша почти веднага и курс по Таро. А декември 2016 г. бях инициирана в първо ниво по рейки.

През цялото това време на обучение в т.нар. окултно познание и на духовно осъзнаване се борех с жестоко безсъние и лекувах здравословни проблеми... Които и до ден днешен продължават да ме мъчат...

През този период обаче изобщо не обръщах внимание на сънищата си... Не че нямах такива... Но как да стане изведнъж тази промяна, като цял живот съм проявявала пренебрежително отношение към тях?...

Така че през 2016 г. все още не осъзнавах и не се замислях каква сила притежават сънищата. Още не се вслушвах в посланията им. Още не бях разбрала, че те могат да ме пренасят в други реалности; да ми показват и разкриват чудни, непознати светове; че са средство за срещи с какви ли не същества от какви ли не раси и произход – независимо добри или лоши са те; да ми разкриват тайни за Вселената – за миналото, настоящето и бъдещето; както и че насън имам възможност да осъществявам едно невероятно, уникално общуване с душите на хората...

И всичко това изведнъж започна доста бързо да ми се изя­снява през 2017 г. Което доведе до логичното в тази ситуация – да водя дневник на сънуваното от мен...

Така от март 2017 г. старателно и съзнателно започнах да записвам всяко едно преживяване, послание, информация – всичко, което подсъзнанието ми отключваше и ми подаваше по време на сън.

Благодарение именно на това сега пред вас стои този Дневник на моите среднощни пътешествия в Другата реалност – тази, достъпна в сънищата...

٭ ٭ ٭

Ако и ти, читателю, си също такъв среднощен Пътешественик, знаеш тогава, или най-малкото предполагаш, за какво иде реч в този Дневник...

Но ти, читателю, който и идея си нямаш за Другата реалност, но сега проявяваш интерес и любопитство, уверявам те, че този Дневник може да промени съзнанието ти.

Може да не промени напълно скептицизма ти, но ще промени отношението ти към онази част от денонощието, която прекарваме в сън и която така незаслужено пренебрегваме. Защото навярно и ти като мен си смятал, че сънят основно изпълнява физиологично-биологична функция – да зарежда батериите на тялото ни, изразходвани през деня...

Но сънят е много повече от средство за отмора... Сънят е ключ, който може да отвори вратите към тайните на душата ни. Стига подсъзнанието, което държи този ключ през нощ­та, да ни отвори вратите към тях.

Сънят е и портал, който може да ни отведе, транспортира буквално, навсякъде. Нещо, което в съзнание и през деня е немислимо да се случи...

Ако също така проявяваш огромно любопитство да се докоснеш до необятните светове на Другата реалност, сънят именно е най-естественото средство за тази цел.

Добре дошъл в моя свят на сънищата, Пътешественико!

(Или бъдещ такъв!)

Надявам се преживяванията ми в него наистина да ти допаднат!