- Издател: Лексикон
- Жанрове: Публицистика , Литературна критика , Есеистика
- Страници: 133
Впечатляващо е литературно-критическото и публицистично творчество на Благовеста Касабова. Всяка нейна книга показва образа на високоинтелигентен, съвестен и честен автор, който не се бои от истината. Тя има верен поглед за всичко, което ни поднася живота и което намира място в произведенията на нашите литературни творци от всички поколения. Като изявен литературен критик Касабова е наясно с литературните факти и явления. Нейните задълбочени анализи, усета й за изящното слово, нейната позиция, която не търпи никакви цензурни ограничения и най-сетне, не на последно място, изразителния й слог й помагат да проявява завиден стоицизъм спрямо доста нароилите се в последните години злостни конюнктурни суховеи, нерядко и с политически привкус, които нанасят вреда на литературния процес у нас. Примерите са твърде много, те добре се познават от всички.
В настоящата книга на Касабова, озаглавена „В кадър" са фиксирани по убедително-обективен начин някои от тревожните въпроси, отнасящи се не само до литературата, но и до обществения живот в днешна България.
Драгомир Шопов
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
ВАКУУМ НА КРИТИКАТА
За литературната критика – в смисъл на респектираща професионална оценка, която бяха наложили още д-р Кръстев, Боян Пенев, Владимир Василев и някои автори от по-късните поколения – днес трудно може да се говори. Цялостни изследвания през последните няколко години едва ли се броят на пръстите на едната ръка. А така наречената оперативна критика съвсем се изпари или попадна в ръцете на случайни автори, прочели само себе си или главоблъсканиците на приятелите си.
Картината е тъжна, защото изявени критици дезертираха от горещия критичен фронт и започнаха да пишат стихотворения, разкази, драми и пр. Кой знае, може и да са прави, щом няма къде да отпечатат рецензия, да не говорим за проблемна или обзорна статия. Наистина няма къде. Съюзът на българските писатели няма литературно списание, а вратите на някои вестници и списания са здраво залостени за литературната критика, пък и за останалите литературни жанрове. Е, вестник „Труд“ пуска в годината по една или две рецензии, но само „от“ или „за“ автори, които са в „техния списък“ или в предпочитанията на някои редактори.
Вестник „Български писател“ няма собствена политика или ако има, тя е всичко друго, но не професионална. Трима редактори, които пишат стихове (със самочувствието на меценати), даже не си дават труда да се посъветват (безплатно) с някой от критиците ни. Така не е било даже и в началото на XX век. Мога да изброя поне пет-шест престижни за онова време вестника – „Утро“, „Заря“, „Слово“, „Мир“, „Вестник на жената“ – които ежедневно, или поне веднъж седмично, са се обръщали към критиците за оценка на новоизлезли книги – предимно на наши автори, но и на чужди. Имало е постоянни рубрики, водени от известни писатели или критици. Питам се, ако „Заря“ не публикуваше редовно Йовковите разкази, дали писателят щеше да е толкова популярен още приживе.
Има два вестника, за да съм съвсем точна – „Литературен форум“ и „Литературен вестник“, за които даже не ми се говори. Там не пишат, не оценяват професионално, а заливат с помия всичко, което е извън скудоумните им представи за литература. А също срещу тези, които не споделят техните партийни пристрастия.
И друго, даже няма къде да изразиш мнението си или защитиш позициите си. Ето защо е невъзможно да се направи оценка на литературната продукция поне за една-две години. Особено за лавинообразното нарастване на поетичното творчество имам усещането, че всеки трети българин пише поезия и издава стихосбирки. Колкото и да бяха помпозни и идеологически дирижирани, априлските литературни дискусии отпреди десетина години вършеха добра работа – следяха се процеси, течения, насоки, озвучаваха се постижения или несполуки, нови имена.
Днес е достатъчно да платиш на някоя телевизионна кабеларка, за да те изкара неграмотният водещ гений, без даже да е прочел произведението. Тъжна картинка. Липсват ни не само вестникарските или телевизионните рубрики за литература и култура, но и просветени вестникари, редактори, журналисти, които поне да проумеят, че българската литература е неотменна съставна част на българската култура, на българската духовност.
Ето, това са някои от видимите и с просто око фактори, които убиват литературната критика, а с нея и литературата като цяло.
2000
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.