Роби
-15 %
Докладвай

Първата част на романа излиза през 1929 г., С., печатница „Пряпорец“, втората – през 1930 г., С, печатница „Художник“. Романът е недовършен. От третата част са запазени по опис на Анна Пекова-Страшимирова, съпруга на брата на писателя д-р Димитър Страшимиров, 54 страници. Включен е в „Съчинения. Пълно критично издание“ под редакцията на Д. Б. Митов, т. V, С., Държ. издателство и Министерство на народната просвета, 1947, в „Съчинения“ в седем тома, т. V, С., „Български писател“, 1963.

Антон Тодоров Страшимиров е български писател, драматург, публицист и политик. Роден е на 15 юни 1872 г. във Варна, в големия български род Страшимирови. Брат е на Тодор Страшимиров и Димитър Страшимиров. запознава се със западната литература и философия, включително с творчеството на Хенрик Ибсен, Аугуст Стриндберг, Морис Метерлинк.

След завръщането си в България работи като гимназиален учител във Видин (1898–1899). Редактира литературното научнопопулярно списание „Праг“. Работи като учител в Педагогическото училище в Казанлък (1899–1900), но е уволнен заради спречкване с кмета и получава забрана да учителства.

Участва в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански. Пише в легалния орган на ВМОРО „Дело“.

През 1902 година е народен представител на младодемократическото крило в Демократическата партия в XII Народно събрание, което по-късно се превръща в Радикалдемократическата партия. Народен представител и през 1911 г. (XV НС), 1929 г. (XXII НС). От 1901 издава списание „Наш живот“.

Участва в Балканската война като редник. През Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудничи на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. След войните редактира списание „Наши дни“ (1921). Създава и редактира (1922–1923) „Българска общодостъпна библиотека“. Помага на млади писатели, например на Христо Ясенов, Марко Марчевски и много други. След Септемврийското въстание (1923) пише знаменития позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал“... „Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима.“ Защитава жертвите на Цанковия терор, основава помощен комитет за подпомагане на сираците. През 1924 година е един от редакторите в списанието „Пламък“, в който главен редактор е Гео Милев, издател Марко Марчевски. Печата във вестниците „Звезда“ и „Новини“. През 1926 година под редакцията на Страшимиров излиза вестник „Ведрина“.

Антон Страшимиров участва в създаването на Комитет за защита на евреите заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов – обществената деятелка Екатерина Каравелова, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и други.

Антон Страшимиров умира във Виена на 7 декември 1937 година. Погребан е в София.

 

Виж повече...
Откъс В желани
ISBN: ISBN
7.64 лв
8.99 лв
epub

Най-купувани

Препоръчано

Най-обсъждани