АВГУСТ БЕЗ ХОРИЗОНТ

Облаците с пъплене по небето засенчиха слънцето, самозабравило се да пече през август. Надвисналият мрак над плажа отморяваше разплутите от горещина тела на летовниците. Но и най-отпуснатите заприбираха хавлиите в чантите, сгъваха чаршафите, отдуваха гумените топки. Уморени от горещото безделие напускаха плажа.

Спасителите по служба се излежаваха по пясъка, обръщаха се в него, докато се набие в порите на почернелите им тела. Удавниците останаха само в разказите им, с които те смайваха шляйкащите се наоколо момичета. Отдавна на никого не беше хрумвало да се дави, дори при поощряващото, развяващо се за целта черно знаме. И отчаяно смелите мизантропи не се втурваха с предупредителен крясък към водата, както ставаше в миналите години, та да ги чуят, ако са пропуснали да ги видят. Спасителите си спускаха след тях и ги дърпаха за косите най-безжалостно на брега. Пред малкото сеирджии хващаха за краката мнимите удавници и ги изтърсваха надолу с главата, докато и последното водорасло изпадне от стомаха им. После им прилагаха изкуствено дишане. Сега нямаше на кого да се скарат. Хората плуваха близо до брега, много не се изкушаваха към дълбокото. Щом чукнеха глави в шамандурата и се връщаха обратно.

Ира, приятелката на Биляна, се застояваше по няколко часа при спасителите. Отначало им искаше огънче, а после запуши и от цигарите им. Срещу кратка разходка със скутера в морето получаваше и сладолед.

Ира се кикотеше под чадъра на спасителите, а Биляна се наслаждаваше на нахлулия в мрака хлад и опразнения поради това плаж. Не ѝ беше чоглаво да остава сама, откак любовта се сгуши в очите ѝ, издълбавайки мълчанието на едно очакване. Боеше се да обърне глава към него, защото винаги я убождаше неговият поглед. И отдалеч я смущаваше големината му, че ме можеше да умре, само като го гледа. Морето се отдръпваше пред нея, не за да стигне тя до отвъдния бряг, а то да се скрие от нея завинаги. Но всички казваха, че водата се изпарява, вълните се сгъстяват и издигат със солта къпещите се на повърхността.

Щом плажът опустя, долетяха няколко щъркела и закрачиха гордо по мократа пясъчна ивица.

Непознатият голям се беше приближил до нейния чаршаф и с ръце зад гърба затули щърка, в когото Биляна се целеше с мида. Пусна мидата и покри с шепи лицето си:

• Аз ще жумя с очи, а ти ми кажи кога да ги отворя.
• Не крия нищо, - и показа празните си, лопатообразни ръце. Седна, без да я пита, върху хавлията ѝ, напръскана с примитивно нарисувани лилави и кафяви цветя.

Мъжът гледаше над темето на Биляна към компанията на спасителите. До ушите им стигаше на пресекулки кикота на Ира. Чието горнище на банския се крепеше като лентичка върху зърната на пищния ѝ бюст. Непознатият томително въздъхна. Биляна още от първото общуване с мъж разбра, че мъжете не обичат романтичните жени, но не можеше да се промени. Недоумяваше какво да прави със седящия до нея голям непознат, под чийто дъх тя се смаляваше. Разбъбри се, без да я интересува, той слуша ли я или не. Миналата година били със същата приятелка на почивка в Балчик. Докато Ива се къпела в морето и гуляла с компании по плажа и заведенията, то тя, Биляна, само се обръщала върху дървената скаричка на пясъка. Не поглеждала наоколо. Безжалостно изложила себе си на безумно палещото слънце. Кожата ѝ се зачервила като сварен рак и се пукала на мехури, а после болката преминавала неусетно, а Биляна почерняла най-много от другите. По-черна и по-слаба от нея нямало в службата. Приятелят, поставил срок за изпитание на чувствата, внезапно сключил брак с друго момиче в деня, в който тя отпътувала на море.

Лицето ѝ се сбабичасало и буквално не знаела какво да отговори на загрижените летовници, че не се грижи за дъщеря си. Те имали предвид Ира, с която били връстнички. Майка ѝ, сиреч Биляна, си затваряла очите, когато дъщеря ѝ си сменяла по два пъти на ден любовниците и не ѝ правела бележка, когато разговаряла хулигански с по-възрастните хора. Тя мълчаливо приемаше упреците, та накрая възмутените летовници все пак я съжаляваха заради гузния ѝ вид. Но едва, когато няколко мъже я дамгосали за Ирина баба и изразили недоволството си към безгрижието на съвременните родители, Биляна най-сетне се съвзела. Разтърсила крайниците си. Гмурнала се във водата и заплувала отчаяно бързо. А вечер танцувала развихрено, изпреварвала такта на бързия ритъм и напускала дансинга с просмукана от пот кенарена блуза и залепнали за бедрата дънки.

На път за столицата си подсвирквала във влака. Продължила да си тананика и в апартамента си. Веднага се заела да го почисти от натрупаните по време на отсъствието ѝ паяжини. В разгара на чистенето се обадил въпросният приятел, за да ѝ съобщи, че не бил наясно със себе си. Тя му изкрещяла да се спасява при другата и тръшнала слушалката. Не било в стила ѝ да скърби по два пъти за нещо, била го изплакала. Брътвежите ѝ стихнаха. Мъжът не я слушаше и думите ѝ не му досадиха. Той през профила на Биляна следеше изправящата се крака Ира.

Пред Биляна морето се сливаше с небето. Въртеше се калейдоскопично в кръг, захващаше и песъчинките, а те блестяха, всяка една беше поглъщаща молекула на небе, море и земя, споени в неразличимост и неомраза, кръгла безкрайност. И можеш да тръгнеш към брега, преминавайки по морето без риск да се удавиш, да прекрачиш към небето без хоризонт през август, сякаш си отчаяно смел мотоциклетист, движещ се спиралата на смъртта, за да излезеш от конусообразния коридор на непромислено от теб място, където те очакват живи същества, за да възнаградят безумието на вярата в умението и познанието.

Непознатият научи достатъчно от Биляна. Отся от разбърканите ѝ приказки само това, което го интересуваше – къде са отседнали на квартира и къде се хранят.

Самоопиянението на  Биляна не ѝ попречи да улови впития жадно в Ира поглед. Овладя разочарованието си:

• Миналата година теб те нямаше, колко е различно и как нищо не се променя.

Непознатият мачкаше в ръце лентовидния найлонов пояс.

• Да ти надуя ли пояса?

Биляна поклати отрицателно глава, а той посочи с пръст приятелката ѝ.

• Тя няма нужда от пояс. Сближи се със спасителите.

Вятърът разнасяше мирис на водорасли, сурови миди и печена скара риба. Непознатият полъхваше на женен мъж със смесена, не своя миризма. Сега можеше да го разгледа добре.

• Сигурно много ти коства очите ти да бъдат огледално сини. Ще предам на Ира, че следобеда ще я посети тайнствен посетител с „Кент“ в ръка.

Самонадеяно засмян непознатият се изправи. Поклащайки рамене, напусна плажа с преметната хавлиено кърпа през рамо.

Биляна събра пръснатите по пясъка крем за лице, гребен, плажно масло и ги хвърли в изплетената от найлон кошница.

Вятърът беснееше по черните вълни, разбиваше ги преди да стигнат брега в бяла, повърхностна пяна. Появи се хоризонт, ясно очертан от струпващите се и посивяващи от блъскане облаци. Над морето закапа дъждът.