Граница
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Художествена литература , Съвременна проза
- Художник: Любомир Славков
- Страници: 252
Книгата „Граница“ на Емил Тонев стои като километричен камък в началото на новата българска литература след промените. Първият километричен камък. Това сега е забравено, но така беше. По романа „Граница“ навремето беше направен едноименният филм „Граница“ (1994 г.), който предизвика огромен скандал и беше забранен за излъчване по държавната телевизия директно от Генералния щаб на Българската армия. Емил Тонев със своя брутален реализъм знае какво прави в писането. Деян Енев
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
Първа глава
Всяка прилика...
Никога не разбра що за човек е бил Гларуса. За смъртта тук не се говореше на глас. Смъртта беше табу, черно-бял калейдоскоп, в който никой не иска да погледне, за да не види собствената си сянка.
Запомни го така – проснат върху носилката, увит в мръсния, просмукан с изсъхнала кръв брезент. Лявата страна на лицето му липсваше. На нейно място имаше безформена виолетова маса, спечена около тъмния съсирек на изтеклото око. Под брадичката се виждаше обгоряла дупчица, покрита с кафяв струпей.
Куршумът беше минал през главата на Гларуса, оставяйки след себе си разкъсана черна плът и голям неправилен отвор върху лявата половина на темето, откъдето бе излязъл. Подпухналият, овъглен от газовете език се подаваше между полуотворените устни, напукани и обложени с жълто-сив налеп. Парченца мозък и черепни кости се бяха вплели в сплъстената кестенява коса около дупката и приличаха на капки тъмнорозов сладолед, изпуснат на тротоара от несръчно дете...
Красавеца потръпна от идиотското сравнение, но то бе единственото нещо, което му дойде наум. Останалото бе горчива пяна и стъклен прах, изпълнили браздите на собствения му мозък. Миг след това се учуди на себе си: в пресъхналото, кухо съзнание все пак някой продължаваше да подрежда някаква откъсната от обстоятелствата мисъл.
Сивият септемврийски дъжд монотонно стържеше скалите наоколо и мътни вади текнаха към долината на юг. Беше първият дъжд от месеци насам, но каменистата земя на платото бързо се насити на водата. Красавеца вдигна ръка и избърса лице с опакото на дланта си...
Наведе се и взе захвърления автомат.
Днес, почти година след първата му и единствена среща с Гларуса, обезобразеното тяло на друг мъртвец лежеше върху пръстта на петдесетина метра нататък, към невидимата през тънките дъждовни струи линия на граничната бразда...
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.