Истинското име на писателя е Димитър Иванов. Роден е на 18 юли 1877 г. в с. Байлово. Първоначалното си образование завършва в родното си село. Учи гимназия в София, Златица, Панагюрище и Сливен до 1894 г. Не успява да завърши училище и се завръща в родното си село, става учител. Детската му мечта е да бъде художник и затова през 1896 г. кандидатства в новоткритото Рисувално училище в столицата, но не е приет. Дарбата му помага да създаде в словесното си творчество изключителен живописен свят за деца и възрастни. Първата творба на Елин Пелин е „Мило отечество“, публикувана през 1895 г. в сп. „Войнишка сбирка“. Учител е в Трета софийска гимназия. Командирован е в Париж, за да се срещне с френската култура и да научи езика. През 1908 г. е назначен за пазител на хранилището на Народната библиотека. Редактира сп. „Българан“. Работи и за други наши издания. От 1926 г. до края на 1944 г. е уредник на къщата музей „Иван Вазов“ в София. Редовен член на БАН и председател на Съюза на българските писатели. За първи път се подписва с псевдонима Елин Пелин в сп. „Селска разговорка“ през 1897 г. под стихотворението „Тихи тъги“, отпечатано в сп. „Български преглед“.

Едни от най-хубавите му книжки за деца са: „Кумчо Вълчо и Кума Лиса“ (1918), „Гори тилилейски“ (1919), „Сладкодумна баба“ (1919), „Правдата и кривдата“ (1920), „Песнички“ (1927), „Ян Бибиян“ (1933), „Ян Бибиян на луната“ (1934) и др. Отива си от живота на 3 декември 1949 г. в София.