Първо действие

Хает в къщата на Златила. Вляво вратата към стаите, в които живее Андрея, вдясно също такава врата към стаите на по-големия брат Рали. В дъното две малки прозорчета и входната врата откъм чердака и стълбите. На лявата стена огнище с ешмак, настрана до него закачени бакърени котли, долу – друга покъщнина. Полици с наредени съдини по тях. Под прозорците и покрай дясната стена миндери. Общо, стаята е бедна и мрачна: всичко дървено – ешмакът, полиците, вратите – е вето, окадено, черно, стените са неравни, пожълтели от влагата, напукани– има големи разклонени пукнатини, прилични на изображенията па реки по географически карти. Вратите са изкривени и паднали, тъй че, когато се затварят, тръшкат се, а при отваряне проточено скриптят, като че пеят. Постелките по миндерите и долу по земята са вехти и скъсани, безцветни. Чисто е, но личи, че с години нищо не е подновявано и променяно.

В стаята около огнището е Елица. Тя е превързала главата си през челото с бяла кърпа.

ВИДА (влиза отвън). Булка! Елице! Какво си направила?

ЕЛИЦА (учудено, тихо). Какво съм направила?

ВИДА. Що си се вързала тъй?

ЕЛИЦА. Глава ме боли.

ВИДА. Че грозно ти стои! Я да я махнеш таз кърпа! Ще доде някой и ще те види, какво ще каже, празник е. Махни я, махни!

ЕЛИЦА. Че да я махна пък. (Развързва кърпата) Аз рекох, като си постегна главата, ще ми попремине. (Сяда) Не ми е добре, нямам сила, краката ми като подкосени, стои ми нещо тук на гърлото като буца. Ноще се събуждам и треперя, страх ме е от тъмнотата, от всичко ме е страх, все мисля, че нещо ще стане.

ВИДА. Ти си луда. Какво може да стане?

ЕЛИЦА. Като гледам мъжете как се карат, какви думи си думат...

ВИДА. Мъжете са мъже. Те може да се поскарат и пак да се сдобрят. Какво страшно има?

ЕЛИЦА. Не знам. Може от болестта ми да е. Андрея снощи казваше...

ВИДА. Какво казваше?

ЕЛИЦА. Ще те кача, кай, на каруцата и ще те заведа в града на доктор.

ВИДА. Ами пари? Отде ще вземе пари? Андрея с лопата ли ги рине парите?

ЕЛИЦА. Аз, кай, ще намеря пари.

ВИДА. Кой ще му даде, свекърът ли? Не го ли видиш какъв трепери над парата. Хората казват, че бил имал пари. Де са те? Кой ги е видял? Ний не сме му виждали парите. Той все си е бил скъперник, ама сега... Туй най дето трябва вкъщи – сол, газ, сапун, – с каква мъка се купува. А ти – доктор. Остави, остави. Хич не си туряй таквоз нещо на ума.

ЕЛИЦА. Че аз не съм искала. Андрея каза.

ВИДА. Свекъра не дава, не дава. Вий барем с Андрея нямате деца. А ний? Две дъщери оженихме, какво им дадохме? Нищо. Утре и син ни ще си доде от служба и за него нищо няма да има.

ЕЛИЦА (замислено). Нататък, в едно село към Силистра, имало лековито кладенче, помагало за всичко.

ВИДА. Е?

ЕЛИЦА. Една круша имало там, цялата била накичена с тояги, с патерици. Който пил от кладенчето, оздравял, закачил си патерицата на крушата и си отишъл. Тъй разправят. Да ще Андрея барем там да ме заведе.

ВИДА. Ех, булка, ех, Елице, ти ум нямаш. Че болна ли си, нищо не ти е. Ти сама си туряш такваз мисъл. Я стани сутрин, че се разтичай, че се разшетай, ще видиш как ще ти премине, ще забравиш и болест, и всичко. И аз като стана, боли ме на сто места, ама като се разкърша – мине ми.

ЛИЦА. И аз искам, ама не мога.

ВИДА. Че като си скръстила ръце и стоиш. На, сега защо стоиш?

ЕЛИЦА. Че какво да правя?!

ВИДА. Ами поизлез, поразходи се. Излез на пътя, сега е празник, минават хора. Постой, погледай.

ЕЛИЦА (става). Че да ида пък.

ВИДА. Иди, иди!

ЕЛИЦА. Ами Андрея може да доде. Беше ми казал, че ще се връща.

ВИДА. Ех, Андрея... Де го Андрея – на кръчмата. Чунким ако доде, за работа ще доде. Иди ти, иди. Ако доде Андрея, аз съм тука.

Елица излиза. Вида шета нещо. След малко по стълбите се чуват гласове.

ВАСИЛ ВАКЛИН (бута пред себе си Едря). Върви де, върви!... Их че си... Аз го бутам напред... (Съглежда Вида) А! Ралювице! Добър ден, Ралювице! (На Едря) Аз го бутам по стълбите напред, а той се заваля отгоре ми като канара. (Вида) Аз пия, него хваща...

ЕДРЮ. Хъм... Хваща... Пре-пънах се... Препънах се, чу ли? Хваща...

ВАСИЛ ВАКЛИН (смее се).

ВИДА. Хубаво сте се наредили вий!

ВАСИЛ ВАКЛИН. Пийнали сме си, ще речеш, ли? Пийнахме си, право е. Защо да не пием? Събрание имахме. Ти знаеш ли, ей, Ралювице, бори идат. Андрея ще го направим кмет... остана той? Уж на гости ни води, пък... (От към вратата и вика) Ей, кмете, де си? (На Вида) Андрея ще го направим кмет.

ВИДА. Тогаз ще прокопса Андрея! Пък и вий много сте прокопсали...

ВАСИЛ ВАКЛИН. Ний за народа се борим! За идея се борим! (На Едря, седнал на миндеря) Нали тъй, сватанак?

ЕДЕДРЮ. Мълчи! Ти в грях ме вкара днес. На чернова щях да ида аз, свещ да запаля. (Въздиша) Шест месеца веке... На днешния ден се помина Руса, стопанката ми... (С плачлив глас) Аз сам си знам... като гледам децата, като гледам къщата... Аз сам си знам...

ВАСИЛ ВАКЛИН (подсмива се). Виж го, виж го...

ВИДА. Таквиз сте вий, мъжете. Като са живи жените ви, бийте ги, а като умрат – плачите за тях.

ЕДРЮ. Аз сам си знам... Като гледам децата...

ВАСИЛ ВАКЛИН. Виж го какъв се разцуфли... Срамота! Ще ти намерим една булка, не бой се! (На Вида) Ще го оженим за Танювата Дочка, вдовицата. (Към Едря) Вчера пак я срещнах. Дочке, рекох, да те оженим за наш Едря, земаш ли го? Защо, кай, да го не взема, нито е сляп, нито сакат. Тъй каза, видя ли? (На Вида) Ще го земе.

ВИДА. Да го вземе.

ВАСИЛ ВАКЛИН. И каква е такваз пълна, червена, широка отзад, като диканя. Хе! жена ти казвам, жена. Ама тебе май не те бива...

ЕДРЮ. Мене ли? Хъм. (Поклаща глава, гордо) Е-хей!

ВАСИЛ ВАКЛИН. Яка жена е тя, ей! И такваз една – гледаш я, смее се, че като пламне! Малее! Огън! Има да те гони тя тебе, като муха по тавана...

ЕДРЮ. Кого, мене ли? Хъм... е-хей?

ВАСИЛ ВАКЛИН. Де остана Андрея? Вън се запря при Елица, а не доде. (Вика) Андрея! Кмете! (На Вида) Ний Андрея кмет ще го направим. И щом додем на власт, аз пак ще метна чантата на гърба си. Ще разнасям писма, призовки – стига ми таз служба, по-голяма не ща. (На Едря) А тебе ще направим горски. Ще запашеш пак оназ зъмя, сабята. Само че... не те бива май тебе...

ЕДРЮ. Мене ли ? Хъм... е-хей!

ВИДА. Още рибата в морето, а вий пържите лука. Чакайте де!

ВАСИЛ ВАКЛИН. Народа е с нас, Ралювице, ония черни души, чорбаджиите, ний тях... в миши дупки ще ги заврем. (Вижда Андрея на вратата) Ей го Андрея! Бе, кмете, де се изгуби ти? Уж на гости ни водиш, пък...

АНДРЕЯ. Че що стоите тука. Влизайте де! (На Вида) Бати Рали още не си ли е дошъл?

ВИДА (сопнато). И да не си е дошъл, Рали си гледа работата.

АНДРЕЯ (с усмивка). А пък аз стоя в кръчмата, туй ли искаш да речеш? Е, няма нищо де, ще я свършим работата. Що са дни, напред са. (На Ваклин и на Едря) Хайде, влизайте у нас. Хайде, Едрьо!

ЕДРЮ (мълчи замислен).

ВАСИЛ ВАКЛИН (на Едря). Ставай! Не чуваш ли командата ?

ЕДРЮ. Върви ти, аз ще дода.

ВАСИЛ ВАКЛИН. Не! Напреде си да те видя аз! Знам ти адетя аз тебе – все назад се връщаш. Хайде, върви! (Едрю мърмори нещо; влизат, след тях влиза Андрея)

ЗЛАТИЛ (на вратата). Крадат, крадат! Оставиш нещо нейде, и ще го вземат. (Влиза) Вървят по стъпките ти, като хайдути. (На Вида) Де е Андрея ?

ВИДА. Ей го е, вкъщи.

ЗЛАТИЛ. А Павли?

ВИДА. Павли отиде на събор в Алфатари. Ерген нали е.

ЗЛАТИЛ. Ами Рали?

ВИДА. Ех, тейко, като че не знаеш. Нали снощи Рали отиде в Сърнено, у мамини. Още не си е дошел.

ЗЛАТИЛ. Ходят, ходят... Не земат да свършат някоя работа, ами ходят...

ВИДА. Е! Днес е празник.

ЗЛАТИЛ. И за празник има работа. Как искате да имаме, когато каквото изкараме – изядеме го и го изпиваме. Един отишъл на сбор, други не знам де, трети – все на кръчмата стои. Ама вий... вий сте научени само да искате. (Ходи) Нямам, не разбирате ли, че нямам... (Оглежда огнището, дето има тенджера с гостба) Гледам, агнето дето сте го яли, хвърлили сте кокалите неоглозгани, вътре в тях масълцето си стои. А с туй масълце може да се намаже някой сух мешин или сухи кундури. Не пастрите ки, нищо не пастрите. Само знайте да разсипвате. (Влиза Елица и се спира до вратата)

ВИДА. Ух, какво ли имаме, та ще разсипваме.