Балканският пророк
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Художествена литература , Разкази и новели
- Художник: Любомир Славков
- Страници: 230
Светлана Дичева е отличена с наградата с наградата Блага Димитрова за сборника си разкази Балканският пророк. Възможно ли е да се предсказва бъдещето? Дали Стаматов, който повече от две десетилетия се радва на славата на несъмнен пророк, ще познае кой ще бъде следващият президент на САЩ? Как бихте се почувствали, ако сте млада учителка по литература и един ден разберете, че вашите ученици могат да четат мислите ви? Излезте от скучното ежедневие и се потопете в света на невидимото. Отделете си време и си подарете удоволствие с тази прекрасна книга.
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
Гуру и неговият ученик
Марета беше на върха на щастието. Само след минути щеше да я приеме новият ѝ шеф, да ѝ стисне ръката и да каже:
– Госпожице, вие бяхте блестяща!
Беше спечелила конкурс за преподавател по литература в най-скъпия и реномиран колеж. Конкуренцията беше ожесточена. Даскалици с опит и препоръки атакуваха със стиснати челюсти високото заплащане, но решителността не им помогна. Марета беше млада, неопитна, а препоръката от предишното ѝ работно място беше оскъдна не само на похвали, а и на думи. Изобщо цялото ѝ участие в конкурса беше низ от гафове. Връх на сладоледа бе появата ѝ пред изпитната комисия на така нареченото събеседване – плеядата от елегантни мъже и жени на достолепна възраст се втренчи с ужас в късата ѝ пола, преляла смело ръба на благоприличието. Това не беше предизвикателство на простотията, а чист малшанс. Тъкмо преди тръгването за изпита стопи с нажежена ютия единствената си елегантна пола.
– Вие нямате представа какво ви очаква, госпожице – започна без тост с шампанско директорът Почеханов. – Умножете на n-та представата си за кошмар и току-виж сте достигнали действителността. Не се залъгвайте с илюзията, че ще намерите лесно нетрадиционния подход, който ще преобърне враждебността в симпатия. Знам, че сте чели книжки и познавате този сюжет. Това тук няма да се случи.
– Учениците убиват и изяждат учителите си, така ли да ви разбирам?
Директорът пресилено се засмя.
– Готина сте, но и това няма да ги впечатли.
– А ако сега се разтреперя от страх, стана и хукна към изхода, кой ще ме спре? – Марета преметна крак върху крак въпреки ограничения периметър на полата.
– Две неща: бедността и безработицата. Ние проверихме щателно нещата, госпожице. Вие бяхте най-бедната сред нашите кандидатки.
– Значи ще си остана все така бедна – и Марета наистина тръгна към вратата.
– Вие сте не само най-бедната, но и най-одухотворената учителка. Имаме нужда точно от вас... – и директорът я хвана умоляващо за ръката. От километри беше видно, че е отчаян. Марета потрепери не от състрадание, а от любопитство.
Почеханов я покани да седне, взе тебешир в ръка и започна да чертае по дъската сложни схеми, все едно че обмисля план за военна операция.
– Това не е клас, това е полигон, на който се бият две армии. Едната обозначавам с А, другата – с Б. А са момичетата. Шест същества с къси поли и компютри вместо сърца. Безжалостни са. И литературата ще сдъвчат и изплюят като всичко друго, и вас. Б са момчетата, те са с едно по-малко. Мразят момичетата отчаяно и безпричинно.
– Да не би това да е особена форма на ухажване? Те вече са преминали особената възраст, по-зрели са, но все пак... – предположи Марета.
– И това съм допускал. Психоложката каза, че омразата им е искрена, вероятно идва от нещо преживяно в този клас, което ние с вас не знаем.
– Психоложката не ги ли поразпита?
– Да, опита се, но като се върна вкъщи, намери дамската си чанта догоре пълна с големи черни хлебарки.
– О! – извика Марета.
– Да. Беше ужасно. Никой не посмя повече да ги доближи. Учителите прелитат уплашено през часовете, пеят си уроците, пишат автоматично някакви оценки и бягат.
– А родителите?
– Какво можете да очаквате от тези заети хора, които смятат, че щом децата им учат в реномирано училище, никакъв проблем не трябва да влиза в дома им?
– Могат да сменят училището, за да се разбие този клас... – каза необмислено Марета.
– Моля? – директорът я гледаше с искрено изумление.
– Да, разбира се, извинете – тя се ядоса на глупостта си.
– Вие трябва да хвърлите мост между А и Б. Не зная как ще го постигнете. Говорете им за любовта между половете. Учете наизуст откъси от „Ромео и Жулиета“, четете за страстта между Анна Каренина и Вронски, подтиквайте ги да пишат любовни стихове и да си ги четат един на друг.
Марета следеше внимателно размаха на любовната му стратегия, но мисълта ѝ беше неочаквано пъргава за разсеян литератор.
– Добре, ще опитам. Но първо ми кажете защо избяга колежката?
– Как се сетихте? – Почеханов беше неприятно изненадан.
– Не беше толкова трудно.
– Ами... просто не можа да издържи.
– Не, кажете ми гадостта. Искам да знам как я изгониха.
– Ще съжалите за любопитството си.
– Просто искам да знам с кого ще си имам работа.
– Е, добре, намери тоалетната си чантичка плувнала в сперма...
На Марета ѝ стана лошо. Почеханов ѝ сипа коняк, поразмисли и сипа и на себе си.
– Това е война, колежке, а не игра на война. Тук снарядите избухват и разкъсват. Но вие засега сте цяла. Наздраве за това.
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.