Гуру и неговият ученик

Марета беше на върха на щастието. Само след минути щеше да я приеме новият ѝ шеф, да ѝ стисне ръката и да каже:

– Госпожице, вие бяхте блестяща!

Беше спечелила конкурс за преподавател по литература в най-скъпия и реномиран колеж. Конкуренцията беше ожесточена. Даскалици с опит и препоръки атакуваха със стиснати челюсти високото заплащане, но решителността не им помогна. Марета беше млада, неопитна, а препоръката от предишното ѝ работно място беше оскъдна не само на похвали, а и на думи. Изобщо цялото ѝ участие в конкурса беше низ от гафове. Връх на сладоледа бе появата ѝ пред изпитната комисия на така нареченото събеседване – плеядата от елегантни мъже и жени на достолепна възраст се втренчи с ужас в късата ѝ пола, преляла смело ръба на благоприличието. Това не беше предизвикателство на простотията, а чист малшанс. Тъкмо преди тръгването за изпита стопи с нажежена ютия единствената си елегантна пола.

– Вие нямате представа какво ви очаква, госпожице – започна без тост с шампанско директорът Почеханов. – Умножете на n-та представата си за кошмар и току-виж сте достигнали действителността. Не се залъгвайте с илюзията, че ще намерите лесно нетрадиционния подход, който ще преобърне враждебността в симпатия. Знам, че сте чели книжки и познавате този сюжет. Това тук няма да се случи.

– Учениците убиват и изяждат учителите си, така ли да ви разбирам?

Директорът пресилено се засмя.

– Готина сте, но и това няма да ги впечатли.

– А ако сега се разтреперя от страх, стана и хукна към изхода, кой ще ме спре? – Марета преметна крак върху крак въпреки ограничения периметър на полата.

– Две неща: бедността и безработицата. Ние проверихме щателно нещата, госпожице. Вие бяхте най-бедната сред нашите кандидатки.

– Значи ще си остана все така бедна – и Марета наистина тръгна към вратата.

– Вие сте не само най-бедната, но и най-одухотворената учителка. Имаме нужда точно от вас... – и директорът я хвана умоляващо за ръката. От километри беше видно, че е отчаян. Марета потрепери не от състрадание, а от любопитство.

Почеханов я покани да седне, взе тебешир в ръка и започна да чертае по дъската сложни схеми, все едно че обмисля план за военна операция.

– Това не е клас, това е полигон, на който се бият две армии. Едната обозначавам с А, другата – с Б. А са момичетата. Шест същества с къси поли и компютри вместо сърца. Безжалостни са. И литературата ще сдъвчат и изплюят като всичко друго, и вас. Б са момчетата, те са с едно по-малко. Мразят момичетата отчаяно и безпричинно.

– Да не би това да е особена форма на ухажване? Те вече са преминали особената възраст, по-зрели са, но все пак... – предположи Марета.

– И това съм допускал. Психоложката каза, че омразата им е искрена, вероятно идва от нещо преживяно в този клас, което ние с вас не знаем.

– Психоложката не ги ли поразпита?

– Да, опита се, но като се върна вкъщи, намери дамската си чанта догоре пълна с големи черни хлебарки.

– О! – извика Марета.

– Да. Беше ужасно. Никой не посмя повече да ги доближи. Учителите прелитат уплашено през часовете, пеят си уроците, пишат автоматично някакви оценки и бягат.

– А родителите?

– Какво можете да очаквате от тези заети хора, които смятат, че щом децата им учат в реномирано училище, никакъв проблем не трябва да влиза в дома им?

– Могат да сменят училището, за да се разбие този клас... – каза необмислено Марета.

– Моля? – директорът я гледаше с искрено изумление.

– Да, разбира се, извинете – тя се ядоса на глупостта си.

– Вие трябва да хвърлите мост между А и Б. Не зная как ще го постигнете. Говорете им за любовта между половете. Учете наизуст откъси от „Ромео и Жулиета“, четете за страстта между Анна Каренина и Вронски, подтиквайте ги да пишат любовни стихове и да си ги четат един на друг.

Марета следеше внимателно размаха на любовната му стратегия, но мисълта ѝ беше неочаквано пъргава за разсеян литератор.

– Добре, ще опитам. Но първо ми кажете защо избяга колежката?

– Как се сетихте? – Почеханов беше неприятно изненадан.

– Не беше толкова трудно.

– Ами... просто не можа да издържи.

– Не, кажете ми гадостта. Искам да знам как я изгониха.

– Ще съжалите за любопитството си.

– Просто искам да знам с кого ще си имам работа.

– Е, добре, намери тоалетната си чантичка плувнала в сперма...

На Марета ѝ стана лошо. Почеханов ѝ сипа коняк, поразмисли и сипа и на себе си.

– Това е война, колежке, а не игра на война. Тук снарядите избухват и разкъсват. Но вие засега сте цяла. Наздраве за това.