Има една реалност,

по-реална от реалността,

това е реалността на Духа!

Всеки човек е един бог в развитие!

Езотеричната култура е изначална и безкрайна, както самият живот. Светът съществува не само защото Божествата са щедри, а защото човеците са Богоосезаема необходимост. Това пазят като ковчег на Завета Великите посветени и всички водители – от фараона и жреца, до скриптора и воина.

Обявявани за илюзорни, всички огньове, скрити в знанието, лумват в нови Духовни вълни.

Вложените тайни в мистичните учения, които предложеният труд третира, не са само заради разтълмяването им – те са път човек да влезе в храма на знанието, където ще стане част от тях и подвластен на закона на йерархиите в инициирането. Защото: Устните на мъдростта са затворени, освен за уши, които могат да слушат; Който има очи да види, ще види!

Съдържание

Увод

Окултизъм и мистицизъм – Религиозен и философски образ

Окултизъм и мистицизъм – Рационална преценка и културен принос

Кришна

Кришнизъм

Хермес

Херметизъм

Орфей

Орфизъм

Питагор

Питагоризъм

Кабала – Раждане

Кабала – Битие

Благодарност

Ваклуш Толев, известен като Учителят на Мъдростта Ваклуш, е богослов по образование, обществен деятел, лектор и автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика, сред които „История и теория на религиите“ в три тома, „Духовните дарове на България“ в два тома, „Седемте лъча на еволюцията“, „Беззаветен завет“ и др., както и на изцяло авторското списание „Нур“.

В пътя си на будител и духовен Учител Ваклуш Толев оформя оригиналните си възгледи, исторически прочит, социални идеи и тълкувания в самостоятелно учение с личностен, социален и Миров характер, което той нарича Път на Мъдростта – израз на работещата вече в битието на човечеството Духовна вълна на Мъдростта. По идея на Ваклуш Толев е създадено сдружение „Общество Път на Мъдростта“, което работи за разгръщане духовния потенциал на нацията и на водещите принципи в духовно-културната еволюция на човечеството.

Последователите на Учението на Мъдростта наричат себе си и другите събожници. „Събожникът е Бог, Когото търсим в себе си, изведен в лицето на другия!“, формулира живецът на понятието в афористична мисъл авторът.