Гледане на игра на шах в единадесетото измерение
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза , Фентъзи
- Страници: 258
Името ми е Джеймс Илиянов и никога не съм ходил на училище. Рисувам от четири годишен, направил съм 15 изложби, включително две самостоятелни при Максимилиян Киров в галерия „Витоша”, една от последните беше в галерия „Средец” на Министерството на Културата, заедно със сестра ми Меделин. Мои картини има в частни колекции в страната и чужбина. На седем години започнах да записвам сънищата си и продължавам и до сега да пиша. Преди 8-9 години във връзка с филма, който правиха за нас „Игра на топчета” на Ралица Димитрова и Мария Ландова, в „Литературен вестник” публикуваха част от моите сънища. Имам голямо количество къси текстове, които съм писал през годините. Знам четири езика, превеждал съм и съм чел много книги, музика слушам постоянно, опитвам се и донякъде успявам да черпя знание отвсякъде. Чел съм, че през шести-седми век е било възможно един човек да изучи всички науки; смятам, че това е възможно и сега, ако се вземе същността на нещата. Общо взето това е, макар че всъщност то не изяснява нищо за мен; не мисля, че мога по някакъв начин да обясня кой съм, или какво представлявам.
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
d1. e2-e4
Можех да виждам отново, въпреки че бях сляп. Всичко беше черно, и нищо нямаше цвят. Трябваше да нося очила, за да разсея мъглата. Не ми казаха, че трябва да се пазя и от водата. Тя е толкова черна. Толкова е черна. Толкова черна. Черна е. Черна.
d1…d7-d5
През времето на десетата година ще станем свидетели на много по-странни неща, каза той, и започна на потвърждава мненията си с хиляда доказателства, завършени и недосегаеми в странната си логика, загубени в плетеница от понятия. После продължи да говори, да говори, да говори, като че ли смисълът е да не млъква, като че ли това може да предотврати неизбежното, каквото и да е то, като се има предвид, че не става ясно по никакъв начин, доказателствата доказват сами себе си, а не нещо друго, нещо, загубено в липсата на липси, паякът, отразяващ се в хромираните кранчета в банята, някаква подобна магия, доказана и изпитана от хиляди поколения, но бълващите огън тръби на ракетите също имат такава възможност, смелостта да отразяват паяк или някое членестоного извънземно същество, според желанието на режисьора, като най-важно е да се разбере съществуването на частици, които са по-малки от всички останали, които могат да се използват и чието използване наподобява магия, важно е да се отбележи и мутацията на ненаселените площи в нещо доста по-живо и не толкова заплашително, колкото може да ни се стори. Забравили за преместването на преключването на хиляди части, всяка важна и всяка рядка в намирането си, всяка на странно местоположение, намирана и разбивана на хиляди части, за да стигне за всички, по-жизненоважна от храната, ловувана и претърсвана из дълбоки пещери и огромни офис-сгради, интересни орнаменти, които могат да се окажат важни по-нататък, много по-нататък. Ако се спреш някой път в някоя от сградите, пред стъклените масички, напълно пусти, стерилно чисти, и погледнеш през огромните стъклени прозорци надолу към града, няма значение кой град, ще видиш нещо безмислено, но извънредно важно и с огромно въздействие, така че може би ще намериш време да го изпиташ, важно е, макар че може би никога няма ди същия, вече, после, двадесет милиона години след сътворението на света, когато и да е било това. После чуваме затварянето на портата към собствения си мозък и можем да се върнем към предишните си дела независимо от важността им, и преди да забравим всичко, ще си кажем може би наум, колко хубаво беше всичко, колко забавно да сменяме постоянно лицата си и да изобретяваме имената си, да търсим и да бягаме от забавните барове, пълни с побойници и убийци, което не е вярно, за да не разгневяваме някои слушатели и наблюдатели, с каквито е пълно наоколо, използват отраженията в хромираните кранове, както вече споменахме, най-модерният метод засега, това е вярно, макар че някой ще отричат, и е най-добре при такова положение да не си сигурен в нищо, тогава никой не може да твърди, че грешиш, и по този начин ще си винаги прав. Така рече президентът, и после реши да не говори повече пред публика, за да не предизвиква гнева на масите, а тъжна мелодия, носеща се из пространствата и преплуваща през телепортерите на хиляди мили под морското дъно, спря да звучи, когато загуби връзка с предавателя, намиращ се на секретна локация в подземен бункер или нещо подобно. След това ще загубим и всичко останало, но това се планира за много по-късно, не можем да го очакваме скоро, поне две години дотогава, с нетърпение чакаме промяната, която няма да доведе до нищо по-добро, но все пак е нещо, нали така.
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.