ПОСТЪТ

КАТО ЛЕЧЕБЕН МЕТОД

ОТ ДРЕВНОСТТА

Вероятно няма период в човешката история, в който хората да не са се опитвали да извлекат полза от въздържането от храна и вода. Още в древността предците ни са осъзнавали смисъла на постенето, след като са наблюдавали как животните инстинктивно се отказват от храна, когато са болни. В зависимост от сериозността на болестта или нараняването, различните животински видове се отделяли от себеподобните си и спирали да приемат храна, а при по-сериозни заболявания – и вода, за да дадат възможност на тялото си да се самоизлекува и възстанови.

Древните египтяни смятали поста за основен фактор при поддържането на добро здраве и дълголетие, а индийските йоги и мъдреци го практикували с цел пречистване на тялото, ума и душата, далеч преди европейците.

Въздържането от храна и вода има дълбоки корени и в традиционната китайска медицина. С тази практика китайците си поставяли за цел не само да регулират здравето си, но и отговаряли на идеята за еволюционното усъвършенстване на организма. Китайските лечители смятали, че чрез промяна на качеството и количеството на приеманата храна може постепенно да се премине към енергийно хранене, а после и към чистата, първична енергия от Космоса.

В обичаите на североамериканските индианци сухият пост също заемал важно място. Те го разглеждали като задължително изпитание при превръщането на момчето във воин. Отвеждали младежа на върха на планината и го оставяли там за четири дни и четири нощи без храна и вода. Индианците разглеждали поста като начин за пречистване и укрепване. През различни периоди от живота си те се усамотявали сред дивата природа, гладували и търсели връзка с духовните си водачи.

Впоследствие постът залегнал във философията на почти всички основни религии, чиито последователи стриктно спазвали ритуалите на постене, или въздържание от храна. Ето защо древните предписания за гладуване много често са тясно свързани с едни или други мистични вярвания и са част от религиозните обреди. Така например първите християнски проповедници често се отказвали от храна и вода, но го правели предимно от религиозни подбуди. Със същата цел се подлагали на многодневен пост и персийските поклонници на слънцето. Преди да бъдат допуснати до следващото ниво на посвещение, жреците друиди от келтските племена, а също така и жреците в Древен Египет, били длъжни да преминат през изпитание с продължителен пост. По онова време постът предполагал пълно въздържание от храна и вода. Важно е да споменем, че до V в. християнските пости изключвали всякаква храна, освен вода, след което навлиза популярната и в момента форма на въздържание, за която също ще стане дума на следващите страници.

Преди повече от две хилядолетия школата на натурофилософа Асклепий препоръчвала лечение с пост. Хипократ, Гален, Парацелз и много други известни лекари от древността също го прилагали успешно на своите пациенти и така постепенно постът се утвърдил като една от значимите терапевтични методики в историята на медицината.

Лечебният пост оцелял в мрака на Средновековието, след което през XVIII–XIX в. бил успешно наложен в Европа от редица именити лекари терапевти, като Себастиан Кнайп, Йохан Шрот, Луиз Кюне, Фридрих Билц, Арнолд Рикли и Винсент Присниц. Америка също дава своя принос в лицето на Бенедикт Лъст, Джон Тилдън, Силвестър Греъм, Хенри Линдлър, Бернар Макфадън и Джон Келог. Самият Махатма Ганди споделя в своята автобиография „Моите експерименти с истината“, че редовно практикува лечебен пост.

За да допълня съвременната картина на поста като цяло, е нужно да разгледаме и неговата олекотена форма, която се практикува от повечето хора в наши дни и е тясно свързана с християнството.

ТРАДИЦИОННИЯТ ПРАВОСЛАВЕН ПОСТ

Независимо коя от всичките форми на постене решим да разгледаме, всяка една от тях е свързана по един необикновено дълбок мистичен начин с Исус Христос и влиянието му върху Земята и човечеството. В мига, в който надникнем зад завесата на православния християнски пост, виждаме в какво се състои въздържанието и как е обвързано то с делото на Спасителя. За да допълним представата си, ще се спра по-подробно на разделението на постите през календарната година и с какво точно е свързан всеки пост.

ВЕЛИКИТЕ ВЕЛИКДЕНСКИ ПОСТИ

Великите пости или т.нар. Света Четиридесетница е най-строгият и най-продължителният период. Постът започва седем седмици преди Великден и се състои от четиресет дни и Страстната седмица (последната преди Великден). Установен е в памет на 40-дневния пост на Христос и последната седмица от земния му живот, неговите страдания и смърт на кръста. Целта на този пост е да могат по това време християните да се покаят и да очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово. През целия пост риба се разрешава само два пъти – на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Цветница (Връбница). След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропустна – и на мляко, млечни продукти и риба, и постът продължава така:

Първа седмица:

От понеделник до събота включително – строг пост (растителна храна без олио и вино).

В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.

Втора седмица:

Сряда и петък – строг пост.

Събота и неделя – олио и вино.

На Благовещение се разрешава риба.

Трета седмица (Кръстопоклонна):

От понеделник до петък включително – строг пост.

Събота и неделя – олио и вино.

Четвърта седмица:

Както втората.

Пета седмица:

Както втората.

Шеста седмица:

Както втората.

В събота Цветница (Връбница) – риба, хайвер или други безгръбначни животни.

Страстната седмица:

От понеделник до събота включително – строг пост.

Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.

ПЕТРОВИТЕ ПОСТИ

Петровият пост се провежда преди празника на Св. Св. апостоли Петър и Павел. Трае до 29 юни – навечерието на празника. Петровите пости са установени за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деяния, 13:3), а също така и заради особената почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел.

Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова тяхната продължителност е различна всяка година. Ако Великден се случи през март, Петровите пости може да се доближат по продължителност до Великденските пости. И обратно, в години, в които Св. Петдесетница е чак в края на юни, постите са много кратки и затова дори не се изчаква да измине първата неделя след Петдесетница.

Петровите пости започват след вечерното богослужение в деня на Първата неделя след Петдесетница – деня на Всички светии, и продължават до края на вечерното богослужение преди Петровден (който винаги е на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно това.

Режимът на Петровите пости е облекчен – пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните, различни от сряда и петък, се разрешава риба.

БОГОРОДИЧНИТЕ ПОСТИ

Богородичните пости са установени в прослава на Божията майка, която през целия си живот, и особено преди успението си, прекарвала времето в пост и молитва. Те се провеждат от 1 до 14 август.

РОЖДЕСТВЕНСКИТЕ ПОСТИ

Рождественските пости траят от 14 ноември до 24 декември. Установени са в чест на раждането на Спасителя, за да се подготвят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце да посрещнат празника Рождество Христово. Тези пости са наричани още Филипови, защото започват след деня на апостол Филип.

Православната църква е наредила за специални постни дни през седмицата сряда и петък. Постът в сряда е установен в знак на това, че Христос е бил предаден от Юда в сряда, а в петък е бил разпънат на кръста.

През годината има и други единични постни дни: преди Богоявление – 5 януари, на Кръстовден – 14 септември, както и в деня на отсичането на главата на Св. Йоан Кръстител – 29 август, като последният е определен за строг пост.

Важно е да се знае, че при постите съществуват шест степени на строгост:

всичко, освен месо (Месни заговезни);

вкусване на риба;

гореща храна с растително масло;

гореща храна без мазнина;

студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);

пълно въздържание от храна.

Постните дни в една календарна година се равняват на около двеста на брой. Важно е да се подчертае, че постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от греховете. Без молитва и покаяние постът се превръща в проста диета.

Спазвани стриктно, постите биха могли да допринесат за подобряване на физическото здраве, като повлияят успешно пречистването на тялото от натрупалите се във времето токсични отпадъци от животинските продукти, които в наши дни са и особено замърсени. За последното вече се говори съвсем явно. Количествата антибиотици и изкуствени хормони в основните видове меса и млечни продукти са в пределни норми. Попаднали в тялото, те водят до остри стомашни неразположения и хронични заболявания, които възпрепятстват работата на най-големия имунен орган в човешкия организъм – стомашно-чревния тракт. От там следва и високата податливост на вирусни и бактериални инфекции, които при голяма част от хората се проявяват по няколко пъти годишно. Последното предполага и по-високата опасност за организма от тежки дегенеративни болести.

От друга страна, редовното постене, с разумно използване на екологично чисти животински продукти в дните, когато това е позволено, може с течение на времето да промени цялостната работа на организма и основните системи в него. Тази промяна при някои хора ще бъде усетена още в първите месеци, а при други – по-късно във времето. По-нататък в книгата ще имате възможност да разберете, че интелигентността на тялото определя кога и откъде да започне процесът на самолечение и възстановяване. Последното става най-бързо и цялостно при строгите форми на пост, за които ще говорим подробно по-нататък.

Преди повече от седем години, когато спрях употребата на животински продукти за няколкогодишен период от време, усетих невероятна промяна в работата на тялото си. Лекотата и силата, които чувствах чисто физически, придружени с ясната мисъл и чувствително подобрената работа на ментална основа, ми дадоха да разбера, че неслучайно нашите предци са използвали поста по начина, който вече описах. Трябва обаче да подчертая, че когато са слагали животински продукти на трапезата си, те са били в пъти по-качествени и изчистени от тези, които се предлагат в магазинната мрежа днес.

За да можем обаче да усетим промяна в здравословен аспект, е нужно да направим корекции не само в храненето, но и в цялостния си начин на живот, което включва осъзнато внимание към двигателната активност и чистотата на мислите и чувствата. За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, а понякога и въздържание, включително и от храна, като една от най-важните форми на пост е тримеренето. При него се изключва приемането на храна и вода за периода от първите три дни от многодневните Великденски (Велики) пости. Обикновено те се спазват от хората, които желаят и могат да ги издържат.

През последните повече от трийсет години различни учени и лекари използват успешно тази форма на пост за лечение на голям брой „нелечими“ заболявания. За целта те променят продължителността на поста в зависимост от индивидуалните нужди на отделния човек.

В следващите глави ще можете да разберете с повече подробности в какво точно се състои процесът на лечение при поста и как се осъществява, за да имате ясна представа за неговите функции и възможността да го използвате в собствения си живот.

ИЗЦЕЛИТЕЛНАТА СИЛА

НА ПОСТА

Един от основните процеси, които се случват по време на сухия и водния пост и които не могат да бъдат задействани при други условия, е т.нар. автофагия, или „самоизяждане“.

Този биологичен фeнoмeн е oтĸpит oщe в cpeдaтa нa минaлия вeĸ. До 60-тe гoдини oбaчe учените нe ycпявaт дa paзшифpoвaт дeтaйлитe нa физиологичния му мexaнизъм. Тoвa пpaви проф. Йошинори Ocyми в ĸpaя нa 90-тe гoдини на XX в. Heгoвитe oпити пoмaгaт дa бъдaт oтĸpити и oтгoвopнитe зa aвтoфaгиятa гeни. Πoчти 25 гoдини cлeд oтĸpитиятa мy, свързани с тoзи пpoцec, през 2016 г., япoнският лекар cтaвa 39-ят учен в иcтopиятa, ĸoйтo пoлyчaвa eднoличнo Hoбeлoвaта нaгpaдa за физиология и медицина.

Но нека разгледам малко по-детайлно какво точно се случва по време на автофагията.

Блaгoдapeниe на aвтoфaгията, ĸoято e xapaĸтepна зa вcичĸи живи opгaнизми нa плaнeтaтa, ĸлeтĸитe ce прочиcтват oт вcичĸo нeнyжнo, a opгaнизмът – oт ĸлeтĸитe, ĸoитo нe ca мy нeoбxoдими. Hecлyчaйнo пpиpoдaтa e дapилa ĸлeтĸитe ни c yниĸaлнaта cпocoбнocт дa пpepaбoтвaт и да изxвъpлят пepиoдичнo онова, ĸoeтo e вpeднo зa тяx.

По-интересното е ĸaĸ дeйcтвaт те в тoзи cлyчaй?

Toчнo ĸaтo нac, xopaтa, клетките събират всичко ненужно в специални „торби“, наречени aвтoфaгacoли, след което го „мecтят“ в специални „контейнери“ – лизoзoми. Имeннo в тяx ce пpepaбoтвa и yнищoжaвa „бoĸлyĸът“.

Не ви ли пpиличa нa пpoцeca нa peциĸлиpaнe нa oтпaдъцитe в cъвpeмeнния cвят? Oт пpoдyĸтите на „peциĸлирането“ ce пpoизвeждa гopивo зa изxpaнвaнe и oбнoвявaнe нa ĸлeтĸитe, което е безценно. Благодарение на автофагията клетките се прочистват от попадналите в тях вируси и бактерии, от увредените протеини и органели, от образуваните токсини. Така организмът не само се оздравява и енергизира, но и противодейства на преждевременното стареене.

Не съществуват други методи като сухия и водния пост, които да могат да ни освободят бързо и качествено от болните клетки без странични ефекти, като заедно с това провокират тяхната замяна с нови стволови клетки. Освен това постът подготвя съвършено нова изчистена среда в организма, в която те да се развиват и размножават.

Постът е единственият изцяло автономен неинвазивен метод за самобалансиране на човешкия организъм, съпътстван от своя страна и със справяне с т.нар. „болести“, които не представляват нищо друго, освен дисбаланси, предизвикани предимно от нездравословния начин на живот, който много хора днес водят.

Става въпрос както за неправилно хранене, така и за приемането на определени вещества от водата и въздуха, които допринасят за замърсяването на телата ни. Когато се стигне до момента, в който те не могат повече самостоятелно да отделят тези вещества, поради сериозното им натрупване, се пораждат и различните по вид „болестни“ дисбаланси. Ако си направим труда да прегледаме, макар и отчасти книгата на д-р Джон Толдън със заглавие „Токсемия“, ще се убедим, че това е точно така. Същото ще се случи и ако предприемем пътуване назад във времето. Много лесно бихме установили, че преди няколко века почти не е имало случаи на съществуващите днес тежки дегенеративни заболявания.

Не един и двама си задават въпроса защо изобщо трябва да постим. При наличието на огромен брой други начини за профилактика и лечение, било то традиционни или не, повечето хора остават с впечатлението, че постът е нещо крайно екстремно. Последното до голяма степен е наложено не само от фармацевтичната индустрия, свързана с производството на всевъзможни лекарства, но и от „традиционната“ съвременна медицина като цяло, както и от много други „алтернативни“ методи и начини за лечение и възстановяване, които през годините са се превърнали предимно в бизнес занимания, целящи извличането на колосални печалби.

Според мен важното е всеки да се запознае с различните методики за пречистване и разтоварване на организма, за да има познания, въз основа на които да вземе осъзнато решение по какъв начин да се грижи за здравето си. Това, което се наблюдава през последните десетилетия, е точно обратното – стремежът към печалби води до заклеймяването и охулването на много ефективни и полезни практики, една от които е постът. Очевидно е, че при него не само че няма разходи от финансово естество, а дори обратното – човек спестява, докато се пречиства, възстановява, отслабва и лекува. Това не е изгодно за масовата лекарска практика и бива отричано по всякакви начини, включително и чрез разпространяването на неверни истории и фалшиви новини.

Много по-лесно е да се предложи някакъв фармацевтичен продукт или друг вид лек, дори билка, с обещанието, че ще ни излекува или ще подобри състоянието ни. В повечето случаи обаче ефект има единствено върху симптомите на болестта, а не върху причините за възникването ѝ, да не говорим за страничните ефекти на „лекарство“, създадено по химичен път, които са много повече. Същото може да се случи и при предписването на различни видове билки. Ако не се заемем с премахването на причините за дадена болест, няма как да успеем да постигнем състояние на здраве за по-дълъг период от време, без да позволим на болестта да се изяви отново във физически план. Неслучайно казвам във физически план, тъй като всички болести започват първо на невидимо ниво, преди да се проявят на видимо. Последното е предупреждение, че сме прекрачили определена граница и е нужно да вземем мерки, ако искаме да се излекуваме. Тъй като все още не успяваме да проследим изцяло случващите се на ментално и на емоционално ниво процеси, които водят до дисбаланс на физическо равнище, се налага да реагираме, когато те се проявяват под някаква форма.

Защо обаче споменавам за това, когато темата е постът?

Защото вярвам, че по време на неговото практикуване успяваме да насочим вниманието си и към случващите се вътре в нас емоционално-психологически процеси. Това не води непременно до тяхното пълно разтълкуване, но е добро начало за по-нататъшни успехи в тази насока. Със сигурност мога да твърдя, че постът води до състояния, при които имаме все по-ясни прозрения относно собствената си невидима духовна същност, която е от първостепенно значение за живота на човека, ако, разбира се, искаме да водим пълноценен живот.

Това, което е важно да се знае в случая, е, че постът е онази практика, която е възникнала естествено по време на еволюирането на човешкия организъм. С други думи, тя е заложена в него и няма как да я поставим под общ знаменател, с които и да било други методики. От всички останали методи на лечение и възстановяване, било то съвременни, традиционни, алтернативни или други, постът има най-широк спектър на действие и най-малко негативни страни. Уникалното при него е, че може да бъде използван от почти всеки човек от 6-месечна до 100-годишна възраст. В отделна глава ще стане въпрос за противопоказанията, свързани с поста, и кога тази практика не се препоръчва.

Интересно е да бъдат разгледани поотделно различните етапи на протичане на поста и от чисто научна гледна точка. Разбирайки ги по-добре, адекватно ще подготвим ума и психиката си за това, което ни предстои.