ПРЕДГОВОР

Помните ли онзи разказ на Джек Лондон, в който героят умря насред пътя, защото не успя да запали огън сред ледените мълчания на Аляска?

Огънят — символът на живота.

Лумналите преди хилядолетия пламъци в пещерите отделиха безвъзвратно нашите прадеди от останалия животински свят. Оттогава светлината направлява човешкия дух през сенчестите лабиринти на битието: отклонява го от злото и го мами към чудните простори на доброто и красивото. Открай време от искрите му зачеват онези светли нишки, които изплитат Човешкото у Човека.

Има и тъмни, коварни искри. Прокрадват се или се успоредяват с другите, а където минат, подклаждат пожар и оставят след себе си пустош и зловония.

Искри за животворен огън. Или за разрушителни пожари.

Долитат и до нас. Идат от глъбините на времето. Проблясват под свода на нашите души, за да търсят огнище. Лумналите от тях пламъци извайват нашата нравственост. Каква ще бъде тя: доколко ще е светла и чиста, ще приближава ли съвременния българин до националния идеал за добрия човек, зависи от искрите. Кои ще се разпалят и кои ще гаснат.

Не е без значение и огнището, т. е. условията, сред които ще се оформят нравствените ценности на днешния българин.

След един продължителен период на революционни промени, на съзидание и възход, когато вниманието бе насочено главно към материалните измерения на прелома между минало и настояще, започнахме да се вглеждаме все по-загрижено в качествата на съвременния българин.

И това не е случайно.

Много неща ни убеждават, че нравствеността на хората се превръща в мерило за хуманността на обществото, а моралът им — в негова присъда а възхвала. Или казано по-просто: утвърждаването на едно общество става не само от внушителните цифри на възхода му, а и от качествата на хората, които го населяват.

Настоящата книга е скромен опит да се види доколко е създадена почва за израстване на добри хора. През своята хилядолетна история народът ни е отбирал зрънце по зрънце, за да извайва своите добродетели. Ще ги съхраним ли непроменени? Или ще ги обогатим, за да изпълним достойно дълга пред България? А може би ще се огънем под напора на злото?

Всичко зависи от нас.

И затова нека поговорим просто и откровено за онези вечни като живота истини, които извайват Човешкото у човека. За онези пулсиращи светлинки по пътя му, които окрилят полета му към висините. И за онези жилави плевели, които се впиват в същността му, за да я подкопават, докато я прекършат. За изпитанията в прехода от един свят в друг, когато над множеството висши цели се откроява най-важната: да се победи мракът и да се възцари светлината. Да се стори път на доброто, за да бъде животът ни по-ведър, нерадостен, по-щастлив.

Книгата не претендира нито за оригиналност, нито за научност. Тя по-скоро е един зов за повече чистота в нашите отношения, за повече радост във всекидневието ни, за повече човещина в утрешния ден.

Авторката