Злочеста голгота
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Романи и повести , Исторически романи
- Страници: 196
Тракия и Македония – нашите болки и кървящи рани, изстрадани с купища жертви. Няма друг народ, който да е платил толкова скъпо и прескъпо за своето обединение, което така и не успя да види реализирано на практика. Напоихме земята със собствената си кръв. Застлахме я с костите си, за да дойде време да разберем, че това не е вече нашата земя. Че близките ни там не са точно наши близки, защото се зоват по-различно от нас. Че тези земи и малкото останали там българи не са вече наши сънародници и няма как да попаднат в границите на отечеството ни. Разделителните маркери са поставени. Остави ни само споменът за тях. Бледият спомен, който все по-малко българи могат да възстановят.
Когато един злочест народ, какъвто е нашият, лелее вековна мечта за своето териториално и политическо обединение в едно свидно отечество България, то той е готов да прояви безпрецедентен героизъм, да извърши чутовни подвизи, за да осъществи този свой национален блян. Затова Първата балканска война от 1912 година придобива типичните характеристики на справедлива освободителна война на поробените ни сънародници от Тракия и Македония, в която армията ни лети и громи врага по бойните полета, за да се окичи с непреходна слава, мъжество и бляскав триумф. Така храбрият български войник увековечава името си в пантеона на безсмъртните, отдали живота си за родината, покрит със светлата почит и неувяхващите лаври на признателните поколения.
На този фон се раздипля историята на една обикновена тракийска девойка, уловена в безжалостната примка на времето и традицията. Уж случайната й среща с млад български войник завинаги ще промени линията на установения й живот, ще разчупи догматиката на рутината, за да ги лашне и двамата в жестоката месомелачка на живота. Ще оцелеят ли Ирина и Антон, попаднали в страховития ураган на войни, бедствия, гонения и един катастрофален апокалипсис, повлякъл във водовъртежа си целия български народ?
А ние, техните потомци, следва да помним родолюбивите дела на предците си, несломимият им дух и юначните им подвизи в името на родината, за да вървим с гордо вдигнати чела по трънливите друмища на историята. Защото България и народностното име българин оцелява до днес благодарение на онези, на пръв поглед обикновени и никому неизвестни люде, пренесли храбростта и саможертвата си като нетленен мост през времето. Да не забравяме никога, че в нашите сърца пулсира тяхната древна и силна кръв! Поклон пред светлата им памет!
Виж повече...
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.