Мрежата на живота
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза , Романи и повести , Романтични четива
- Страници: 149
Реален е само настоящият миг, а всичко друго са спомени, мисли и планове, случващи се в мозъка.
На пръв поглед Карина, главната героиня на романа, има всичко, което е необходимо на една 40-годишна жена, за да бъде щастлива - здраво дете, богат съпруг и красива къща в чужбина. Под повърхността на нейния живот, обаче, е скрито безразличието на съпруга й, заплашващо да зарази със силата си отношението на дъщеря им към нея. Зад парите и луксозния дом е скрита за очите на околните, но не и за нея, самотата и носталгията, придобиващи гротескно големи размери в часовете на дългите нощи.
Ще намери ли Карина изход от депресията или виртуалният свят ще превземе всички територии на нейното съществуване, докато я превърне в нереална жена?
Таня Капинчева е израснала в Стара Загора, където получава средното си образование в гимназия с преподаване на руски език "Максим Горки". Завършва Чешка и Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". След дипломирането си работи като хоноруван асистент в Софийския и Великотърновския университет, както и като преводач в българо-чешка фирма. От 1999 г. живее в Чехия, където се занимава с преводи на техническа литература. Романът "Мрежата на живота" е първата й книга.
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
Цветната реалност
Карина се приготвяше за срещата си с Ангел с прекрасното чувство на обичаща жена. Мисълта и движенията и бяха малко резки и припрени, защото бързаха да я изпратят в неговите прегръдки. Да, тя най-сетне беше срещнала истинската любов и макар чакането й да продължи доста дълго, толкова дълго, че едва не отне вярата й в съществуването на такава любов, все пак я беше дочакала!
Смущаваше я само тревожното препускане на сърцето, причинено от непознати за нея процеси в тялото й, но нали е влюбена, явно това са нормални неща. Всъщност картината се повтаряше всяка сутрин, откакто той я намери. Удар!, изплуване от сънищата, които най-често бяха свързани с него, отваряне на очите и бързо скачане от леглото, за да посрещне реалността, която в последно време бе по-красива от сънищата й.
Денят й в повечето случаи минаваше в блажена мъгла от мечти и Карина буквално заживяваше пълноценно вечер, когато се срещаше и прекарваше все повече часове със своя любим.
Днес този вечерен час беше настъпил и под залязващите лъчи на слънцето, изпълнили спалнята, тя грижливо избираше бельото и дрехите, за които знаеше, че му харесват. Пусна любимата им Шаде и бавно се заоблича, усещайки почти физически одобрителния му поглед върху себе си. Постави си лек грим и сама забеляза по-голямата изразителност на очите си. Докато слагаше червило на устните си, по усмивката на жената в огледалото разбра, че и тя мисли за безбройните, нежни целувки, с които той ги покриваше всеки път... Оглеждаше всяка част от тялото си, която след малко щеше да се наслаждава на неговите докосвания, но пропусна да види нещо, което се бе превърнало в нежелана вечерна традиция за нейната дъщеря в последните месеци.
Още ненавършила десет години, Изабела беше разбрала, че трябва да приготви, сервира и изяде сама вечерята си, седнала тихо в просторния хол. Детето вече знаеше, че не бива да задава въпроси, когато види майка си да се облича за среща, за да не прекъсва нейното състояние, приличащо на тайнствения транс, в който изпадат религиозните фанатици по време на своите ритуали.
Опитите на Изабела да разкаже на родителката си за станалото в училище завършваха с отегченото „Знам, че си най-умното дете и ще се справиш!“, а тези за това какво има за ядене също имаха предопределен отговор „Отвори хладилника и виж сама!... Сега искам да отделя време за себе си!“
Затова и днес Изабела седеше на масата пред телевизора, където Дисни изпълняваше ролята на компания и възпитател едновременно, и мълчаливо преглъщаше хапките заедно с мислите и чувствата си. Тя не схващаше добре защо майка й така се ядосва, когато прекъсне приготовленията й, но откакто беше разбрала колко лесно й се развикваше, се стараеше да не дава повод за това. Не казваше вече нищо за желанието си да прекара известно време със своята майка, тъй като знаеше, че и това я ядосва и идва моментът, когато изливаше всичко на баща й: „Нека любимият ти баща да ти прави компания! Къде е той, а?“
Изабела знаеше официално, че баща й работи в чужбина, но не знаеше какви са точно нещата между тях. Дали това беше истинската причина да се държат един към друг толкова лошо напоследък, всъщност, откакто се помнеше, не можеше да си отговори. И като всяко дете в нейното положение се стараеше да живее тихо и незабелязано, обхваната от постоянен страх да не провокира гнева на родителите си, който да прерасне в повод да се разведат. Не знаеше защо, но смяташе, че разводът е най-лошото нещо, което може да сполети едно семейство, въпреки че, или точно защото, имаше в училище приятелки с разведени родители.
Но майка й не мислеше така - бе дошло времето да бъде обичана по начина, по който й харесваше на нея, и то от човек, когото и тя обичаше. Беше настъпил моментът, когато щеше да постави своите желания на първо място след години, в които ги бе пренебрегвала и да изхвърли отрицателните неща от живота си. Дори това да означаваше развод.
Щом се чувства щастлива, а тя се чувстваше, значи преживяванията и идват от Бог. И въпреки че мъжът, с когото се обичаха, не бе бащата на детето й, тя знаеше, че това не е грешна любов. Не искаше сега, когато й предстоеше да се срещне с него, да мисли за това, но беше убедена, че скоро нещата щяха да дойдат на местата си. Самата тя трудно живееше така, В раздвоение, и макар да знаеше колко привързана е дъщеря й към баща си, смяташе, че в крайна сметка и тя ще се почувства по-добре, ако получава любовта им, без да става свидетел на омразата между тях.
Още от Исус Христос тръгва убеждението, че любовта е всичко и че това е единствената, истинската реалност. И щом като любовта е най-важната на този свят, тя има право да не се съобразява с човешките правила и рамки. Това е изживяване, което ако се появи истински в живота ти, предизвиква такъв бурен огън от емоции, че изгаря не само препятствията по пътя си, но и всички разумни условности на зоната ни на комфорт.
Божествеността на чувствата им с Ангел имаше съвсем реални проявления - той я намери в един от най-трудните моменти, когато тя бе изгубила вяра в човешките отношения. И почти веднага разбраха, че всеки от тях е допълващата част от другия. После се радваха на доказателствата за това винаги, когато се улавяха, че мислят за едни и същи неща в един и същ момент. И това не беше просто съвпадение на чувства и мисли, а свидетелство, че земната им любов е започнала още преди и няма да приключи с живота им на Земята.
По лицето на Карина сякаш се разля светлина заедно с усмивката, с която посрещна появата на Ангел.
Възможно ли е още с раждането му неговата майка да е знаела за ролята му в живота на Карина или давайки му това име да е предопределила значението му в нейния живот? И сега ангелските му сини очи я гледаха с обожание, а усмивката по устните му сякаш казваше без думи „не можем да живеем един без друг вече, нали“. Карина се загледа в него и очите на двамата се изпълниха с блясъка на обещанието, че са готови на всичко, за да продължават да се обичат така.
- Ето я моята прекрасна любов. Как си, обич моя? - пръв наруши тишината между тях Ангел.
- Добре съм, а ти?
Сякаш не чул въпроса или защото смяташе живота на своята любима за по-важен от своя, младият мъж продължи:
- Какво прави, докато ме нямаше? Какво прави Изабела? Легна ли си вече?
- Обичайните неща, слънце, знаеш... И дъщеря ми е добре. Преди малко й дадох целувка за лека нощ. Попитах те ти как си?
- Бива...
- Защо отговаряш така? Какво ти е?
- Добре съм, но страшно много ми липсваш. Постоянно си в главата ми и мисля за теб. Защо ли?
- Какво точно си мислиш? - попита тя.
- Спомням си какво правим, докато сме заедно, мечтая...
- За какво мечтаеш?
- Да ти кажа ли за какво? Всъщност снощи го сънувах - хванал съм те за ръката, разхождаме се заедно. Тогава започва буря и ние бързо се скриваме у нас. Там ти правя чай и пускам любима твоя песен. Каня те на танц и ти се съгласяваш. Притискам те все по-силно към себе си. Целувам те почти незабележимо по вратлето, под косата... И в този момент се събудих - на най-хубавото.
- Дълъг сън си сънувал... И май прилича на филма, който вчера следобед даваха?
- Така е. Винаги ме хващаш! Толкова си умничка! Докато го гледах, си мислех за теб и също като героя искам да те направя най-щастливата жена на света!
- Аз съм най-щастливата, когато си с мен.
- Да, знам, но това не е достатъчно. Искам да бъдем заедно непрекъснато, завинаги! Ела да си те гушна, съкровище...
- Прегърни ме много, много силно - промълви тя и благодари на съдбата си, че я беше срещнала с Ангел.
Карина почувства как мъжките му ръце я обвиха в прегръдката си, а меките му устни едва докоснаха нейните.
Толкова е нежен и внимателен, без намек за бурната животинска страст на мъжете, с които е била преди. Малко странно й се струваше, но в същото време много й харесваше, че той се държеше с нея повече като небесен ангел, отколкото като земен мъж.
Ръцете му, треперещи и топли, едва я докосваха с върховете на пръстите и оставяха изгарящи следи по кожата й. Устните му, галещи нейните, тихо шепнеха: „Искам те. Искам да те любя...“
Тялото му бавно се притисна към нейното и тя почувства неговата сила и твърдост. Това предизвика кълбо от физически емоции, които я накараха да потръпне възбудено и да отговори с отдаденост на движенията на мъжа, към които се беше пристрастила.
- Не бързай... - чу го да прошепва. - Моля те, не бързай, мило...
Карина неохотно се подчини.
Той леко се отдръпна от нея, а ръцете му, придобили смелост от реакциите й, започнаха да разкопчават блузата й копче по копче, наслаждавайки се на удоволствието бавно да откриват красивите й гърди и тяло. Зад всеки негов жест се четеше огромно обожание, примесено със страст. Карина прокара ръцете си, които до този момент рошеха блестящите му коси, надолу и бавно ги пъхна под тениската му. Усещането от стегнатото тяло и нежната кожа беше страхотно. Погали гърдите му и зърната им се втвърдиха от удоволствие.
Чу се стенание. Карина не знаеше дали идва от неговата, или от нейната собствена уста. Чуваше туптенето на сърцето му точно до своето и общият им ритъм ги увличаше заедно към света на физическите усещания и сласт.
Неговите устни продължаваха да я докосват едва-едва, все по-надолу, сякаш търсейки най-чувствителното й място с единствената цел да й доставят удоволствие.
Нейната ръка, също водена и насочвана от страстта, докосна дънките му отпред, точно на мястото, което показваше желанието на нейния мъж. Помилва го внимателно и постави ръката си върху голата му кожа, когато до съзнанието й достигна наситеният му с копнеж глас:
- Оооооооххххх - и това я изпълни с нова вълна от топла влага.
Тогава той я взе със силните си ръце и я положи под себе си, като не спираше да я гали и да шепне в ухото й колко много я желае.
Целувките му ставаха все no-страстни, а той все по-силен и мъжествен, докато експлозията на неговото тяло се разпръсна до най-отдалечените кътчета на нейното.
Стенеха и двамата, отдадени един на друг, прегръщаха се и се милваха, сякаш за да се уверят, че то а, което се случва, е истинско, а не сън.
- Плачеш ли, любов моя? - попита разтревожен Ангел, когато забеляза сълзите в очите й.
- Плача... но от щастие, миличък - отвърна тя, въпреки че, без да знае защо, точно в този момент освен наслада изпитваше необяснима болка и чувство на обреченост.
- Не плачи! Моля те, не плачи! Аз те обичам! И никога няма да си тръгна от теб! Това го запомни ще бъда с теб завинаги! Ти нямаш представа колко те обичам. Още когато те видях, знаех, че не се срещаме за първи път в този живот...
И неговите очи, които той през цялото време не сваляше от нейните, преляха от сълзи.
- Родени сме един за друг, намерихме се, но защо всичко е толкова сложно при нас? Защо усещам, че мечтите ни няма да се сбъднат? Защо ми е тъжно, кажи? - Карина се опитваше да намери отговор на тревожното си предчувствие.
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.