ПЪРВА ГЛАВА

— Има ли някой във вилата? Цвета, тук ли си?

Мъжкият глас викаше откъм улицата. Цвета захвърли мотичката, прецапа през лехата и затича към портата. Гласът звучеше познато, ала тя беше прекалено развълнувана, за да гадае кой е.

Нещо се случваше! Край на еднообразието!

Не помнеше откога никой не я беше посещавал. Дните й минаваха като еднояйчни близнаци. Започна да си говори сама. Колкото по-дълбоко затъваше в мизерията и самотата, толкова по-фанатично бленуваше за чудеса. Вечната жена в нея забравяше истинската си възраст и даваше простор на въображението да рисува среща с Мъж, способен да възпламени закърнелите й чувства. Натрупаната умора от досадните житейски грижи и безбройните разочарования в интимния й живот разпалваха недокоснатия от годините копнеж за нежен, внимателен, но и силен, решителен и грижовен мъж. Такъв мъж винаги определяше с главна буква.

По-често я спохождаха мечти за измъкване от капана на мизерията и безличието. Представяше си как известна чуждестранна филмова студия откупува неин роман. Дори с най-нищожния хонорар по критериите на нормалните страни щеше да се избави от влудяващата я принуда да мисли непрекъснато за насъщния.

Повече я блазнеше надеждата за възкресение. Откупуването на нейна книга за филм щеше да вдигне шум около името й. За медиите това щеше да бъде сензацията на деня, тъй като напоследък светът се занимаваше главно с икономическата разруха на бившата социалистическа държава. Имаха нагледен пример за непреходността на Базовото твърдение: „Не се гаси туй, що не гасне!“ Духовните ценности във всички времена проблясват и привличат. А човешкият дух - в случая нейният - и сега се бе съхранил както при всяка от многобройните катастрофи в живота й. Ще се събудят стари приятелства, ще се родят нови. Край на сивото монотонно живуркане на госпожа Никоя - каквато се виждаше все по-често в очите на мнозина свои познати.

Цвета Динкова живееше и твореше напук на всички бури.

Възбудена до крайна степен, щом зърна през оградата Кубрат Дагоров, веднага допусна, че той й носи бленуваното съобщение. Кубрат беше нейният адвокат, нормално е да го потърсят, за да се свържат с нея.

Въобще не се сети за някогашния им брак. Откакто Кубрат се зае с нейните юридически проблеми, между двамата се установи търпимост, която липсваше в семейния им живот.

Отключи желязната порта и възбудено възкликна:

— Кубрате, каква приятна изненада!

Той никога не идваше при нея без основателна причина. Не наруши правилото си и след като получи по Закона за реституцията някогашната им фамилна вила в съседна Бояна. През летните месеци и двамата живееха предимно във вилите си, но разговаряха най-вече по телефона.

Здрависаха се, ала щом Кубрат понечи да й целуне ръка, тя рязко я издърпа. Сви пръсти в юмрук и смотолеви за извинение:

— Занимавах се с градината, ръцете ми са невъзможни.

Не само те, прецени Кубрат, докато галантно я величаеше:

— Цвета, ти винаги оставаш вярна на името си. Цъфтиш с най-приятните цветове на всяка възраст.

Беше разчорлена, зачервена и потна. Изглеждаше по-напълняла и загрубяла след последната им среща в началото на лятото. Косата й се бе прошарила още повече. Ужаси го видимото й остаряване - тя беше две години по-млада от него, а той се смяташе в разцвета на силите си. Запита се дали някой мъж би я пожелал... И веднага си представи Рени, която всяка вечер го посрещаше с нетърпението на хетера. През тялото му мина сладостна тръпка и той заля с комплименти бившата си съпруга. Колкото по-бързо приключи задачата си тук, толкова по-бързо ще се прибере при Рени!

Отиде до колата си, взе от седалката луксозна бонбониера, заключи и се върна при Цвета. Тя енергично отказа скъпия подарък.

— Знаеш, че не си падам по етикета. Достатъчно ми е твоето посещение.

Искаше да му втълпи, че при нея може да идва, без да се охарчва за цветя и лакомства. Кубрат умираше да минава за джентълмен, но трепереше за всяко левче. Цвета допускаше, че не я посещава, въпреки че му е на пътя, заради високата цена на „добрия тон“.

Докато тя затъваше в своята самота, Кубрат изплува нагоре. С биографията си на репресиран от комунистическия режим, той влезе във висшите кръгове на новото демократично общество. Името му се срещаше в светските хроники. На Цвета не й правеше впечатление, че винаги го свързват с някоя млада жена. По-важното беше, че той посещава различни събития и се среща с интересни хора, за които можеше да й разказва.

Колкото и неприятно да й беше да признае, двамата размениха ролите си. Сега аутсайдерът беше тя. Приключи с активната си журналистическа кариера, напусна вестника, където самата работа изискваше да общува с различни хора и я поставяше в центъра на събитията. Пенсионирането й съвпадна с прехода от социализъм към капитализъм. Икономиката рухна, доходите катастрофално падаха. Като при всяко бедствие хората отлюспваха от себе си усърдно наслояваните дотогава пластове на цивилизацията. На повърхността излизаха първичните инстинкти за оцеляване... или за себеналагане. Духовността минаваше на заден план. А с нея и творците.

След публикуването на последния й роман вниманието към нея постепенно угасна. Измъчваха я терзанията на изоставен и забравен на пустинен остров моряк. Корабът продължаваше да плава през бурни или тихи морета и засега Кубрат беше най-солидната й връзка с него.

— Отбивай се по-често! - настоя пламенно тя. - На пътя съм ти. Рядко слизам в града и обикновено привечер се прибирам. Няма опасност да хабиш напразно бензин от околовръстния дотук. А и вече съм по-добър слушател отколкото преди.

Кубрат не различи намека за някогашните им бурни спорове. Тогава тя го упрекваше в малодушие, безинициативност и снобизъм, а той се възмущаваше от вечното й бързане, не одобряваше трескавата деятелност, с която тя се хвърляше в рисковани начинания, не приемаше нейния безпочвен оптимизъм.

Той потърси елегантен начин да се измъкне от обещание за по-чести посещения. Предпочиташе да прекарва всяка свободна минута с Рени. Бившата манекенка го възбуждаше още докато поклащаше бедра по модните ревюта. А откакто заживяха заедно, Рени проявяваше изобретателност за цял публичен дом и никога досега не му позволи да се изложи като мъж.

Той неволно сравни Цвета с Рени и се зачуди как е било възможно тази повяхнала, занемарила се жена някога да го е подлудявала с изваяното си тяло, с гъвкавите си движения на кошута, с еластичната плът и копринена кожа. Как е могла да се отпусне така!, ядоса й се Кубрат. Не бе притежавал жена с по-гладка и нежна кожа от Цветината.

Пропусна я да мине пред него и докато тя заключаваше портата, той изпита странно удовлетворение. Цвета бе свалила гарда. Не го смущаваше и потискаше със силата и независимостта на своя характер. За миг му се стори, че съзря върху лицето й израза на бездомно куче, очакващо ласка от случаен минувач. Вторачи се любопитно в нея.

— Предпочитам да ми говориш, вместо да ме оглеждаш! - троснато промърмори тя.