Топъл ветрец подухна от Беломорието и бързо прогони облаците. Слънцето дружелюбно намигна към групата любопитни деца.

- Ние, момичетата също няма да останем по-назад от вас. Вижте, полето е осеяно с каруци и палатки на червения кръст – прошепна почти четиринадесет годишната Надежда.

- Винаги съм искала да бъда доктор, да помагам и лекувам хората – възкликна единадесетгодишната Димитра и преметна плитките си през гърба.

- И аз. Предстои война, ще има много ранени! – поклати глава Надежда, цитирайки думите на майка си, чути наскоро.

- Всички възрастни така казват – обади се колебливо друго дете.

- Предпочитам да умра в битка! Ама да съм свободен! – процеди твърдо Георги.

Изведнъж странен, пърпорещ звук ги накара да замълчат и да се прилепят към мократа земя. Притихнаха. Над главите им се издигна странен летящ обект с две хоризонтални една към друга плоскости. Зад опашката му се виеха облаци пушек.

- Това е наш самолет. Май носи нещо в два коша, закачени отзад – несигурно измърмори с половин уста като на себе си Митко, който беше по рождение далекоглед.

Децата се умълчаха и наблюдаваха с изопнати шии и отворени от изумление устни. Нямаше как да знаят, че това след време щеше да се превърне в историческо събитие. Сега те съпроводиха със страхопочитание в очите първия български самолет от серията биплан Албатрос Ф-3, използван във военното дело въобще с цел разузнаване и военни действия. 

- Ами да, със сигурност е наш самолет. Прави разузнавателни полети над позициите на врага. Така в щаба знаят всичко – обади се Георги, горд от осведомеността си.

- Кой ти каза тия неща на теб? – останалите бяха зяпнали от изненада и само Митко се сети да попита.

- Е, как кой? Нали батко ми учеше във военното училище в Одрин, преди да избяга и да се запише в опълчението?!

- Стига, бе! – направи Митко недоверчива гримаса.

- Говорил е там той с учени хора! Хем ви казвам да знаете, хем пак не вярвате – тросна се най-голямото момче.

За момент групата деца просто стаи дъх и се умълча, всеки замислен за предстоящото. Странната пърпореща птица правеше широк кръг над главите им. Когато достигна гарата на близкото село Караагач, където се намираше гарата на Одрин, внезапно два оглушителни гърмежа раздраха тишината. Оставените в долчинката животни се разбягаха панически насам-натам с тревожно блеене. Без да се наговарят предварително децата скочиха като един и презглава си плюха на петите. Забраха доколкото можаха разпиления добитък и го подгониха към къщи. Търчаха по обратния път с пресъхнали от бързане гърла, уплашени да не би точно тяхната къща да е взривена. Вече нямаше съмнения, че бяха хвърлили бомби от чудатия български самолет.

Месеци наред групата местни хлапета щеше да се промъква и да наблюдава обсадните действия на българската армия край Одрин, прелитащите разузнавателни балони и да гадае развоя на събитията със сковани от страх, надежда и любопитство сърца. По това време, а и след оттеглянето на нашата войска от завоюваната с толкова кръв и жертви крепост, много народ влезе в затвора на Одрин, гладува и бе подложен на жесток побой с метални пръчки. Османлиите не жалеха тъдявашните българи и вкарваха в кауша всичко от мъжки пол, което бе съмнително или малко по-будно.

Някои от наследниците на тези сегашни деца, имали късмета да оцелеят след войните, щяха да узнаят доста по–късно, че на 17 октомври 1912 година поручик Христо Топракчиев извършва разузнавателен полет над Одрин. Той лети ниско, всявайки ужас у обсадените. На 19 октомври при облитане със самолета си „Блерио“ пилотът загива, като е обявен за първата жертва от страна на българската бойна авиация. Тогава малцина пък въобще бяха обърнали внимание на факта, че на 30 октомври 1912 г. българската милосърдна сестра Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов. По време на 45-минутния полет тя хвърля позиви на турски език над Одрин, превръщайки се в първата жена в света, извършила полет във военни условия.

За онова време историята пази спомена и за пилотите Радул Милков и Продан Таракчиев, които за пръв път на 16 октомври 1912 година  от летище Мустафапаша /днешен Свиленград/, извършват разузнавателен полет и осъществяват първата въздушна бомбардировка в историята на българската и световната авиация. С четири пробойни в корпуса на самолета летците все пак успяват да се приземяват благополучно в Свиленград. Така те съвсем навреме разкриват турските резерви при село Кадъкьой.