I

                                                         О Б Е Т Ъ Т  

1 глава  * Първи стъпки *                                  

         С грациозно движение Сара отметна непослушните кичури светлоруса коса, които се плиснаха върху лицето й когато се наведе и се взря през пелената на ситно ръмящия пролетен дъждец в натовареното движение по парижкия булевард, проснал широкия си ръкав недалече от скромното й жилище. Влажният въздух на френската столица проникна в ноздрите й, освежи я с хладната си ласка. Спомените я отнесоха към Антоан, мъжът, който се появи в живота й като буря, шеметна и пречистваща, която я извади от сивото ежедневие. Потопи се в любовта му. В онази истинската, томително-изгаряща и жарка, болезнено-мъчителна и сладка, чиято лава пълзеше по вените й ежеминутно и палеше клади в сърцето й.

Тя притвори отново прозореца и облегна чело на студеното стъкло. Душата на двадесет и една годишната девойка пърхаше нетърпеливо в очакване. Беше си стегнала багажа още рано сутринта, макар да знаеше, че Антоан ще закъснее, поради големите задръствания, а и определено никога не е бил особено пъргав или кой знае колко ранобуден.

Младата жена предвидливо си взе няколко дни отпуск, за да се наслади на плануваната почивка с Антоан, мургавият красавец, когото познаваше от има няма единадесет месеца вече. Той, снажен и разкрепостен в държанието си, многообещаващ писател, експанзивен и отдаден на страстта си по съчиняването на горещи романтични истории, с жарка кръв на южняк и тъмни, завладяващи очи, които започнаха да я преследват още след първата им официално уговорена среща. Тя, стройна и гъвкава като кошута, нетипичното синеоко момиче на южните френски провинции, с пищна грива от светло кехлибарени коси, които се свличаха до кръста й, погълната от работата си на старши асистент в лабораторията по генни изследвания, от екипа на професор Венар.

Сама не усети как предаде сърцето си в топлите длани на този емоционален и открит младеж. Хладното посрещане в служебна обстановка, когато Сара му тръшна вратата под носа, бе компенсирано с последващите многобройни срещи, пикници и екскурзии съвместно, където душите и телата им се опознаха, за да потвърдят първоначалното впечатление на близост.  

Сега очакваше Антоан да я вземе от малкото й, спретнато апартаментче, за да прекарат Великденските празници при неговите родители във френската провинция Елзас. Беше сметнал, че е дошло време да запознае близките си с жената, която окончателно бе избрал за своя спътница в живота. Мислеше там да й предложи годеж и дълго време загуби в колебания, относно пръстена и ефектите при поднасянето.

Държеше да е нещо неповторимо и запомнящо се, което ще може да разказва на поколенията след тях. Реши да я отведе до забележителния и цветен град Колмар, столица на провинция Елзас, да наеме гондола с двама улични музиканти и под акомпанимента им да направи своето предложение за брак на Сара. Приказната атмосфера там предразполагаше към романтични преживявания и той се надяваше да я изненада приятно.

Мобилният телефон на Сара пропя мелодично и я извади от унеса на спомените.

          - Наспа ли се, сладка моя сънливке? Идвам да ти помогна с багажа – обяви Антоан.

          - Какъв багаж, скъпи? Та аз съм още по пижама – ужаси се тя с престорено изненадан глас.

          - Още по-добре! Грабвам те и тръгваме, пък ако ще и без дрехи да си – закани се мъжът.

Отвори му вратата готова и стегната за път в леки спортни дънки и пъстър пуловер, чиито цветове радваха окото. Свежото й лице грейна в усмивка срещу него, докато го канеше вътре. Ароматът на буйно движещите се по гърба й вълни коса го замая още на прага. Тръпка на възбуда премина по цялото му тяло. Ех, ако не трябваше да пътуват…

          - Знаех си аз, че се шегуваш! – усмихна се Антоан, целуна я страстно по плътните устни и обви ръце около кръшната й талия.

- Какво щеше да направиш в този случай, Тонио? – прихна тя дяволито.

- И питаш! Хвърлям те на спалнята, събличам те и сантиметър по сантиметър те наказвам с най-жестокия в цял свят гъдел. И пак не е късно да го направя – светкавично я простреля той.

- Не е честно! Знаеш ми слабите места и се възползваш – запротестира девойката.

- Разбира се. Светът е несправедливо място за живеене, особено за такива прелестни същества като теб!

- Искаш ли кафе с кифлички? – покани го тя да сподели непретенциозната й закуска.

- Искам теб, любов моя! – завъртя очи към тавана младият мъж и ловко лапна наведнъж две маслени френски кифлички от подноса. Уханието им изпълни ноздрите му още с влизането.

- Не разбирам само, кога свари да се изкъпеш, приготвиш багажа…хъъм, в тоя огромен куфар? Че и пресни кифлички да изпечеш? – смигна й той шеговито, като посочи с кимване на глава към обемистия куфар, изправен като истукан до входната врата.

- Е, ти ме познаваш, затова и ми казваш „сънливке”. Знаеш, че съм станала по тъмно още – изчурулика Сара, освободила се деликатно от жадно пълзящите по тялото й ръце.

- Ммм, божествени, топят се в устата! – оповести мъжът и отново си натъпка бузите.

- Нищо работа, справям се – засмя се тя и сипа по чашка топло кафе от каничката.

След закуската, Антоан натовари багажа на Сара в Пежото и двамата поеха към къщата на родителите му. Продължаваше унило да ръми. Асфалта блестеше на светлините от фаровете.

          - Говорил съм ти, че брат ми Анри със семейството си живее в родовата къща, грижи се за нашите и се е захванал с коневъдство. Имат си нещо като ферма.

- Интересно!

- Аха! Съпругата му Симон и трите им хлапета ще се радват да ни видят. Много са палави и обичат да си показват магариите пред повече хора – припомняше Антоан деликатно семейната история на Сара.

           - Типично детско поведение. Някои хора не могат да го израснат и като големи вече.

- Особено често това явление се наблюдава при представителите на мъжкия пол, нали? – подхвърли двусмислено събеседникът й.

- Е, не винаги. Има и такива приятни изключения, като теб – погали го по рамото Сара.

- О, какво снизхождение, ненагледна моя! Благодаря за което! – прихна той.

- Това е самата истина, какво ти снизхождение! А сестра ти, Мари ще гостува ли за празниците в семейната къща? – запита тя от любезност, а и за да му покаже, че не е забравила имената на близките му.

          - Мисля, че да. Чухме се по телефона. Двете им момчета много обичат да яздят на воля, също като теб. Ще ви е необходим график мисля. Съпругът й, Клод имаше проблеми да се освободи от работа, но в крайна сметка са решили въпроса – кимна Антоан.

- Ти си най-малкият, Тонио, изтърсакът. Харесвам големите семейства, винаги е шумно и уютно някак у тях – поклати глава Сара, при което немирни кичури коса се изплъзнаха зад ушите й, където акуратно ги бе прибрала.

- Ооо, не, моля те – и се плесна по челото - Това е кошмар просто.

- Е, защо така пък ти?

- Сега ще видиш и ще спреш да харесваш подобни недоразумения от миналите векове. Винаги са ми допадали скромните фамилии, с две деца най-много. Затова ти завиждам, че си расла в такова.

- Да, всеки от нас идеализира това, което не е имал и си мисли, че то е къде по-добро от неговото. Обаче за две деца и аз съм съгласна – едва сдържаше усмивката си младата жена.

- Ето, затова съм влюбен до уши в теб, Сара. В крайна сметка, каквото и да говорим излиза, че сме на едно мнение. Каузата ни е обща – възкликна Антоан радостно. 

- Това е нагаждане, приспособяване, не е любов! – престорено нацупи пълните си устни девойката в поза на сърдита и скръсти ръце в скута си.

- Простете, мадам, беше само опит за шега. Знаеш, че се влюбих в теб още когато щеше да ми счупиш носа с вратата, в лабораторията на професора. Оттогава си моето слънце – целуна я по бузата младият мъж, за да я омилостиви.

 - Любопитния ти нос си го заслужи, признай си – върна му Сара целувката и произнесе гласно колебанията си – Надявам се твоите родители да ме приемат добре.

- Не се притеснявай! Щом си дамата на сърцето ми, значи всичко е наред! – заяви той с нетърпящ възражение тон.