Петър Бобев е български писател, автор на приключенски, научнофантастични и исторически разкази, повести, новели и романи, на приказки и други литературни произведения. Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Работи с Ангел Каралийчев и Атанас Далчев. Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо – подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши в България. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература "П. Р. Славейков". 

Романът е своеобразна българска версия на две от най-великите творби в световната литература: „Рудниците на цар Соломон“ на Хенри Райдър Хагард и „Изгубеният свят“ на Артър Конан Дойл. Бобев увлича читателя в няколко от любимите си сюжета – дивата природа, „изчезнали“ животински видове, търсене на легендарни богатства. Сред основните действащи лица отново има българско присъствие – ученият Наумов и неговата дъщеря Люба, които се забъркват в поредица от критични ситуации. Без никаква излишна претенциозност авторът успява за пореден път в сладкодумния си стил да ни запознае и с различни представители от флората и фауната на джунглата. Във фокус попадат цели двама представители на митичните същества „шипекве“, за чието откриване и до днес продължават да се организират експедиции в най-труднодостъпните райони на Африка. Предполага се, че това ще бъде толкова забележително събитие в зоологията, колкото преоткриването на рибата латимерия (целакант, ръкоперка) край бреговете на Южна Африка през 1938 г. „Драконът от Луалаба“ за пореден път доказва, че родната ни приключенска литература има един неоспорим лидер – Петър Бобев.