Ангел Константинов – Аци. 1969 г. Перник. Завършил е пета вечерна гимназия с добър 4. Започва като чирак към Задругата на майсторите още на 15-годишна възраст, специалност – кована мед, но не стига до калфа, щото му станало скучно. След това работи към Озеленяване, където с ентусиазъм полива нощните градинки, боядисва пейки и един ден, подгонен от ядосан стършел, след инцидент с отсичането на изсъхнала топола край запустяло летно кино, напуска и тази работа. Следва редуване на сервитьорство, сценичен работник в музикалния театър и салат-майстор в писателския клуб на Ангел Кънчев. След завършване на „нощното образование“ бива приет в Софийския богословски факултет, откъдето е прехвърлен в Духовната семинария – Загорск – Русия. Там, но в Москва, в същото време текат снимки по филма Стрелящи ангели, чийто сценарий е вдъхновен от негови юношески разкази. Прекъсва духовното си образование поради теснотата на манастира, завръща се в София и започва да пише новините за предаването Ку-ку, като успоредно с това съвместява и списването на порно-вестник Мираж. Следват работа като сценарист в предаванията Каналето, „кръстник“ на предаването Хъшове, след това в Пирон, Шоу-Такси, телевизионния вариант на кинопрегледите Мозайка, Шаш, Сладко отмъщение, един от създателите на Господари на ефира и други медийни смешки! Участвал е с „подръчна“ литература в нашумелите сборници Троица и Антология на живите на групата Literatura Dictatura. Автор е и на сборника с къси разкази "Мене ме сънува мравка", който е в краткия списък с номинации за Награда "Хеликон" за 2021 г. Виж тук: https://lexicon.bg/store/book/1878/mene-me-snuva-mravka

Непоносимата невинност

CMC от Аци до Карбовски:

„Как съм?!!“

Който не разбира, бавно ще умира.

Ангел Константинов е. Трябва да го срещнете, да ви пробърбори нещо бързо и да се влюбите.

Невинността, с която той като кентавър посреща живота, е непосилна за другите, за нас. Последният шанс на човечеството да бъде честно със себе си, е Ангел. Неговият начин. Дори и начина, по който ползва технологиите. Телефон за чупене на орехи.

Есемесенната поезия е измислена от дебело дете, което обича да пие. Тя е отвъд банализмите и задължителностите. Остава неразбираема за профаните и несвободните. Може би и Непознатите. Но остава чиста и свята като момент на театър, с много болезнени хора, прах и реплики в него. Скуката, Дяволът, Глупците, Адекватността към свинщината, Съобразяването е етикета на обикновените – тия неща Ангел е прегазил с мощното си тяло и е минал отвъд. Където невинността непоносима е.

Смешен човек. Лаконичен дявол. Перник в короната на Свободата, както я разбираме.

Дете на деца от Наоколото, което понякога е и наше.

Мартин Карбовски

Maй 2010

LITERATURA-DICTATURA