Това не е първият литературен опит на Искрен Веселинов. Той има издадени две прозаични книги. „Черният гмурец“ е в стил фентъзи, а излязлата преди година „Защо съм патриот“ е историко-философска студия. За пръв път Веселинов посяга към римуваната реч и в „Повиках мрака“ читателят ще се срещне с неговите лирически изповеди. За пръв път русенският депутат издава свое произведение под псевдоним. Поетичният сборник излиза под авторството на Въглемир Тъжин. 

Непримиримостта, изгарящата воля на лирическия герой на Въглемир Тъжин, тоест Искрен Веселинов, на моменти има богоборчески характер. Той знае, че може да счупи „стъклото на страха“, да открие „края на кръга“, където достигналите съвършена пълнота се превръщат в „мъдри синове на есента“. Любовното опиянение се трансформира от неудържим копнеж в стоическо страдание. Той усеща, че нощта превръща преплетените тела на влюбените във водопади, чиито безмълвен грохот на страстта оглушава всичко, но е убеден, че по-значима е братската любов на сродните души, любовта към Отечеството и към висшите нравствени ценности, които отделят човека от безсловесното същество.

Въглемир Тъжин, тоест Искрен Веселинов поднася на читателите една искрена, честна и талантлива книга с лирически изповеди. В разногласния хор на съвременната българска поезия много малко са книгите, които се открояват с такава цялостност, органичност и талант.
 

Иван Гранитски