1. Марта:
Да живеят почитателите

Беше не по-късно от осем сутринта, когато телефонът иззвъня. Махмурлукът след снощната водка още не беше придобил абстинентни симптоми. Не треперех, но бях ужасно слаб. „Как може да звъни телефон в такава априлска сутрин? Кой има сили? Кучета мръсни, кучета!“ – казах полугласно и останах да лежа за няколко секунди. След това станах и денят започна.

Бях заспал преди пет часа. Последното нещо, което помнех от будния свят, беше вкусът на двестамилилитрова глътка алкохол. Отидох до телефона. Вдигнах слушалката.

– Добър ден! – сърцето ми прескочи два пъти. Това са онези екстрасистолни малки смърти, при които без болка сърцето просто спира. И си като умрял – за малко. Всъщност не се знае дали е за малко – застиваш и изчакваш да видиш какво ще стане. Сърцето проработва отново.

Отидох до хладилника със слушалката. Бях припрян и трескав. Докато го отварях, от другата страна на линията беше тихо. В хладилника нямаше нищо съществено. Яйца. Крем за бръчки около нечии тъжни очи. Потреперих. Отворих камерата. Бутилка, наполовина пълна, по-точно триста и седемдесет грама. Регистрирах количеството като немски уред.

– Добър ден! – чу се неуверен мъжки глас от другия край на безкрайната жица.

Извадих бутилката от сухия хлад. Пръстите ми залепнаха за нея. Отворих я и пих.

Така правех всяка сутрин в последните три години.

Чувах гласа, боботещ в слушалката. Не разбирах какво ми говори. Преди да пийне своя eye opener, своята „отваряща очите глътка“, алкохоликът не чува и не вижда. Само регистрира дразнителите около себе си. Но виж, след като пийне – тогава... тогава става толкова жив, чувствителен и остроумен, че чак се разнежва. Всички са му близки, иска му се да се разтопи като бучка сладък лед. Да прегърне света.

В първия момент, обхванат от нормалната сутрешна алкохолна параноя, бях помислил, че нещо в този глас ме заплашва. Младият мъж от другата страна говореше равномерно и живичко. Това ме успокои. Прокашлях се и казах:

– Да, може ли да повторите?

– Да, да. Значи, обаждам се от името на майка ми. Марта Павлова. Тя не може да се свърже с вас. Тя много харесва книгата ви и силно иска да се запознае с вас.

– Кое харесва? – отпих още една глътка. Изчаках алкохолът да облее всички ъгли на развалината, в която живееше душата ми.

– Вашата книга – „Проект Троица“.

– Да, това е книгата, но не е моя. Тя е на трима ни – Карбовски, Терзийски и Константинов. Значи майка ви, говори ми на ти между другото... Значи майка ти я харесва? Много приятно. Какво трябва да направя?

– Ами... майка ми ще ви е... ще ти е много благодарна да ѝ се обадиш, за да се запознае с теб – без особен ентусиазъм говореше младият човек отсреща. Сякаш против волята си.

– Значи майка ти е моя почитателка? Ти на колко си години, прощавай? Да, ние не се и запознахме – аз съм Калин Терзийски, това е ясно – а ти си?

– Аз съм Николай, синът на Марта Павлова, на трийсет и шест съм.

– Добре, значи така. Ти чете ли нашата книга?

– М-ъ-ъ... не, но майка ми каза, че е страхотна. Тя ви е голяма почитателка – мънкаше той – и ме помоли да ви намеря, за да я потърсите, тоест ти да я потърсиш. Тя харесва специално твоите неща.

– А, стига сега! – това, че някой ме отделяше от моите другари – Карбовски и Аци – чрез някакво мудно и неясно ласкателство, ме накара да потръпна от досада и да пийна още две глътки. – Нито съм по-добър, нито съм по-лош. Освен това никое от нещата в книгата не е подписано, общи са.

– Не, майка ми каза, че ти си ѝ направил най-силно впечатление и ще се радва, ако ѝ се обадиш лично. Каза да те намеря на всяка цена.

– Добре, Ники. Нали Ники ти казват? – пийнах. Изпитах всеопрощаваща благост. – Добре, Ники, дай ми телефона на майка си. Тя, между другото, на колко години е? Питам, защото е някак неестествено... Нас, и специално мен и моите неща, не ги четат възрастни хора. Та ми е много драго, щом майка ти, която сигурно е възрастна жена... – пошарих с пръсти по масата за цигара. – Значи, дай ми телефона и ще ѝ се обадя! – казах благо и запалих. Бях погълнал своите двеста грама. Можех да съм благ към всеки.

„Днес ще се радвам. Имам почитателка, която ме смята за добър майстор. Така ще се напия, че да престана да изпитвам всякакво съмнение в това“ – казах си, след като затворих телефона.

2. Включване

Младият мъж Николай звънял от чужбина, по-точно от Германия. Не звучал като обичаен луд, от тези, които се обаждат често на писателите. В гласа му – сух, точен и директен – личала сериозната ангажираност на успяващ бизнесмен. Натоварен бил от майка си да открие автора на една много специална книга. И най-вероятно пак от нея бил получил много точни указания: телефон, име и „нека той ме потърси“. Откога творците търсят почитателите си? Но алкохоликът не подозира каквато и да било конспирация към себе си освен тази, свързана с изчезването на последната бутилка алкохол.

Името на Марта Павлова било познато на Калин. Споменавал го преди време Мартин Карбовски, известният журналист, търсещ истината за невидимите случаи на малките маргинали, живеещи сред нас. Неговите момичета душели около Марта, подозирайки я, че манипулира хората, забърква ги в сериозни интриги, позовавайки се на правото си да действа като търсач на истината. Тя успявала да стигне до всеки, до когото искала. Независимо дали е известен или не. Била водена от странно разбиране за справедливост и истина. От някаква тайнствена сила. Като всеки притежател на необяснима мисия и способност била предпазлива и подозрителна, но, поне на пръв поглед, се и разголвала, била откровена безрезервно и докрай.

Марта била прочела книгата „Проект Троица“. Харесала я и искала да говори с авторите, но не с кой да е от тримата, а с най-добрия – и това е Калин Терзийски. Може би е искала да говори по същия начин и с останалите, но те – по някакви свои причини – не са били толкова отзивчиви към тази странна жена, която само им губела времето с подозрителни ласкателства. Времето определено е пари за някои. За други е просто пиене.

3. Марта

– Ало! Търся Марта Павлова. Калин Терзийски съм. Синът ви ми се обади.

– А-а-а, вие сте Калин Терзийски значи? Много хубава книга сте написали – гласът беше груб и креслив, с неприятен мек акцент.

– А, да, не е лоша. Не съм единственият автор. По-добрите неща са на Мартин Карбовски и Аци Еленков.

– Кой е Еленков? – изграка Марта, моята чисто нова първа почитателка. – Нали сте ти, Константинов и Карбовски?

– Да, Константинов е всъщност и Еленков. Никога не съм му знаел фамилията. Голям писател – чувствах се особено неловко. Очаквах да говоря с притеснителна женица, а имах чувството, че говоря с майка си. Или с надзирателка в затвор.

– Значи ти си големият поет Терзийски? – продължи Марта леко иронично, като милиционер, който пише доклад за автопроизшествие.

– Амиии да. Не съм голям, но съм аз. Значи вие четете? На тая възраст? – усетих колко нелепо и обидно прозвуча последното. – Винаги съм смятал, че възрастните жени четат само любовни романи.

– Ха, ама ти си бил и глупав! – изсмя се отблъскващо Марта. Усетих, че тази жена е необикновена. Високомерното ѝ поведение не вървеше никак на образа на почитателка. „Може би е луда?“ – помислих си. Познавах невероятния нюх на психичноболните към психиатрите. Бях психиатър. Поне в миналото. Психичноболните надушват психиатъра от километри. Залепват се за него с болните си души като със смукала. Не е необходимо да знаят, че това е психиатър. Те познават нездравата му същност. Психиатърът е податлив на атаките на лудите, защото обикновено сам крие в себе си голям страх от полудяване. Що се отнася до мен, луди жени ме спираха на улицата дори когато отивах – брадат и чорлав – да си купя поредната бутилка.

Странно. Тази Марта, с тоя хладен и високомерен тон, нищо чудно да беше луда.

– Да, глупав съм. Отде да знам какво четат възрастните жени.

– Освен това защо си позволяваш, млади господине, да говориш, че съм възрастна. Ти познаваш ли ме?

– Не! – вече се чувствах като жертва. Тази жена започваше да се разпорежда в разговора. Отидох до хладилника, стиснал слушалката между рамото и ухото си. Извадих бутилка вино. Предпочитах бялото вино пред водката. Бялото вино за разлика от водката може да се пие непрекъснато.

– Добре, Марта – чувствах се неубедителен. Вече не ми беше приятно, че имам почитателка. Не бях сигурен, че у мен има каквото и да било за почитане. – За какво искаш да си говорим?

4. Историята на Марта

Марта започнала да се обажда на Калин всеки ден. Сега тя търсела него, а той съвсем доброволно ѝ дал всички свои координати. Предпочитала да говорят, а не да пишат в чатове. Звъняла в скайпа настойчиво. Със повод и без повод. Влизала при него с картина и звук. Той виждал нея и дома ѝ. Чувал как крещяла заповеднически на съпруга си.

Марта разказвала съвсем открито на Калин, бившия психиатър, за себе си. Всичко. Дори прекалено често повтаряла, че няма какво да крие. Говорела без притеснение за личния си живот и за хората в него. Вярвала силно в знаците, които преди време ѝ подсказали каква е мисията ѝ в живота.

Преди години, когато първото ѝ дете, сега порасналият немски икономист Николай, било на година и половина, семейството претърпяло катастрофа с личния си автомобил.

„Колата се преобърна няколко пъти без никаква причина, освен може би неумението на съпруга ми да шофира. Когато спря търкалянето на колата, намерих сина си да седи на земята, без по него да има драскотина. Как и кой го беше извадил от търкалящата се кола – един Бог знае“ – разказвала тя. Обичала тази знакова за нейния живот история. Публикувала я по открити сайтове за хора със специални мисии.

Три години след първия инцидент следва втора мистерия.

„Дъщеря ми, бебе на четири месеца, се разболя от инвагинация. Лекарите п???????? ???????? ??????????. ?????? ?? ??????? ? ??????????? ???????. ???? ???? ?? ???????, ?? ??????, ?? ?????? ?? ???????? ? ???????. ???? ??????? ??? ??????? ?? ?????? ?????, ????? ??????? ??????? ????????. ?????? ??????? ? ????????, ?????? ?? ?????????. ????? ??. ?????? ?? ????? ?? ??? ? ????? ????, ?? ?? ??????? ???????? ? ??????????????? ?? ????????????, ?? ????? ? ????? ?? ????. ?????????? ?? ???????? ??????? ?? ??? ?????????? ????????? ?????, ????? ?????? ??????? ?? ????????????? ? ???? ???????? ??.

????????? ???????? ? ?????? ?? ??????? ?????? ? ???????? ? ??????????? ??. ??????? ??????????? ???????? ?? ??????? ?????? ? ???? ??, ???? ?????? ?? ???? ????????. ???? 1992 ?????? ??????? ? ?????? ???? ?????? ? ?? ?????? ? ???????? ???? ????????? ? ?? ????????? ??????. ?????? ?????, ?? ?? ?? ????? ? ?????? ???? ?????????? ? ????? ?????????????? ?????? ? ?????? ??. ?? ?????? ?????? ?? ???????? ?? ???? ? ???????? ? ???????? ?? ??????? ??? ???? ????????????? ??. ?? ???????? ?? ????????? ????????, ?? ?????? ?? ?? ????? ? ???????? ? ?? ????? ?????????? ????.?

? ???? ???????? ???????, ?????????????? ???? ? ? ??????, ????? ?? ??????? ?? ???????? ?????? ? ??????? ???, ???????? ? ????????? ? ? ?????????????? ??????? ?????.

????? ??????? ???? ????? ?? ?????, ?? ???? ??????? ? ???? ????. ?? ?????? ???, ?????? ??????? ??????? ? ??????? ????. ?? ?? ???? ?? ??????, ????? ?? ??????? ?? ????? ???????? ? ??????? ?????-????? ?? ??????? ????? ?????????????. ?? ?????? ???????? ??????? ????, ??????????? ?? ????. ?????? ????? ? ???? ????, ?????? ?? ???????? ?? ??? ????, ????????? ?????????? ?????? ? ?? ?????? ?? ??????? ??????????? ?????. ? ???? ???? ?? ?????? ???? ???, ???? ?? ????????. ??? ??????? ???? ? ???????, ? ? ????? ??????? ??????? ???????? ? ??????????? ?? ??????? ????, ?? ?? ????????? ?????? ?, ?? ??????? ???????? ? ?????????. ??????? ?????? ?? ????????. ????????? ?? ????? ????????? ? ?? ?????? ?????????? ? ???? ? ??????????? ?? ?? ??????? ? ??????????? ?.

????? ?????????? ?????? ? ????? ????. ?? ? ???? ?????????? ?????. ????? ???? ??? ????? ?????????? ?????. ??????, ???????? ? ????, ? ????????????. ?????? ?? ???????? ???????????? ???????? ? ?????????? ? ? ?????? ????????????? ?? ???? ?? ???? ??????, ????????? ??? ??????. ?????????? ????????? ??? ?? ????????????, ????? ??????? ????? ????? ???? ??? ????? ???? ??, ?? ??? ???? ????? ?? ?? ??????? ??? ??-?????.оставиха диагноза дизентерия. Искаха да постъпи в инфекциозна болница. Един глас ми казваше, че грешат, не трябва да постъпва в болница. След няколко дни молитви се намери лекар, който постави вярната диагноза. Детето постъпи в хирургия, където бе оперирано. Спаси се. Тогава се молих на Бог и дадох обет, че ще следвам истината и справедливостта за благодарност, че спаси и двете ми деца. Следването на истината направи от мен граждански ангажиран човек, който винаги реагира на нередностите“ – така разказва тя.

„Годините минаваха и децата ми растяха здрави и успяваха в начинанията си. Въпреки преживяното формално си останах атеист и нито аз, нито децата ми бяха кръстени. През 1992 година заминах в Израел като турист и се върнах в България като гражданка и на Държавата Израел. Тогава реших, че ще се върна в Израел като християнка и приех християнството заедно с децата си. От Израел децата ми заминаха да учат в Германия и останаха да работят там след дипломирането си. Аз започнах да получавам послания, че трябва да се върна в България и да правя определени неща.“

С тази мистична история, предопределила пътя ѝ в живота, Марта се опитала да впечатли журито в риалити шоу, свързано с окултното и с необикновените човешки дарби.

Марта Павлова била родом от Варна, но сега живеела в Ново село. Не отишла там, защото починал роднина ѝ завещал къща. Тя не била от хората, които се оставят да бъдат блъскани и лашкани насам-натам от някакви жалки обстоятелства. Тя винаги налагала огромна воля, собствената си воля. Отишла точно в Ново село, водена от неведоми за нас сили, подбирала внимателно къщата и се спряла на някаква сравнително скъпа. В тази къща тя видяла своя дом, дома на мисионер. Там усещала аура и енергия, а и доста упорито търсела контакти с притежатели на окултни сили, за да потвърдят тезата ѝ, че мястото наистина е специално. Станала търсач на истината. Започнала да строи параклиси и да намира доброволци с пари и възможности да се включат в заниманието ѝ.

Марта поддържала връзки с много хора. Те ѝ били задължение свише. Калин също бил нейно задължение свише. Всичко, свързано с него, я интересувало. Винаги му говорела изключително стегнато и рационално – с голяма настоятелност да знае за него повече, отколкото той самият. Поддържала менторски тон на доброжелател, който разбира колко велик поет има срещу себе си, но пък знае начин да го направи още по-велик.