Уникалното разнообразие на Майката Природа е толкова богато, че бихме могли да разказваме за неговите чудеса в продължение на стотици страници. Целта на настоящата книга е малко по-различна. Да разгледаме кои са безценните суперхрани, които българската земя ни предлага. Ако сте имали възможност да се запознаете с първата част на „Българските суперхрани“, вече сте разбрали, че на една ръка разстояние от нас имаме наистина безценно богатство, което можем да използваме, стига да вземем съзнателното решение за това.

На следващите страници ще продължим с нашето пътешествие в царството на суперхраните. Ще разгледаме деветнайсет на брой растения, които имат силата да променят начина, по който се чувстваме, дарявайки ни с полезните си вещества, които са произвели чрез една вълшебна симбиоза между слънцето, земята и водата.

Ако го направим разумно, с ясното знание, че искаме да балансираме своята безкрайно интелигентна съвкупност от физическо тяло, ум и съзнание, даваме заявка за живот, изпълнен с крепко здраве и хармония. Независимо откъде решим да започнем, ние вече поемаме съзнателно по пътя на собственото си развитие като човешки същества, чиято цел е да еволюират до нива, които всъщност все още са немислими за мнозина от нас. Но времената, за щастие, се менят и всички ние живеем в етап на интензивно самоусъвършенстване, което все по-ясно ни тласка към подема, от който всички се нуждаем. Подем, който ще промени както нас самите, така и света, който ни заобикаля. Способността на българските суперхрани да синтезират всичко, от което се нуждаят нашите физически тела, подпомага осъществяването на този процес. А те, както ще разберете по-нататък, са достатъчно разнообразни и често ни изпълват с искрено учудване и разбиране за това колко многообразен е заобикалящият ни свят.

1.

РАЙСКАТА ЯБЪЛКА – „БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН“

(Diospyros kaki)

Научното наименование на райската ябълка идва от двете гръцки думи dios – богове, и spyros – пшеница (храна), което не случайно води до това тя често да бъде наричана „храна на боговете“ или „божествен огън“. Други известни наименования са персефон, субтропична хурма, японска хурма, каки и др.

Смята се, че някои от първите видове като Diospуrоs Lotus (кавказка хурма) са внесени в България от грузински монаси, посетили Бачковския манастир през XIII в. Официално обаче райската ябълка се култивира от средата на миналия век, като се отглежда най-често в районите на Черноморието, Пловдив, Сливен, Сандански, Петрич, Хасково и Карлово, а в Северна България се среща в Плевенско, Шуменско и други по-малки градове. Дърветата достигат до 12–15 м височина и някои видове живеят до 350–400 години.

Като цяло райската ябълка е известна с непретенциозния си растеж и може да бъде открита на височина до 2500 м в различните части на света. В България зрее предимно през октомври и началото на ноември, когато има сравнително малко видове пресни плодове. Отглежда се заради ценните хранително-вкусови качества на плодовете и техния богат състав: 81% вода, 0,6% пектин, 0,5% протеини, до 18% въглехидрати, органични киселини, 1,2% дъбилни вещества, 200 мг калий, 127 мг калций, 56 мг магнезий, 42 мг фосфор, 2,5 мг желязо. Райската ябълка е ценен източник на витамин С – 15 мг, В1 – 0,02 мг, В2 – 0,03 мг, РР – 0,2 мг и провитамин А-каротин – 1,2 мг. В 100 г райска ябълка има около 60 ккал. До 80–90% от захарите в плода се падат на фруктозата, поради което плодовете са подходящи и за болни от диабет. Те се използват за лекуване на базедова болест, малокръвие, скорбут, стомашно-чревни заболявания, за заздравяване на кървящи венци и като очистително средство. Чашката на цвета и дръжката на плода понякога се вземат за успокояване при хълцане, против кашлица и за облекчаване на дишането. Райската ябълка е много полезна при грип и настинка, за хора с хронична умора, депресия, сърдечносъдови заболявания и болести на кръвта. Тя спомага за изхвърлянето на свободни радикали от организма, както и за понижаването и удовлетворяването на глада.

Райската ябълка намира приложение и в сладкарската промишленост, като се суши и преработва в сладка, желета, мармалади и пестили. От нея се приготвят и спиртни напитки, вина и ликьори, както и саке (леко вино) от неузрели плодове. Интересен факт е, че печените семена на райската ябълка служат като заместител на кафето. Дървесината й е твърда и тежка, тъмна и на ивици в оранжево-жълто, розово-оранжево, кафяво или сиво и е лесна за обработка. В Япония я ценят като суровина за изработването на красиви резбовани предмети, а също така се използва и за музикални инструменти и мебели.

Един от най-популярните сортове райска ябълка в света е Fuyu, който се отглежда масово и в България. Плодовете му са хрупкави като ябълка и сладки като круша. Те са узрели, когато преминат от зелена към оранжева цветова гама.

Най-добрият вариант за употребата на „райския“ плод е в неговата прясна форма – на сокове, смутита или като цял плод. Райската ябълка издържа успешно в продължение на няколко месеца, когато е откъсната и подредена в касетки, като важното при този начин на съхранение е да се запазят чашките й, без които започва бързо да гние. Има интересни рецепти за нейното приготвяне, част от които ви предлагам.

РЕЦЕПТИ

Смути с райска ябълка

Продукти:

3–4 добре узрели райски ябълки

1 банан

5–6 фурми

400–500 мл вода

Всички продукти се слагат в блендера и се разбиват до получаването на еднородна смес. По желание може да се добави малко джинджифил.