Български хроники І (2137 г. пр.Хр. - 1395 г. сл.Хр.), том 8, (съчинения в 12 тома)
-20 %
Докладвай

Български хроники І (2137 г. пр.Хр. - 1395 г. сл.Хр.), том 8, (съчинения в 12 тома)


ВМЕСТО ПОСЛЕСЛОВ Тази книга трябваше да бъде написана. Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа. Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците – да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични – всеки от историците изследва един тясно ограничен исторически период, не споря – изследванията им са ценни сами по себе си, но вторачени в своето дърво, те не виждат гората (кой го беше казал?). Писането на „Хрониките“ бе самотна одисея. От началото на 2005-а до края на 2009-а – пет години, всеки божи ден, няма неделя, няма Великден, от разсъмване до мръкнало четях и пишех, от стотици прочетени страници изстисквах една... Още в началото ме поведе идеята на Паисий, че историята не е хладнокръвна хроника на минали събития, не е панихида на миналото, а камбана за будене на днешните съвести. Съзнателно търсех диалог с читателя, споделях с него, спорех, предизвиквах го – не му преподавах уроци, не му четях лекции, а го правех свой събеседник, свой съучастник, свой спътник в лутането из мъглата на вековете; обявих скуката за духовна чума, скучното писане – за интелектуално убийство, използвах езика на поезията и похватите на драматургията: докато историците описват безпристрастно историческите факти – аз изобразявам личностите, историците споменават личностите покрай събитията – аз разкривам събитията чрез съдбата на личностите. В това е разликата. Без личности историята е мъртва. „Български хроники“ не е научен трактат, а поема, написана в библейски стихове, в духа на скандинавските саги, на древногръцките и древноримските епоси: емоционално и пристрастно, с гняв и възторг, през плач и смях – предизвикателството ми срещу скучно написаните академични истории се превърна в мисия: да напиша епоса на българския народ. Успял ли съм – ще се произнесе безпощадният съдник: времето. Засега, както казва академик Антон Дончев: Ти накара българите да четат своята история. Това ми стига. След мен нека други напишат историята на българите по-добре. Януари 2012 г. Авторът *Всеки стих (абзац) съдържа толкова думи, колкото могат да се изрекат на един дъх, изразявайки една мисъл или рисувайки един образ. Забележка При огромния обем на работа грешките и пропуските бяха неизбежни. Налагаше се при всяко ново издание да правя поправки и допълнения в текста, сега извърших промени и в структурата (части от някои глави или цели глави пренесох от една Книга в друга). Това издание е окончателна редакция на „Български хроники“. Евентуалните по-нататъшни издания (в 1, в 2 или в 4 тома), задължително трябва да се печатат по текста и структурата на това издание. Виж повече...
Откъс В желани
ISBN: 978 954 491 856 9
16.80 лв
21.00 лв

Най-купувани