Култ към

Константин Павлов

През нощта на

девети септември с десети ноември

р

е

щ

у

развърза Константин Павлов петлите

и си пусна кит по водоемите...

Нощта му беше до колене.

До зъби – тишината.

И само тихото проскърцване на костите

показваше

местопребива/ва/нето му

зад толкова и толкова кръстосани меридиана.

Вятърът си веешe парцалките – умислено.

Петпръсти светеха звездичките – умишлено.

Понякога за разнообразие,

за разнообразие – понякога,

на някоя звездичка-гномче

ѝ поникваше еврейско пръстче,

но загрижени секирки го обрязваха старателно

по правилата на християно-мюсюлманската религия.

Представете си,

Константин Павлов дори

се появи на светличко в утробата на кита,

за да каже после, че е пушил евтини цигари...

Но когато в най-дълбокото нагазихме...

ОооооооооооооооооооооооооооооооХ,

когато в най-дълбокото нагазихме видяхме,

че звездите имат скрити пръстчета.

Всяко пръстче претендираше за средно.

Тогава.

Тогава.

Тогава.

Тогава

Константин Павлов дори –

дори и Константин Павлов –

нагази с нас във тъмнината.

Завистници

разказваха за случая

след туй из гардеробите.

– От пушене се е подпалил ангелът...

– От пушене се е подпалил дяволът...

А петима старци недоволно шушнеха

във ухото на вселената,

че видели уж –

чеужвидели –

как китът се е хранил с фосфор

наше

родно

производство.

За да докаже, че е прав

КОНСТАНТИН раз-ряза ПАВЛОВ

и

видяхме –

светлината е инстинкт за самосъхранение

през нощта на

девети септември с десети ноември

р

е

щ

у

идущата пролет...

Носталгия по варварите

По Константинос Кавафис

Какво ли чакат още стълпени по стъгдите –

та нали варварите отшумяха вчера и ги няма.

Оставиха ни даже със злато знаменца обшити

и някакво послание – обсипано със знаци.

Какво старейшината шъпне в ухото на жена си –

нали на госта той я прати ложето да стъкне.

Тя сега показва даровете – една прекрасна кана

и навикът да се съблича, щом със мъж замръкне.

Какво ли става в дъното на двора – при Монарха –

нека Бог плоди годините му, варвари – децата.

Но защо обяздва вече шута, а царицата разлайва...

И каква е тази щедрост – на просяка да хвърля

злато.

Какво ли варварите сториха и варвари ли бяха...

Мечтаем за ръцете им – със пръстени обрасли.

– Дано се върнем някога – синовете ни запяха

и тръгнаха след тях да стават варвари...