От Китай, та чак до Гибралтар се разказват легенди за прочут съдия, яхнал магаренце, накривил чалма. Той обикалял целия свят, за да разсмива хората, да ги поучава с мъдрост или да разрешава проблемите им с невероятното си дарование на съдник и духовник. Тоя човек бил Настрадин Ходжа, който носел смях на деца и възрастни под жаркото слънце на Близкия изток, в джунглите на Индия, в северноафриканската пустиня, по бреговете на казахските реки, из руските степи, сред европейските планини и равнини...

Веднъж Настрадин се запътил към българските земи, за да покаже на тамошните люде, че всички са свободни да се смеят, но и за да срещне най-голямата им опора: един умен момък, когото всички наричали Хитър Петър. Той пък бил беден, но радостта неизменно струяла от душата му. Млад бил, ала по-мъдър и от най-прославените стареи. Тегоби срещал по пътя си, но всички тях преодолявал с остроумие и хитрост. Затова се прочул по цялата българска земя – от Македония до Добруджа.

Запознали се двамата хитреци, сприятелили се, заживели тук и настанали времена на смях: разгромили строгостта на управниците, наказали с хитрост скъперниците, оборили фанатиците и мошениците, обезоръжили самата омраза. Защото хуморът не търпи нищо лошо и го прокужда надалеч.

Затова едно да е ясно: светът се върти около смеха, от него черпи сили.

И ако нещо може да го спаси днес, то това пак ще е смехът!