И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби. Йордан Велчев Иcmopuu в седем книги. Книги четвърта и пета са събрани в том втори. Един издател има късмета да публикува такава книга веднъж на 50 години. Иска ми се всеки българин да я прочете, да я сложи на нощното си шкафче като настолна книга и да си отговори на най-важните въпроси: Кои сме? Откъде сме? Защо сме такива? А оттам да извървим пътя и към отговора на въпросите: Какви трябва да бъдем? Какъв да е пътят ни напред? Божана Апостолова Забележителната книга на Йордан Велчев за балканският човек в следването на традициите на прочутата френска школа “Анали” е категорично доказателство, че историята не представлява нищо друго, освен повествование, тоест разказ. проф. дфн Светлозар Игов „Книгата „Балканският човек“ е голяма планина“; „Това е книга на паметта“ по Александър Секулов В „Балканският човек“ с една скрупульозна изследователска добросъвестност авторът разглежда всичко онова, което е формирало Балканите и балканците, в частност България и българите. по Митко Новков „Никъде книгата не си позволява анализи, не се намесва в идеологизирани спорове. Само чинно изрежда видовете стоки по пазарищата (седла, дрехи, кинкалерия, кожени торби, соколи, аби, подправки, роби) или хората, които участват в направата на една книга“. Зорница Христова/Зад зазиданата врата: Най-интересното от това, което не искаме да знаем Зорница Христова, Култура - Брой 37 (2786), 07 ноември 2014 Йордан Велчев и Яна Букова не стъпват в нищото – преди тях в „сенките” на вековете се е ровила изключителната историчка и писателка Вера Мутафчиева, чийто ярък и дързък талант плаче за последователи. За ерудирани и непредубедени автори, които не се боят да разширяват фокуса на онова, което ни интересува от миналото. Защото оскъдните познания за миналото водят до оскъдица на въображението за бъдещия „балкански човек”, за бъдещото „нас”. С други думи, бедна ни е фантазията. Балканският човек – завещанието на Османската империя, Автор: Митко Новков за "Премълчаната история" програма Христо Ботев БНР, 5.11.2014 г. И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби. „Балканският човек ХIV–ХVII век“ в три тома на Йордан Велчев е труд, достоен за цял човешки живот. Авторът събира на близо 3 000 страници цялата вселена на нашето географско кътче. В българската история и литература няма толкова всеобхватно произведение, което да разглежда така силно и подробно хората, личностите, отделния човек и неговото място в обществото, в света, в цивилизацията, в историческата и географска реалия… Кондензирана капка, събрала в себе си есенцията от психология и манталитети, от тенденции и промени, процеси, памет. Непосилен труд, който ще остави автора си в пантеона на българската национална памет. Много трудно може да се обхване значението на един такъв разрез, на това увеличително стъкло, на това разгръщане на воалите на времето и поглеждане в едни времена, когато са се формирали дълбинните характеристики на народопсихологията ни. Ще са нужни години, за да го осмислим. Сега трябва да го четем и да се учим от него. Светлозар Желев За българската духовност тази книга е съизмерима с наследството на Якоб Буркхарт за европейската култура. Антон Стайков В структурата и духа на тази извънредно любопитна книга се усеща нещо от похватите и атмосферата на Монтеновите „Опити“. Това плътно коментиране на текстове. Но ако при Монтен се коментират главно цитати, тук коментарът обсъжда един широк обхват от издирени и умело аранжирани пътеписи, хроники, животописи и легенди. Старателната или по-скоро вникваща авторова намеса не се задоволява с един-единствен поглед върху нещата. В пространството на общия коментар се вместват и други, още и още коментари с различни гледни точки, и текстът става все по-спектърен и увличащ. В интерес на истината, този новаторски подход на книгата изцяло променя доминиращата представа за историческо четиво, с традиционната лексика и терминология и сухо визирани факти. Без да губи нищо от научната си стойност, „Балканският човек ХIV–ХVII век“ се чете с абсолютното усещане за роман, пълнокръвен роман, съпричастен – макар и в друг жанр, но със същото достойнство – на балканските безпокойства на Андрич, Казандзакис или Кадаре… Иван Теофилов Книгата „Балканският човек ХIV–ХVII век“ на Йордан Велчев е подвиг. И връща значението на думата подвиг. Марин Бодаков Възможно ли е да се напишат хиляди увлекателни страници за безименен герой? И безименният властно да ни накара да се захласнем в него? Оказва се – възможно е. Йордан Велчев е безкрайно сладкодумен. Но той е и много повече! Този невероятен труженик на перото заслужава лавров венец на челото си – и за вдъхновението, и за трудолюбието си. С години е превивал гръб, къртил е вековни исторически канари, изваждал е на „бял свят“ безчислени документи. Цял ураган от документи… Той обаче превръща живота на далечните ни прадеди в изумителни приказки, достойни за самата Шехерезада. По своя воля искаме и ставаме неуморими скитници из вековете на Балканите… Бригита Йосифова „Балканският човек ХIV–ХVII век“ е книга-събитие в българската хуманитаристика, откакто я има… Едно изключително внимателно взиране в събитията на огромен времеви период, каквото не е правено до днес. Книга, написана на вълшебен български език. Валентин Дишев Първият том е невероятнен, на нивото на Бродел – без преувеличение! Това, което е сътворил Йордан Велчев в трите тома на „Балканският човек ХIV–ХVII век“, е достойно за най-висша държавна награда и най-съпричастно национално признание; то е събитието в нашата историческа наука и въобще в нашата литература най-малко през последния четвърт век. Респектираща в научно, аналитично, литературно и езиково отношение творба. Подобна удивителна енциклопедия на Средновековието не е създавана досега от български автор! проф. Николай Слатински Виж повече...