Видение в Мемфис е роман за любовта

Една жена умира щастлива, веднага след като е танцувала любимия си Секондо валс на предновогодишно празненство. Това се случва пред очите на най-близките й приятелки. През седмицата, в която очакват синът й да пристигне за погребението от Канада, приятелките си спомнят една през друга – някак трансово отначало, след това все по-овладяно, както се случва при преодоляване на първоначалния потрес от такава загуба – живота на Роза. Споделяли са този живот от най-ранното детство до този шоков момент и всяка една има своите паметни мигове, съхранени в най-дълбокото на споделеното. Самата Роза също е записвала свои устни разкази за най-ярките си преживявания.

Така постепенно романът разгръща страниците на един живот с драматично детство и юношество, с уроците, които героинята получава от съдбата, с преодоляването на трудностите, с укрепването на устойчивостта на нейния светъл по природа характер.

От рождеството до смъртта онова, което е записано в небесната карта на съдбите, е за всекиго единствено и уникално, казва романът. Роза още в детството преживява загуби, смърт, болка – но и спасителна любов. И така е през целия й живот до собствената й смърт – любовта е тази, която я прави силна и независима, устремна и всеотдайна, забележима отвсякъде, както казват приятелките й.

ВИДЕНИЕ В МЕМФИС е роман за любовта. Към единствения мъж в живота на една жена, но и към приятелите, към близките хора, към живота изобщо. Живот ярък, вълнуващ, изпълнен с болка, загуби, душевни сривове, но и с извисяване и превъзмогване, с милост, доброта и светлина.