В света на детството. Щрихи към портрета на Калина Малина
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Мемоари. Документалистика. , Литературна критика , История
- Художник: Любомир Славков
- Страници: 98
Още една книга застава на лавицата до творбите, документиращи талантливото постоянство, с което Благовеста Касабова трасира пространствата на българската художествена словесност. В безусловното си посвещение на родната литература тя десетилетия наред чете със сърцето си имената на нейните класически върхове и съвременните ѝ местожителства. В мащабните измерения на този прочит личат на личности, творби и събития, които са неотменна част от националната ни история и култура. Сега там застава и нейната книга за Калина Малина – още един мост, чийто майсторски градеж прибавя нови черти, контрасти и полутонове към портрета на една от най-вдъхновените наши писателки за деца. Великолепното разказваческо умение на Благовеста Касабова, благодатният обект на нейното изследване и непримиримостта ѝ към настъпващата забрава подаряват на българския читател този достоен урок по поведение, трудолюбие и всеотдайност – едно от ония четива, на които „всички възрасти са покорни“. – Иван Есенски
Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Други книги от същия автор:
"Ръми в душата ми. Щрихи от портрета на Мара Белчева"
"Наказание без престъпление. Фани Попова-Мутафова"
Благовеста Касабова е родена в Козлодуй. Дълги години работи като редактор в издателство „Народна младеж“. Публикува многобройно литературно-критически и публицистични материали в литературния и периодичния печат. Автор е на повече от 25 книги. Носителка е на национални награди: За принос в литературата на Министерството на културата, Национална награда за литературна критика „Нешо Бончев“, Национална награда за публицистика и чистота на българския език „Д-р Иван Богоров“, Национална награда на името на Калина Малина, „Златно перо“ и др.
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
Написвам първите редове на книгата, а срещу мен виждам Калина Малина, седнала на дивана в стаята си – кабинет, усмихната сплела ръце в скута си, готова да отговаря на въпросите ми. Усмихва се, но в очите ѝ съзирам тъга и някакво примирение, но не безизходно, а извисено над катадневните страсти и суета. Тогава не можех да го разгадая напълно, била съм млада, забъркана във врящия казан на амбициите, на трудните – често нелицеприятни – битки за място под слънцето на литературата. Сега, когато пиша за нея, разбирам какво си е мислела и как се е отнасяла към стремежа ми да се докосна до същността ѝ – творческа и човешка. Расли сме и сме се формирали в различни епохи, с различен обществено-политически и нравствен климат. А това си има своето значение.
Вече няколко поколения български читатели трудно биха могли да си представят детската литература без името на Калина Малина. Тя е творец така цялостно и трайно свързан с литературата за деца и юноши, че само като споменем името Калина Малина, знаем, че става въпрос за детска литература, а когато говорим за творчеството за деца, веднага едно от първите имена, които ни идват наум, е това на Калина Малина. Творчеството за деца на писателката – повече от петдесет книги – е неразривно и дълбоко свързано с живота на малките. И не само на малките, но и с тежненията и мечтите за по-добър живот и повече красота, със събития, не без значение за историческото ни развитие.
Творчески богатата и неспокойна натура на писателката се развива и утвърждава главно след Първата световна война – във време, наситено със сложни социални и обществени процеси и катаклизми, и в по-голямата си част е свързано с учителската професия. Близо петнадесет години от живота на писателката преминават в софийските училища. Както всичко, което върши, така и учителската професия тя не приема само като средство за препитание, а преди всичко като призвание и дълг. Нещо повече, за нуждите на училището, в съавторство с други известни наши творци, съставя граматики, христоматии и други учебни помагала за прогимназиите (сега от четвърти до седми клас).
Характерен момент от нейната разнообразна дейност в културното пространство на 30-те до 60-те години е активното и участие в периодичния печат като журналистка, редакторка и сътрудничка. Години наред завежда, а едновременно с това и редактира педагогическата страница на вестник „Литературен глас“. Заедно с Елин Пелин е редактор на вестник „Пътека“, между 1935-а и 1938 г. е редактор на вестник „Въздържателче“, редовно сътрудничи на „Вестник за жената“ със статии, в които определя възгледите си за ролята и мястото на жената в обществения и културния живот.
Както сериозно и отговорно работи в областта на литературата, на журналистиката и педагогиката, както сериозно и отговорно изпълнява обществените и гражданските си задължения, така загрижено Калина Малина следи състоянието и развитието на литературата за деца. Стреми си да помага на младите автори, да ги напътства и изобретателно да ги приобщава към тази област. Като прибавим към всичко това обаянието и на човек с голямо и отзивчиво сърце, лесно ще си обясним уважението и любовта, които и засвидетелстват не само читателите от няколко поколения, но и по-младите творци от тези поколения. Ето какво си спомня за отношението и към младите автори Асен Босев: „Тези дни четох едно от първите си стихотворения – „Трезва пролет“, излязло във вестник „Въздържателче“ през 1935 г. Тогава бях учител в с. Синьо бърдо и оттам пращах стихотворенията си във „Въздържателче“, където редактор беше Калина Малина. Този вестник в ония години беше много популярен. Когато видях стихотворението си излязло във вестника, аз почувствах голяма радост и голяма топлина. При първото си идване в София потърсих редакторката, отпечатала моето стихотворение. Калина Малина и Д. Б. Митов (съпругът ѝ) ме приеха топло и водиха с мен разговор. Тогава чух доста интересни за мен неща за литературата, за поезията. Изведнъж почувствах и двамата много близки.“ (Из стенограмата за творческата среща – разговор по случай 75-годишнината на Калина Малина.)
И след като на 9 септември 1944 г. обществено-политическата система се променя, Калина Малина отново продължава журналистическата и обществената си дейност. Чувството на признателност, което ѝ засвидетелства тогавашната общественост, се изразява в избирането ѝ за делегат на Първия световен конгрес на привържениците на мира през 1949 г., а няколко години по-късно и за делегат на Втория конгрес на австрийските жени. За огромната и плодотворна народополезна дейност Калина Малина е награждавана с ордените „За гражданска заслуга“, „Кирил и Методий“ I степен, „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“. Била е и носител на званието „Заслужил деятел на културата“.
Калина Малина има интересен и богат на факти и събития живот още от детските си години. Така се стичат обстоятелствата, че родителите ѝ не могат да се задържат дълго време на едно място или, както се казва, да свият постоянно гнездо. Малката Райна Иванова Радева има късмета и щастието да живее при двамата си дядовци и да слуша – наред с приказките – и любопитните истории на рода, чийто най-достоен представител в нейните детски очи е дядо ѝ Ради Жеков. И макар в рода ѝ да няма ярко изявени личности, в смисъл оставили незаличими следи в историческото ни развитие, тя се гордее с рода си, с трудолюбието, честността и патриотизма на неговите членове: „Моето родословно дърво – разказва Калина Малина – няма богати издънки. Прадядовците ми са занаятчии. Дядовците също. Дядо ми по баща е от Нови пазар. Някога градът се наричаше Ени пазар. Изключително турски град от XIV век. Един от първите българи, настанили се сред турците, е от рода Радоолу, чийто потомък е моят дядо Ради Жеков.“
„Постепенно българските къщи в града се увеличават – продължава да разказва Калина Малина. – Идват главно хора от войнишките села, на които заради някаква по-специфична работа турците давали известни привилегии.“ С увеличаването на българското население и относителното му материално възмогване става възможно построяването на българска църква и училище. Първото училище е построено през 1840 г. Един от инициаторите за създаване малко по-късно на читалище в града е Ради Жеков, мъж достолепен, грамотен, упорит почитател на образованието. „Моят любим дядо, от когото взех много и научих“ – с голяма любов повтаря Калина Малина. Братът на Ради Жеков – Атанас Радов Жеков – отива във Влашко и попада в средата на хъшовете. По-късно преминава с една от четите в България, където загива. От другите братя и сестри на дядо си писателката често слуша да се говори за този „комита“. Твърди се, че е бил четник в Ботевата чета. „В стария общински тефтер на Нови пазар има записана една улица на негово име“ – твърди Калина Малина.
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.