Ресторантът на Санда Маркова се намираше на малка уличка в покрайнините на София. Заемаше приземието на масивна двуетажна къща, строена в първата половина на двадесети век. Независимо от отдалечеността си от центъра, той бе сред най-модните заведения на столицата. Славеше се с уютната си атмосфера, изискана кухня и безупречно обслужване. Редовни клиенти му бяха известни политици и държавници, крупни бизнесмени, висши полицаи и магистрати. Сред тях блестяха артистични и телевизионни звезди. Скандални лица от черните хроники придаваха екзотичен привкус на неговата популярност.

Санда управляваше с желязна ръка както явната дейност на ресторанта, така и тъмния бизнес в неговата сянка. Минаваше четиридесетте, но изглеждаше поне с десет години по-млада благодарение на невероятната си воля да изпълнява редовно физически упражнения и да спазва строг режим на хранене. Имаше стегната фигура, движеше се грациозно, с предизвикателно вирната глава. Лицето ѝ беше обло, леко мургаво, с вдигнати скули, волева брадичка и съблазнително набъбнали плътни устни. Най-силно впечатление правеха изумрудено зелените ѝ очи. Привличаха с магнетичната сила на дълбок планински вир в зноен летен ден. Тъмните ѝ коси подчертаваха тяхното въздействие. В света, в който се движеше, успехът се оценяваше по марките на колите и дрехите. Тя се обличаше от най-прочутите модни къщи и когато посещаваше светско парти, обикновено я класираха сред първите три най- елегантни жени. Откакто осъзна, че съвременните мъже си падат по типа слаба, крехка и покорна женичка, но предпочитат за трайна връзка силната, предприемчива, умна жена, Санда се научи да жонглира виртуозно между женственост и деловитост. Грижеше се за красотата си, но се стремеше на преден план да показва своята интелигентност. Журналистите се надпреварваха да я интервюират. Тя не им отказваше, но след всяка медийна изява личността ѝ се обвиваше с още по-възбуждаща тайнственост.

Санда изглеждаше открита и контактна, а дори мъжът, в когото от шестнайсетгодишна бе неспасяемо влюбена, не я познаваше напълно. Никой не предполагаше колко усилия ѝ струваше да погребе момичето от дълбоката провинция, в чието възпитание съжителстваха селският традиционализъм и уличната разпасаност. В нестихващата битка за любовта на единствения мъж се бе подчинила на нови правила, изграждайки свят, достоен за него и ревниво пазен от околните.

Едно от малкото известни неща за нея бе изумителната ѝ трудоспособност. Ресторантът отваряше вратите си точно в дванайсет часа на обед, но затваряше когато и последните посетители излезеха. Нерядко това бе призори. През цялото време Санда следеше персонала и същевременно общуваше с клиентите. Макар да подбираше много внимателно своите служители, тя вярваше единствено на себе си. Сама уреждаше финансовите отношения с банки, с доставчици и с персонала. Не допускаше никого до малкия си кабинет, ако лично не го е поканила.

Днес тръгна по-рано към ресторанта, за да провери как се подрежда дневният бар в градината. Тази година пролетта идваше с резки промени в температурата  непривични горещини се сменяха с противни студове. Най-после синоптиците прогнозираха нормализиране на времето и Санда веднага ангажира фирмата по озеленяване, нареди на управителя да подготви масите за двора, назначи две нови сервитьорки.

От улицата зърна саксиите с цветя. Изнесена бе и една маса. Под пъстроцветния чадър седеше някакъв мъж в профил. Удари рязко спирачки. Прясно боядисан фиат, който едва ли помнеше кога е бил нов, бе заел нейното място. И друг път се беше случвало – макар и неохотно, тя прощаваше на луксозните коли, а тази трошка ставаше за ретропарад, но не и за реклама на нейния ресторант. Даде няколко гневни клаксона. Повтори още по-настойчиво. Най-после откъм лятната градина се показа млад чернокос мъж. Изгледа я мрачно, колебанието му бе очевидно, за миг ѝ се стори, че е готов да се върне. Отвори прозорчето на колата и властно викна:

– Ако колата е ваша, преместете я!

Господарският ѝ тон предизвика грубостта на младежа:

– Улицата е на всички.

– Грешите, господине – Санда смени тона си. Причисли непознатия към онези мъжкари, за които условностите на цивилизования свят отстъпват пред собствените им представи за ред. Истинска загуба на време и нерви щеше да е спорът с него. Обясни търпеливо: – Тази част от улицата е наета от ресторанта. В нея могат да паркират само служителите и гостите на заведението.

– Аз дойдох в ресторанта – упорито откликна младежът.

– По каква работа?

– Търся Гергана Пенева.

– Няма такава.

– Как да няма? – сопна се непознатият. Той вдигна глава към втория етаж и закова очи върху един отворен прозорец. – С голям зор я събудих. Облича се и ще слезе.

– А, вие говорите за Гери?

Санда се усмихна пресилено, а вътрешно се разтресе от възмущение. Едно от железните ѝ правила към момичетата, които живееха на втория етаж, бе да не поддържат контакти даже със семействата си, докато работят при нея. Очевидно плахостта и наивността на новата певица я бяха заблудили, щом като малката никаквица прояви вироглавство още първата седмица след пристигането си в София.