Пътища
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза , Романи и повести
- Страници: 94
Тя потръпна. Надникна над пропастта, надолу се е свлякла шума, сякаш някой се е пързалял по нея. А долу... в тъмното дере нещо се чернее.
Сладникав, гаден мирис довя вятърът до нея и макар никога да не е усещала подобен, тя веднага разбра какво е.
Два огромни черни чувала лежат на дъното на пропастта. Наоколо бръмчат мухи, оси, птици кацат и учудено се оглеждат. Тя не смее да си помисли дори какво е открила, но като се вглежда в черната купчина, изпищява.
Сега жената е абсолютно сигурна, че в тревата от единия чувал, явно разкъсан от животни, се белееше ръка, бяла, по-скоро жълта, неподвижна, с олющен червен лак на ноктите.
Пътища
Майя Динева
Пътеката става все по-сенчеста и тясна. Колата пухти, майката седи до вцепенения си син. Тя самата е бяла и вцепенена. Само очите й, вперени в момчето, горят с изпепеляващ огън.
Той е без образ, безок, безмисловен, безчувствен. С очи на птица, празни кухини, с огромни сенки под тях. Кожата едва покрива изхвръкналите челюсти и зъби. Лице на палячо, без коса, без вежди, без мигли.
Колата рязко спира. Мъжът отваря предната врата и слиза. Той е силен и здрав мъж на средна възраст. Изнася младежа на ръце, майката излиза и го подхваща от едната страна. Мъжът поема другата.
Наоколо цари тишина. Чуват се само песните на птиците. От пътеката, през гъстата борова гора вече се вижда манастирът.
Високо в боровете прелита сврака. След нея се разлетяват сипки и скворци. Един черноперко любопитно ги следи от клон на клон, взира се с лъскавото си оченце, подсвирква им. Кълвачът замира, настъпва оглушителна тишина.
Младежът спира. Вкопава се. Окаменява. Костеливото тяло затреперва. Очите изхвръкват от орбитите си. Майката коленичи в прахта. Моли се. Мъжът внимателно полага момчето на тревата и също присяда до него.
-Тук... има... някой...
Гласът е гърлен, хриптящ, оформя тежко буквите. Майката вдига глава. Не познава този глас.
- Тук... - говори синът й - има... някой!
Това са много гласове, изпълзели от мрака. Появява се вятър.
- Огън! - крещи момчето с гласовете на демоните. - Кой си ти, който ме изгаряш? Кой си ти?!
Викът се извисява в писък, младежът отхвърля с чудовищна сила вкопчените в него възрастни като сухи съчки.
- Къде ме водите? - вика той с многото си гласове. - От онова място ме пресреща огън и ме изгаря!
Вятърът преминава в ураган, в леден порой. Незнайна сила подхвърля като лист гърчещото се тяло на младежа и го запокитва зад ръба на пропастта.
Жената изпищява. Мъжът безпомощно гледа към бездната.
Вятърът изчезва. Дъждът спира. Засиява слънце. Запява сойка. Кълвачът подема ежедневната си работа, чук-чук-чук...
Мъжът плахо приближава жената.
- Какво... стана? - шепне.
- Намери го! - изкрещява тя.
- Той изчезна... в пропастта.
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.