Като каза „гъз“, та се сетих!
(Въвод към второто издание)

Всеки филолог с готовност ще свидетелства, че няма „мръсни“ и „чисти“ думи. Думите могат да се делят на съществителни и прилагателни, на глаголи и причастия, да думи в мъжки род и думи в женски род, на думи в единствено число и думи в множествено число, на думи в първо, второ и трето лице, на изявителни, повелителни и преизказни думи, на думи в сегашно време, на думи в минало и бъдеще време, даже на думи в минало неопределено време и на думи в бъдеще предварително в миналото време, но думите не могат да се делят на чисти и на мръсни думи. Само хората могат да се делят на хора с чисто и хора с мръсно подсъзнание, които изпитват различни чувства, когато използват едни и същи думи.

В ръцете си държите второто издание на книгата, която в първото си издание излезе под заглавието „Сула в огледалния свят“ и едва във второто си издание излиза под своето първоначално заглавие „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“. Това е заглавието на един от разказите в нея, който в момента, докато пиша това, е прочетен 48 730 пъти само в SULLA.BG (без да броим десетките места, на които е препечатан) и е харесан 3800 път във Facebook. Казаха ми, че имало кабелни телевизии, в които някакви хора се възмущавали от това как мога да употребявам думата „гъз“ в писмените си текстове и били толкова възмутени и същевременно толкова деликатни, че даже не посмели да изрекат думата „гъз“, докато са разисквали този въпрос. За съжаление, не съм ги гледал. И по-добре, защото ме били представили като някакъв невъзпитан простак и грубиян, който извращава словото с „мръсни“ думи. Всъщност разказът „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“ е едно твърде елегантно, художествено и, бих казал, даже поетическо четиво, което запознава аудиторията с поредица реклами на тоалетна хартия. Ако решите да прочетете книгата, ще стигнете до него и ще видите.

Рекламите приличат на политиката. И те като нея твърдят, че е лесно животът да стане прекрасен, което всъщност съвсем не е така. И те като нея рядко проявяват добър вкус. И рекламите като политиката гледат на хората като на идиоти, които лековерно ще преглътнат всяка съшита с бели конци история. И понеже рекламистите са умни и образовани хора, то не ни остава друго, освен да приемем, че са прави. Че потребителите, за които се правят рекламите, наистина са идиоти. Но понякога се случва така, че потребителите надминават себе си и не могат да разберат дори и най-елементарните реклами. Именно в този момент се появявам аз, сам идиот от публиката, и обяснявам на другите идиоти какво искат да им кажат рекламите. Това, разбира се, ме прави още по-голям идиот от останалите и ме кара гордо да изпъквам.