ГЛАВА ПЪРВА

Мечта за памет

Потенций наредил да изпратят пратениците и да им дадат дарове. Това били пратеници на Калидий, владетеля на Алиена. Те дошли и донесли дарове, които техният господар изпратил на своя съсед. Донесли и приятелски поздрави.

Потенций ги приел топло. Настанил ги в своя дворец и настоял да му гостуват цял месец. През това време те били угощавани щедро. Живели в разкош и нищо не им липсвало. Всяка вечер в тяхна чест се организирали тържества с многобройни певци, музиканти и танцьорки. На пищните пиршес­тва били канени някои от най-важните придворни на царя.

Провел с пратениците делови разговори. Те му разказали за своя господар, колко могъщ владетел е той и какво богато и силно царство оглавява. И за цялата грижа и обич, с която Всевишният го е дарил и не спира да го дарява.

Поднесли му поздравите на своя господар. Казали му, че Калидий много го уважава и го обича като роден брат. И не­прекъснато моли Бога да го дарява с благодат.

Потенций отговорил, че той изпитва същите чувства към своя колега и също се моли за неговото благоденствие.

– Велики господарю – казал водачът на пратеничеството, – нашият господар желае между него и теб да се устано­вят приятелски отношения завинаги.

– И моето желание е същото. До ден днешен двамата не сме имали никакви спорове и противоречия и се надявам, че това няма да се промени.

– Така е. Но Калидий желае приятелството ви да стане още по-близко. Да бъдете съюзници и взаимно да си пома­гате за добруването на вашите царства и за вашето възвеличаване.

Потенций се замислил. Той добре знаел, че царството на Калидий е старо, славно и богато. Но знаел и това, че сега има много грижи и проблеми. От доста време владенията на Алиена били подложени на грабителски набези от източни­те племена, с които Калидий не можел да се справи. Освен това владетелят на Барбария имал към Алиена териториални претенции и се готвел да започне война. И не стига това, но наскоро един управител на провинция се откъснал от власт­та на Калидий. Отказал да плаща данъци и се обявил за не­зависим владетел на областта, която дотогава управлявал от негово име.

И ето, че сега Калидий се опитва да го привлече като съ­юзник. Ясно защо. Всеки би искал да има такъв силен съюз­ник като Потенций.

Никой друг владетел нямал такава силна войска и толкова многобройни поданици. Десет години вече, откакто дошъл на власт, Потенций не спрял да укрепва и да разширява държава­та си. И вече бил най-силният владетел. Всички се страхували от мощта му и всеки искал да го привлече на своя страна.

Ако сега приемел предложението на Калидий, не след дълго щели да дойдат нови пратеници, които да му пред­ложат военен съюз. Потенций решил, че трябва да обмис­ли нещата добре, да ги огледа отвсякъде. Казал на прате­ниците:

– Радостен съм да чуя всичко това от вашата уста и съм много поласкан. Нека сега насочим вниманието си към тра­пезата и отдадем дължимото на вкусните гозби и отбраните вина. Да чуем хубавите песни и да видим танците на тези прекрасни девици. Нека се насладим на цялата тази благо­дат, с която Всевишният ни е сподобил. И да прославим име­то му.

Способен владетел бил Потенций. Освен храбър войн и умел пълководец той бил много изкусен в мъдростта. И по­казвал мъдрост в различни направления.

Когато той поел властта в Патриция, държавата била сла­ба. Била изтощена от вътрешни противоречия.

Някога неговият дядо приел новата религия. Повярвал в единия Бог. Някои го последвали, но и мнозина запазили ста­рата си вяра. Вярвали в много богове, служели им и правели жертвоприношения. В живота постъпвали според повелите на старата си вяра. На тази основа възникнало напрежение.

Имало много опити на местни владетели и управители за установяване на автономия.

Във всяка система действат едновременно два вида сили. Едните, центробежните, водят към разпад и хаос. Другите, центростремителните – към сплотяване на системата, уста­новяване и поддържане на ред и хармония в нея.

Когато надделеят центробежните сили, системата се раз­пада. Колко империи са рухнали. Колко звезди са угаснали.

Сред народа имало много легенди, предания и песни за миналите времена. Тези легенди често си противоречали една на друга. Някои дори фантастични и невероятни. Но всички те разказвали за историята на едно велико царство.

Някога, много отдавна, всичките земи – и неговите, и тези на Алиена, и тези на Барбария, и много други, били обеди­нени в пределите на това царство. И били управлявани от велик цар. Цар на царете. Всички други народи и племена, които не били поданици на великия цар, му плащали данък.

Народът живеел в мир и спокойствие и благославял своя мъдър и всесилен цар.

Но после нещата се променили. Колело е животът. В сис­темата на великото царство надделели центробежните сили и то се разпаднало. И на негово място се появили множество малки държави, които враждували помежду си и също били готови да се разпаднат.

Потенций мечтаел отново да обедини всичките тези раз­покъсани и западащи държавици под своя власт. И наисти­на, немалко сторил през тези десет години, откакто седнал на трона в Капитония, столицата на Патриция.

Потушил с твърда ръка опитите за отделяне и самовластие на управителите на области. Всички те положили пред него клетва за вярност. Тези, които не желаели да го сторят, били снети от власт, арестувани, съдени и предадени на па­лача. На техните места Потенций назначил свои верни хора.

Имало мнозина управители и чиновници, които били об­ладани от прекомерна алчност. Те изпълнявали службата си користно и във всичките си действия се стремели към лич­на облага. Потенций разпоредил да се направят проверки и тези, за които били установени злоупотреби, също били уволнени и съдени. Богатствата им, натрупани по нечестен начин, били отнети в полза на държавата. Това помогнало да бъде стабилизирана хазната.

Започнал строеж на пътища, чешми и водопроводи, на обществени сгради.

Все още малцина били тези, които вярвали в единия Бог. Повечето от хората продължавали да вярват в какви ли не богове и полубогове. Дори в демони и зли духове, на които служели. Нямало обща вяра, нямало общи ценности. А това много пречело обществото да бъде обединено.

Потенций разбирал това и като един решителен владетел въвел със закон новата вяра като официална религия в дър­жавата си. Това предизвикало съпротива, но в крайна смет­ка царят постепенно се наложил. Все повече поданици се включвали в общността на правоверните.

Като укрепил властта си и наложил ред в цялата дър­жава, той насочил погледа си към външната политика. Сключил с някои от своите съседи изгодни приятелски договори. С други воювал. Победил ги и присъединил към своето царство много области, а и цели княжества. Имало и такива владетели, които доброволно и дори по своя ини­циатива се поставили под неговата власт и станали негови васали.

Ето, владетелят на Алиена познавал силата му и търсел неговото сътрудничество. Но Потенций искал да види Калидий не точно като свой приятел. Предпочитал да го види като свой васал или дори поданик. Също и владетеля на Барбария.

Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи меч­тите му. А мечтите на великия цар Потенций били наистина големи.

Той ревностно събирал всякакви легенди и предания за онова велико царство и за великите царе, които някога вла­деели голяма част от света. Но тези легенди били непълни. Някои от тях отричали други. Истината имала много лица.

Потенций много искал да научи истината, да разбере, как всъщност е било. И да го разкаже на всички. Искал хората, неговите поданици, да узнаят, че са наследници на славни традиции. И самият той да се почувства и да бъде приет от всички като приемник и продължител на делото на онези славни царе.

Свикал голям съвет. Не поканил на съвета своите изтък­нати пълководци, както правел обикновено. Поканил най-известните мъдреци, за които знаел: учени, съдии, религи­озни водачи. Те се събрали в двореца и той им казал каква е волята му:

– Добре дошли, мъдри и достойни мъже. Ще ви кажа как­во занимава ума ми от дълго време. Много мислих и реших, че това е важно както за мен, така и за цялото царство. Но искам и вие да го чуете и да го обмислите. Може би греша. Ако греша, поправете ме.

– Слушаме те, господарю, Бог да прослави името ти – ка­зал най-възрастният участник в съвета.

– Винаги съм се интересувал от това, което някога е било – казал царят. – Защото зная, че този, който не познава миналото, не може да гради бъдещето. Миналото ни дава поука и мъдрост.

– Така е, господарю. Едва ли някой от нас ще оспори това.

– Много истории и легенди събрах за миналото на нашия род. Истории за славни царе и храбри герои, за битки и по­беди, за подвизи и чест. Но всички те са разпилени и проти­воречиви и не могат да изградят верния образ. Не могат да послужат за поука така, както бих желал.

– Прав си, господарю. Аз също съм чел много такива пре­дания и съм съгласен с теб.

Другите мъдреци също се съгласили с това.

– Волята ми е – продължил Потенций – да бъде направена една пълна история, която правдиво да описва всичко. Да няма в нея нищо лъжливо и противоречиво. И тази история да се чете и изучава от всички, които могат да четат. А на тези, които не могат, да бъде разказвана от другите. Така хо­рата ще научат историята на своя народ и ще изпитат чувство на гордост, която ще ги сплоти още повече под моя скиптър. Кажете ми честно и по съвест, какво мислите за това.

Мъдреците обмислили думите на царя и един след друг се изказали. Всички те одобрили идеята и намерили, че е много полезна. Запитали го какво по-точно трябва да пред­ставлява историята, каква форма да има, какво да съдържа и какъв да бъде обемът ѝ.

Потенций отговорил, че желанието му е историята да бъде обемна – най-малко десет големи пергаментови свитъка.

Да описва славните дела на древните царе и герои, тяхната доброта и справедливост, славата и богатството на техните градове, силата и храбростта на воините. Всичките текстове да предизвикват гордост. И цялата история да бъде изграде­на като поредица от поеми, написани в красиви стихове.

Някой от мъдреците отбелязал, че това е много голям и тежък труд. Кой ли ще може да го свърши.

– Да, така е – отговорил царят. – Но целта е висока и оп­равдава средствата. Ето, аз имам записани доста поеми. Ще ги дам на този, който се заеме с това дело. Наистина, те са недостатъчни. Но зная, че сред народа се разказват и много други легенди. Те трябва да се съберат, да се изучат, да се отсее в тях истината от неистината. И да се претворят в една голяма и правдива творба.

– Но господарю, това е огромен труд – казал онзи мъд­рец. – Това е труд за много години. Аз не зная кой би се спра­вил. Пък и да се намери такъв, цената би била много висока.

– Зная това – отговорил царят. – Колкото време е необхо­димо, толкова ще продължи. Не настоявам да стане бързо, а да стане хубаво. А цената аз ще я платя, колкото и да е висо­ка. Никоя цена не е прекалена за това, което ще помогне за добруването на моя народ и ще даде мъдра поука за много поколения напред.

– Прав си, мъдри господарю, Бог да въздигне славата ти!

– От вас искам да намерите най-добрия поет, който би се справил със задачата.

Замислили се мъдреците. Един от тях казал:

– В твоя дворец живеят трима придворни поети. Те са прославени летописци. Възложи задачата на тях.

– Не – отвърнал царят. – Те няма да се справят. Стари са за тази работа. Много са вече годините, които са изживели на тази земя. Близко е времето, когато ще я напуснат и ще се представят пред Бога. Те бяха придворни поети на моя баща, вечна му памет. Прославяха делата му и съчиняваха красиви песни и поеми, с които радваха неговата душа и услаждаха дните му. Но вече не могат. Аз ги обичам и тача за техния дълъг труд. Почитам белите им власи. Те ще живеят в моя дворец и нищо няма да им липсва. Ще изживеят в мир старините си. Но за това дело трябва друг човек. Млад, с бистър ум и с дълги години пред себе си. Такъв, който да се отдаде изцяло на работата. Потърсете, намерете такъв. Аз ще му заплатя щедро. Но вие не бързайте. Изпитайте внима­телно всеки, който би се наел, посъветвайте се помежду си и изберете един.