Между Апокалипсиса и Ада
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза , Романи и повести , Криминални
- Страници: 208
След "недосегаемите", тази книга води до пристрастяване!
Това е достоверен роман, който показва срастването на мафията с държавата и дава отговор на въпроса: кой, защо и как уби Поли Пантев - една от емблематичните фигури в зенита на групировките и същевременно сътрудник на НСБОП. От повествованието ще научите как ръководството на митичните "Поразяващи мълнии" се опитва да контролира и пренасочи наркотрафика на колумбийските картели Меделин и Кали, за да си осигури финансови средства за влияние сред политици, парламентаристи и бизнесмени. Напрегната фабула, психологизъм, изненадваща развръзка - нещо, което завладява и се чете на един дъх.
"Ти си луд, колега! Аз не посмях да напиша книга за този "зъл гений", та ти ли?! И знаеш ли защо? На съвестта на Поли Пантев тежат четиридесет кожи. Как ще се справиш?" - Христо Калчев
"Прозата на Бойко Беленски е аналитична и концентрирана. Всеки фрагмент е натоварен с чувства, мисли и има значимост за себе си. Той не разчита само на сюжета, а на силата и магията на думите, за да даде възможност на читателя да стане съавтор и да съпреживее написаното, което често разтърсва. Писателят е инвенционен. Като автор той изобличава, но не е адвокат, не дава присъди, а внушава, че решенията са в нас." - Тодор Велчев-Тато
Бойко Беленски (1952 г.) е автор на десетки книги с криминален сюжет ("Бягство с обратен адрес", "Братята на Юда", "Операция Антимарс", "Мазохисти") и поредица психотрилъри ("Адреналин", "Недосегаемите"), които се ползват с популярност сред читателската аудитория. Последната му книга получи наградата на AIEP и критиката за най-добро криминално четиво (в раздела роман) за 2006 г.
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
„Този, който се бори с чудовища
трябва да внимава, да не се превърне
самият той в чудовище
по време на тази борба”.
Ницше
На камертонния тон ЛА
1.
Генерала събра най-доверените си хора в така нареченото „сигурно място“, известно още като Център за спешни операции. Това бе грозна, но функционална двуетажна постройка в подножието на Витоша, с разгъната площ около хиляда квадратни метра. Покривът сякаш бе настръхнал от антените, а прозорците - равни, еднакви, с решетки - едновременно напомняха амбразури, бойници и затвор. На стратегически места около „вилата“ имаше хитроумни каменни ансамбли, които хем бяха произведения на изкуството, хем осигуряваха надеждни стрелкови позиции при нужда. Поради своята недостъпност и потайност, въпреки табелката, която легализираше неизвестна външнотърговска фирма, съседите наричаха сградата „къщата на призраците“. Но от въздуха мистичното място изглеждаше доста оживено с просторните си и винаги запълнени паркинги. Иначе „вилата“ много-много не се отличаваше от останалите, ако изключим инсталираните десетки средства за наблюдение и контрол (камери, четци на длани, магнитни карти, електронни брави), както и непреодолимата охрана, която беше двойно подсилена след успешното бягство на Безпогрешния.
В недостъпната база се подвизаваше ръководството на тайните части „в сянка“. Генерала бе селекционирал и привлякъл в „отбора си“ най-способните и добри специалисти, свързани с разузнаването, контраразузнаването, икономическите саботажи и специалните поръчки. Така бе създал един разнороден, но надежден и мобилен колектив от съмишленици. Те бяха толкова засекретени, че повечето от тях не знаеха в чие подчинение са, кой ги командва и обезпечава. Затова „фирмените служители“ често си подхвърляха, че анонимността им е най-добрата защита.
Събраха ги в заседателната или ситуационната зала, придобила популярност сред съзаклятниците като „черната дупка“. Помещението бе изцяло екранирано с олово и други акустични буфери, които не допускаха и най-малката възможност за проникване и шпиониране. На този добре оборудван команден пункт би завидял и Генералният щаб на армията. Изключиха мобилните телефони и заедно с оръжията ги оставиха на стойка в преддверието. Забранени бяха дори лаптопите, а влизащите прецеждаха през сканиращ портал, за да не се допуснат вътре никакви приемо-предавателни или записващи устройства. Въобще мерките по сигурността и дискретността бяха драконовски, надминаващи в пъти тези на Софийския затвор.
В помещението, без прозорци, нямаше почти никакви мебели, освен дълга маса и десетина стола около нея. Липсваха гипсови украшения, картини или лампиони в ъглите. Единственото индиректно осветление се осъществяваше от неонови лампи, вградени в ниши. От високия около три метра таван, висяха заглушители и отверстия на климатици. Подът беше с гумено покритие. Това създаваше у присъстващите почти клаустрофобично настроение.
Генерала - мъж на около шестдесет години, със строго, скулесто и леко удължено лице, се изправи. Хвана в ръка неизменно празната си лула и заговори с тих, академичен глас. Макар да нямаше видими белези, освен безупречния му костюм и неговата осанка, които го отличаваха като водач на групата, поведението му го показваше. Повечето от присъстващите носеха ризи и панталони с цвят каки, а якетата им имаха десетки джобове, ципове и приспособления за закачване на оръжия и оптически атрибути.
- Събрах ви, за да приемем „Програмата за революционно развитие на кадрите“, която е част от „Проекта за национална защита“. Ще я кръстим „Просветляване“. Тя цели създаването и лансирането на най-подходящите хора в структурите и възловите звена на държавната администрация. За целта сме подбрали десетина човека с впечатляващи качества, които трябва да бъдат всестранно подготвени и обучени, за да ги издигнем и утвърдим на най-отговорните постове. Те ще са фасадата на нашата специална част и в бъдеще ще пледират за интересите ни.
Опитваше се да говори по-гърлено и да намали с един-два тона своя тенор, за да придаде значимост на гласа си. Това не беше увереността на началник, а убедеността на религиозен човек, до фанатизъм вярващ, че е непогрешим, а дори и да стъпеше накриво, Бог щеше да му прости.
- Избраниците ще преминат през поведенческа школа и ще завършат курсове за изграждане на положителен имидж - етика, естетика, актьорско майсторство, поведение и позиции в обществото, имунитет... Ще им изработим такива впечатляващи досиета, че и президентът да умре от завист. Обучението ще е подчинено на инкубационния принцип и в същото време те няма да се познават помежду си...
Промяна на дрехите, поведението и външността, промяна на съдбата! Така паяжината на съзаклятието щеше да се разрасне и укрепне.
Генерала не каза нищо повече. Емоциите му в този момент бяха също толкова бледи, както и кожата му. Само разтърка зачервените си от безсъние очи и се разпореди да им сервират по чашка кафе. Това, от което лично той се нуждаеше сега, бе двойна доза, с мляко. Само три неща имаха значение за него, известни като трите „Р“. Родина, работа и робуста, при това подредени точно в този ред.
- Вторият проблем, който трябва да решим, е финансирането на операциите. Парите са от голямо значение, защото хората се раждат и умират, ала парите остават...
Успехите на организацията се измерваха не само със завоюваните територии, но и с наличните субсидии. Всички, които пренебрегваха тази подробност, се оказваха много лоши играчи и скоро бяха изхвърляни от влака на историята, който пътуваше без да спира, с равномерна скорост.
- Слабостта на демократичното общество е в прекалената му зависимост от свободата - продължи Генерала. - Службите са конфискували опиати за стотици милиони лева. А се счита, че още толкова, ако не и много повече дрога, е стигнала до улицата. Наркотиците, които заливат страната, ни разлагат отвътре, тровят младежта - нашето бъдеще, така че нацията ни е обречена на гибел. Сухата статистика винаги ще забулва цената на отделния човешки живот, но в момента ние сме заобиколени от три категории хора: неупотребявали, употребявали и мъртви. В този бизнес, контролиран от групировките, се въртят толкова много пари, че навярно капиталът им е по-голям от брутния национален продукт. Как тогава да не са всесилни?! Ако не започнем да действаме още по-твърдо и мащабно, скоро мафията ще се опълчи срещу нас.
Гласът му се променяше - от спокойно властен до обвинително съскащ. Беше глас, от който дори в безметежен ден могат да те побият тръпки. Посещавал курсове по ораторство в началния период на своята кариера, Генерала смяташе за своя най-силна страна в това отношение изразяването на емоции. Малко мозъци можеха така ефикасно и образно да задълбават едновременно в няколко различни проблема. Представи си стотиците зависими момчета и момичета. Лицето му се изкриви от болка.
- Отрова! Народът ни се топи, изселва се, измира... Хомосексуални бракове, майки убиват невръстните си деца. Дори църквата гъмжи от наркомани...
Задави се от отвращение и не можа да продължи. Пресегна се, взе чаша вода и дълго, жадно пи.
- Трябва да измъкнем тази възможност за печалба от групировките, което ще ги направи уязвими и много опасни. Това ще е война, истинска война, която ще спечелим, за да спасим страната и народа си...
Той отдавна бе тръгнал със сабя в едната ръка и с брус за точене на острието в другата и нямаше кой да го спре. Това затворено и потайно полувоенно формирование, склонно към насилие в името на справедливостта, действаше от около десет години и макар изпълненията му да наподобяваха „препускане без ездач“, то истинската му същност си беше „съпротива с водач“. А Генерала вече си беше запазил място в историята на най-черната хроника на страната. На базата на доскорошните назначения и големите връзки, тайната организация на „Поразяващите мълнии“ работеше в тясно сътрудничество с официалните полицейски служби, без някои от шефовете им да подозираха за изтичането на информацията и „взаимопомощта“. Но строгата секретност, дисциплината и субординацията пречеха на действителните органи на реда и закона да стигнат до тяхното леговище, да проникнат в структурите им, да ги изобличат.
- Всички знаете, че няма дим без огън. Затова предлагам да канализираме и пренасочим дрогата, като я съпровождаме и препращаме извън границите на нашата държава. Това гарантира поне две неща: първо сигурност, че отровата няма да достига до нашите деца и внуци; второ - пари. Повече от няколко стотин милиона в нашия бюджет. А те ще осигуряват: влияние, сила, сигурност, неприкосновеност, жизнено пространство, справедливост...
Косите му бяха прилежно вчесани, очите - блеснали, но движенията, които правеше с бузите, с устата, придаваха настървеност, хищност на лицето му. Наподобяваше тигър, който предвкусва плячката си. Както бе тръгнало скоро можеха да контролират вноса и износа на въздуха, на морските течения и прелета на птиците. Той спря в средата на залата с надежда да открие огледална повърхност, за да се възхити на решителността си. Всъщност това помещение се нуждаеше от много неща, не само от огледало, за да изглежда поне малко цивилизовано, а не като недовършен обект. Генерала беше опитен манипулатор, затова потърси отражението си в напрегнатите физиономии, но сега като че вървеше по тънък лед. Предложението миришеше повече на пачки, отколкото на справедливост.
- Както знаете древните римляни са казвали: „Pecunia, vincit alia!“, тоест - парите побеждават всичко! Съгласен ли си, Димов? - попита своя съветник, като че ли опитът му по този въпрос можеше да подсили генералския авторитет.
Беше го издигнал до този ранг, защото вярваше в способностите му да генерира случайности и да предпазва екипите от тях. Освен това принципът: разделяй, лансирай и владей, изваждаше от равновесие първия му заместник и го правеше още по-настървен. Генерала продължи:
- За съжаление каналите на някогашните оръжейни фирми вече са разбити. Не можем да разчитаме на тях. В групировките имаме внедрени хора. Трябва да използваме силата на противника срещу самия него. Лазаров, - обърна се към отговорника по планирането - помислете кого можем да използваме за тази цел. Проблемът е, че трябва много прецизно да изберем човек, който да осъществи контакта с картелите.
Мъжът прие заповедта с физически наподобяваща усмивка, в която имаше равни дози безпрекословност и задоволство. По очите му прочете, че той вече имаше предвид въпросната личност.
- С този проблем ще се занимаем допълнително - Генерала удари празната лула в лявата си длан, а това беше знак, че имаше още нещо, което го измъчва. - Василев, докъде стигнахте с издирването на Камен Тонев и партньорката му?
Василев - наследникът на полковник Занев, който след лечението на Занев в психиатрията и отстраняването му от поста поради непригодност, потръпна. Генерала видя паника в очите му. Подчиненият заемаше тази длъжност само от няколко месеца. Кой можеше да го вини, че още не се е справил с издирването?! Бившият майор бе един от онези безгръбначни, празни костюми, които се бяха издигнали чрез покорство, прецизна изпълнителност и избягване на инициативата по вземане на собствени решения. Това, което знаеше по въпроса, засега можеше да се изрази само с лаконичното повдигане на раменете. Последната информация от досието на Безпогрешния бе с петгодишна давност. Оттогава целият свободен ресурс от специалисти бе ангажиран с откриването на дезертиралия Първи екип на „Поразяващите мълнии“, на Безпогрешния и Виелицата, както ги наричаха по прякори, но те сякаш се бяха стопили. Само в едно бяха сигурни - че Калин и Вихра са се спасили и измъкнали от България. Това доказваха намерените недалече от взривената яхта неопрени и акваланги, скрити в една пещера.
Генерала не беше допускал двамата така да се сдушат, защото Безпогрешния не беше екипен играч и в началото имаше доста търкания помежду им, дори скрита надпревара и амбиции кой да оглави екипа. Почти като във всяко семейство, само че те нямаха право на каквито и да са интимности помежду си.
Понякога всеможещите и дълги ръце на така наречените „ангели на смъртта“ не успяваха да стигнат до желания обект, защото издирването по различните точки на света беше - все едно да се опиташ да сръбнеш глътка вода от пожарен кран. Но всички се надяваха, че ще успеят. Независимо от трудностите, механизмите, управляващи тази спецчаст, се движеха с ефикасността на добре смазана машина.
Противно на това, което по-досетливите хора мислеха, „Поразяващите мълнии“ не бяха просто свърхсекретна, специализирана част за противодействие на престъпността и по-точно за елиминирането на нейните босове. Те бяха всестранно подготвени специалисти, способни за извънредни действия навсякъде, където бяха изчерпани всички други възможности. „Ангелите на смъртта“ можеха да достигнат и до най-отдалечената точка на планетата, да летят със самолет или да скочат с парашут, да взривяват врати, без да чукат на тях, без да покажат заповед за обиск или арест. Те правеха зашеметяващи удари, като седмици преди това бяха наблюдавали и обстойно изучавали обектите, а със своите фиброоптични камери надникваха не само в най-потайните кътчета, но дори и в човешкото съзнание. Те общуваха със знаци, говореха с точни изстрели или откоси, без да предупреждават противника за своето присъствие.
- Продължавате ли наблюдението на приятеля на Тонев - легионера Сергей Романов?
- Тъй вярно! След като беше изпратен във Френска Гвиана и договорът му изтече, руснакът напусна Френския легион и започна да работи за колумбийските картели. Оттогава досега постоянно подслушваме клетъчния му телефон. Контролираме и електронната му кореспонденция.
Генерала беше човек на действието и чакането бе не само досадно - то направо го влудяваше. Изискваха се яки като конопени въжета нерви, за да изтърпиш неизвестността по изчезването на най-квалитетния ти екип от професионалисти за специални поръчки, които е трябвало да премахнеш поради самото естество на работата, а тя не търпи прекалено осведомени свидетели и съмишленици.
- Дисциплина! - изкомандва се сам или просто напомни за най-цененото качество, което прекадено уважаваше. Той бе стегнат като възел, оформен от подчинението на насилието и предопределен да го извършва. - Изкарайте Безпогрешния и Виелицата „на светло“ най-накрая! Докога трябва да треперя, да не стъпя на някоя „мина“, заложена на най-неподходящо място?! Ако някъде нещо тези подлеци издрънкат, с всички нас е свършено! Ясно ви е това, нали? - замълча вглъбен в себе си с прикрит ужас в очите. - Искам да не забравяте нито за миг, че докато седим тук и обсъждаме дейността си, от която пряко зависи бъдещето на страната, някъде други хора мислят как да ни открият и обезвредят. Те също са добри професионалисти в своята област, защото повечето са възпитани и обучени от нас. Следователно ние трябва да сме просто перфектни. Една единствена грешка някъде по веригата ще ни провали! А сега сте свободни и отново ви напомням, че всичко чуто тук, остава строго секретна информация! - предупреди ги той като размахваше показалец. - Ако нещо изтече от тази зала, няма да се поколебая да запуша завинаги бъбривата уста! - сви и останалите си пръсти в юмрук, сякаш физически заплашваше някого.
Подопечните му излязоха, а плътният авторитетен глас още вибрираше в ушите им като звън на бронзова камбана.
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.