Глава 1  * Потъването на Атлантида *

Ударът беше брутален. Настана пълна разруха, тотален погром заля планетата! Неподготвени, Атлантите претърпяха чудовищен провал. Не успяха да предотвратят ужасната катастрофа с Гея. Последствията се оказаха гибелни не само за тях, а и за добре подредения, красив и уютен свят, който обитаваха от хилядолетия. И факта, че на практика бяха подло измамени, сега губеше всякакво значение. Вече нищо нямаше да бъде същото. Изобщо! Отново се превръщаха в изгнаници сред звездите. Без дом. Без ресурси. Без надежда.

Свирепата атака на древните им врагове от империята на Орион, Анунаките, съкруши могъщите Атланти, наследници на независимите духовни същности от седмата Вселена. Полюсите на старата Гея бяха внезапно преобърнати от появилия се в орбита застрашителен планетоид, чиято мрачна сянка увисна с фаталната закономерност на Домоклев меч над нищо неподозиращото синьо кълбо. Чудовищни катаклизми, изригващи вулкани, невиждани дотогава земетресения разтърсиха потъналия в зеленина и светлина свят. Тъмните бездни на клокочещия световен океан пометоха огромна част от сушата, погълнаха цели материци, за да ги изплюят, оглозгани и променени до неузнаваемост в различни географски ширини. Милиарди земни създания загинаха буквално за часове.

Яростни бури, тайфуни и жестоки цунами продължаваха да раздират повърхността на Гея. Слънцето се скри зад тоновете прах в атмосферата, а температурите започнаха драстично да падат. Нова ледникова епоха съвсем скоро щеше да скове планетата в мъртвата си хватка.          

Оцелелите седем джинавис, владеещи светлинната трансформация, от Съвета на Върховните Атланти се събираха на последното си съвещание в сумрака на влажната пещера. Тягостното настроение, като стара дрипа, се влачеше покрай петметровите им осанки, покрити със защитни леки скафандри. Претърпяното крушение ги беше сринало психически.

Никой от висшите джинавис не желаеше да започне пръв и да изрече горчивата истина, да признае гласно провала, известен вече на всички тях. Да, увлечени в охолен живот, заслепени от мощта на оръжията си, обсебени от собствените си егоцентрични желания, те бяха допуснали фатална грешка, която за съжаление, сега нямаха възможност да поправят.

Преди неизброимо число еони, в зората на времето и сътворението на Вселената, много преди да се обособят днешните галактически съюзи, като Федерацията на светлите и Империята на тъмните същества, древните предци на съвременните Атланти, над тридесет и пет метровите гиганти, Асури, им бяха оставили завет да пазят красивата Лейди Гая, изумителната синьо-зелена планета и живота на нея като изключителна ценност. Да не допускат приближаване на враждебен разум от Империята на тъмните. А междувременно трябваше да потърсят обмен с цивилизациите от звездните системи на Плеядите, Лира, Вега, Зета Ретикюли, Арктурус и Андромеда, които по-късно бяха съставили ядрото на възникналата Галактическата федерация на светлите или так. нар. Галактици. Стана така, че нито Атлантите сега, нито Лемурийците и Хиперборейците преди, изпълниха предаденото. Напълно безотговорно загърбиха завета на своите първо-предци.

Пренебрегнаха също така предупрежденията от съсловието на мълчаливите - каста Атланти, които отделени от света и вглъбени в духовните си практики, бяха провидяли приближаващия подозрителен планетоид. Изобщо не отчетоха вероятността за вероломна измама и така Рептилите, скрити във вътрешността му, ги пометоха със замах. Не взеха на сериозно дори думите на своите учени и сега, съвсем закономерно, бяха загубили битката с нахлуващите гущероподобни. Пъкленият им план бе успял, благодарение предателството на доскорошните им съюзници от звездната система на Сириус. Значително ги улесни и лекомислието на огромна част от Атлантите, които не предприеха нищо съществено, считайки себе си за непобедими.

И ето, хилядолетната им цивилизация беше разрушена до основи. Цветущи градове изчезнаха от лицето на Гея, както най-често я наричаха разумните й обитатели. Образите на стотици загинали близки витаеха наоколо. Трудно се загърбваха толкова свидни жертви. А днес бяха принудени да напуснат планетата, която бе техен дом, да я оставят на завладелите я тъмни сили.

         - Островът до няколко часа ще потъне. Трябва да вземем решение! – натърти Ник Нор с типичната си припряна реч.

Той най-силно усещаше близката опасност, чрез пулсациите на енергията от Лейди Гая в скритото си под кожената ципа трето око на челото, което туптеше болезнено. Въпреки че разполагаха с ментален екран, те предпочитаха да комуникират словесно помежду си, за да не бъдат уловени мисловните им трептения от фините сензори на зорко дебнещите Рептили. Ако ги разкриеха, нямаше да им простят дързостта.

         - Каквото можахме – спасихме от Атлантида – въздъхна Раул Вал тежко.

- А то е нищожно малко. Освен това избягалите в планините наши събратя трудно ще оцелеят в тези условия – отрони Айрея Ним приглушено.

- Правилно, няма какво да се заблуждаваме. Тук ги очакват само смъртни заплахи, необратими промени на физическо и ментално ниво. Дори и да основат колония, то тя също ще бъде заразена от рептилската матрица, променила вече всичко наоколо. Животът, който имахме приключи! – изрече Ник Нор.

- Все пак има надежда, макар и слаба. Делфините, нашите морски събратя, рано или късно ще намерят на кого да предадат завета ни, кодиран в скритите ключове, пластини и кристали тук – с една идея оптимизъм вметна Ким Керим, генетичният гений сред тях.

- Бих искала да повярвам в това. Обаче сегашните агресори, обсебили планетата, едва ли ще позволят развитието на такъв разумен вид, който да бъде готов за скритото от нас наследство – стрелна го с наситения си тъмно син поглед Айрея Ним, единствената жена между Висшите представители на джинавис. 

- Трудна работа, да не кажа обречена. Ще минат хилядолетия преди да можем изобщо с нещо да помогнем на планетата, на своите събратя тук или на новия разум – забеляза Раул Вал.

         - Наш дълг е да се върнем и да подадем ръка, защото носим вина за случилото се. В тази връзка предлагам един от нас да остане в пещерата като основен пазител - сомат. Другите поемат с корабите и спасените живи между звездите. Доколкото могат ще се подкрепят взаимно – разтърси широките си плещи Арт Шак и ги прикова под тежестта на оловно сивите си очи.

         - Тогава кой ще се пожертва тук? – прошепна Келай Ум въпроса си колебливо, тъй като беше младокът между тях, едва навършил деветстотин земни години.

         - Аз ще остана на Гея! Най-възрастен съм, а и не ми се скита в пространството – отговори Арт Шак, докато останалите кимаха одобрително.

         - Ще открием своя нов свят, просто нямаме друг избор. Вярвам, че рано или късно ще възстановим баланса! – убедително изрече Ким Керим.

         - На първо място опазете малкото оцелели от народа ни – подхвърли тъжно Арт Шак и оброни побелялата си глава на гърдите.

         - Мисля, че ще се справим. Междувременно успяхме да поставим стационарни ермомитери на определени места в скалите, които ще ни дават периодично автентична информация за състоянието на планетата във времето – напомни като ехо Айрея Ним.

         - Това е добре, но наистина нямаме време. Тръгвайте, приятели! Моят отряд от доброволци е на линия вече. Ще сторим нужното.

- Длъжници сме ти, Арт! Ти спасяваш расата ни – смотолеви Лев Райс, който до този момент мълчаливо беше поддържал менталния щит над групата Атланти.

- Това е най-малкото, което ми остана да направя, след като се провалихме в голямото...Съжалявам, че не успяхме да съхраним своя свят! - въздъхна тежко възрастният Атлант, преживял над три хиляди земни години.

- Не мисли сега върху това, не се обвинявай! – докосна дланта му Айрея Ним.

- Благодаря ти, скъпа! – той притвори очи от пропълзялата по тялото му болка.

- Не можем да поправим стореното на този етап. Времевите линии са изкривени от анунаките. Върху Лейди Гея е наложена, както добре знаете всички, фалшива матрица. Това е положението! – напомни Лев Райс тъжната истина.

- Отлитайте! Ние ще прикрием следите ви с холограмните камуфлажни технологии и ще запечатаме енергийните Портали след вашето излитане. Така гущерите няма да могат да се доберат до вас! – утешително настави Арт Шак.

Внезапно бучене и лек трус съпроводи думите му. Земята под краката им предупредително се размести. Краят на Атлантида настъпваше неумолимо.           

         Приближиха се един до друг, сложиха ръце на раменете си, събрани в един общ пояс. Тогава лъчиста светлина, извираща от сърдечните им чакри, на талази обгърна малката им група. Енергийните им тела се сляха в общо блестящо кълбо. Сякаш малко слънце озари всичко наоколо. Чрез пълен обмен на мисли и чувства седемте Върховни джинавис от расата на Атлантите се прощаваха един с друг.

След това избледняваха до безплътни сенки, стопяваха се неусетно в пространството. Всеки се телепортираше на предварително определената му позиция по космическите кораби, готови да поемат към неизвестни нови светове. Остана единствен Арт Шак, който имаше задача да прикрие следите им. Впоследствие отрядът му от доброволци Атланти щеше да запечата входа на пещерата и да се усамоти, преминавайки в състояние на дълбок сомат.