Всъщност защо Георги Марков напуска страната си през 1969-а? Как навремето са звучали художествените му текстове – на фона на онова, което публикуват българските автори през 1960-те и 1970-те? Кои книги и чии филми са оставили следи в прозата и в драматургията му? Как се е отнасял – но „най-накрая” – към комунизма и към Запада, към собствения си последен избор? Кои приятелства и кои вражди из житието-битието на Джери са се оказали преработени в литература? Каква точно е природата на отношенията му с ДС? Сегашната ни представа за него е обусловена най-вече от факта, че е бил талантлив творец? Или е преди всичко последица от концептуална грешка на Живковия режим? Или е неминуем продукт на тълкувателско-оценъчни навици, много по-стари от НРБ и от стереотипите на Студената война?
Търсейки отговори на тези въпроси, ще се озовем в лабиринт от свързани разкази за събития и хора, които обикновено не виждаме като замесени в случая „Георги Марков”. Търсейки отговори, ще се изправим пред необходимостта да мислим изобщо за българската интелигенция, каквато е в епохата на социализма, но и преди това.
А и днес...

Проф. дфн Инна Пелева е автор на книгите „Четени текстове. Студии върху съществуващи и липсващи страници в българската литература” (1994), „Идеологът на нацията. Думи за Вазов” (1994), „Ботев. Тялото на национализма” (1998, 2015), „Възраждания. Българистични студии” (1999), „Места от Конспекта” (2000), „Алеко Константинов. Биография на четенето” (2002), „Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга” (2004), „Деца на по-малки богове” (2012).

Катя Атанасова