Разкази от черен шоколад
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Художествена литература , Разкази и новели , Съвременна проза
- Художник: Любомир Славков
- Страници: 94
Всеки човек поне малко обича себе си. Така и трябва да бъде, стига да не е самовлюбен егоцентрик. В днешно време обаче често възниква един въпрос: възможно ли е да обичаш себе си, а да мразиш тялото си? Ако според религиите ние съществуваме и извън телата си, то тук и сега, уви, тялото е съсъдът, който ни съдържа. А нашата личност дали се напасва спрямо формата на този съсъд? Възможно ли е да обичаш себе си и да мразиш тялото си? Проблемът с тялото пълни рубриките на всякакви медии: то не е лечебен глад, то не е пиене на всякакви гадости, то не са диети; дори политиците, които най-често споменаваме (обикновено с лошо), определяме като „корпулентни“. Ето за това разказват историите в тази весела, остроумна и иронична книга. Светлана Дичева е анализирала почти скрупульозно отношенията, които имаме с телата си. И ни е поднесла този анализ под формата на кратки разкази, които искрено ще ви разсмеят, може малко да ви натъжат, но – предупреждавам – няма да ви позволят да заспите, ако се зачетете вечер. И още нещо. Разказите на Светлана Дичева ще ви покажат, че не е важен съдът, не е важно тялото. Важно е съдържанието, което го изпълва; личността в това тяло сме ние. Дяволът винаги идва красив. Приятно четене!
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
Разтегли яйцето
до 17 минути
Диетата се нарича „Разтегли нишката на времето“ и е поетичен призив за дисекция на храната не на съставните ѝ части, наречени хапки, а на съставните минути, необходими за поглъщането ѝ. Неин автор е някой си Джоузеф Крам, математик по образование, който толкова е мразел математиката, че се е тъпчел с всичко вредно, което му попадне в полезрението. От тази злоупотреба Крам не успял да заобича професионалното си поприще, но оформил такава чудовищна фигура, че трябвало да се премести в къща с двойна входна врата. Леля ми Ейми, отвратителна многознайница, слаба като точилка, а лакома за трима, била негова прислужница малко преди да умре. По-точно три месеца, в които вършела всичко необходимо, за да може едно неподвижно туловище да извършва все пак физиологичните си нужди. Пазарувала, готвела, чистела, сервирала, бутала количката на Крам до клозет с размерите на спалня, обличала го, общувала с него и т.н. Не смея да мисля, че е вършела и други неща, но леля ми е толкова проклета, че човек трудно може да допусне у нея филантропия, граничеща с лудост – т.е. готовност за секс с мъж. Може обаче да му се е усмихвала закачливо, защото Крам ѝ остави всичките си пари, включително къщата. Остави ѝ и системата си за отслабване с романтичното име „Разтегли нишката на времето“. Когато ми беше споменала тази глупост преди 25 години на мен, докторантката, слаба до припадък, информацията премина през младите ми уши без последствия. Днес, след четвърт век битки от всякакъв вид и най-вече със собствената ми неудовлетвореност, тялото ми е тройно по-едро, а апетитът тройно по-настървен.
Една сутрин се събудих с натежал стомах и когато не успях да стана от леглото след първия опит, изведнъж се сетих за диетата със странно име на Джоузеф Крам и съответно за леля Ейми. Тя беше все още жива, беше похарчила почти всичко наследено от дебелака в екскурзии до места, които не си заслужава да посетиш. Звъннах ѝ и тя ме покани. Щяла да ми даде записките му. Веднага тръгнах за градчето, където леля ми се беше оттеглила, след като остана почти без стотинка.
Шофирането дори на кратки разстояния е доста сложно за жена с моите размери, но аз не се поколебах да измина 200 мили в името на бъдещето. Ако се докараш дотам да ти е трудно да станеш от леглото, значи се налага нещо да промениш, включително и диетата. Няма на света диета, която да не знам и да не съм пробвала. Но диета „Разтегли нишката на времето“? Освен това, философски погледнато, заглавието на диетата е доста актуално. Наближавам 60-те и разтеглянето на нишката на времето ми се струва особено наложително, за да мога да си създам хоризонт и да продължа да мечтая. Напоследък единствените ми мечти са свързани с различни марки сладолед. Звучи ми тесногръдо, а на вас?
– Дороти! – възкликна леля Ейми, като ме видя да се измъквам през вратата на колата като мечка от хралупа. – Ама ти си заприличала на слон! Не си ли засядала?
При други обстоятелства щях да се обидя, но истината беше, че да, бях засядала, три пъти. Добре че има добри хора, които винаги идват на помощ на човек, заседнал при излизане от колата си. Добри са, но някои не могат да скрият усмивката си.
– Не, какво говориш? – излъгах смело и се направих на широко скроено момиче, за което външният вид е само подробност. – А ти си все така елегантна! – поднесох комплимент. Всъщност тя си беше същата точилка, но изровена от археологически разкопки.
Седнахме на верандата на скромната ѝ полупорутена къщурка и пихме чай.
– Значи ти искаш да приложиш диетата на Джоузеф?
– Да – кимнах. Не беше нужно да обяснявам защо.
– Даааааа. „Разтегли нишката на времето“. Много интересна концепция за храната.
– Всъщност за какво точно става дума? – полюбопитствах. – Какви точно храни включва тази диета и на какъв принцип се базира?
– Е, не е ли ясно?
– Не.
– Да разтеглиш нишката на времето означава да ядеш бавно.
– О, ясно, значи ядеш бавно и така поглъщаш по-малко. Това можеше да ми го кажеш и по телефона. Защо ме накара да дойда чак дотук?
– Ха-ха – разсмя се леля Ейми. – Знаех си, че иначе нямаше да дойдеш да ме видиш. Джоузеф беше артист. Той остави ръкопис, който може да се превърне в бестселър. Заглавието е „Разтегли яйцето до 17 минути“, на името на една от рецептите.
– А ти защо не се опита да издадеш ръкописа? – попитах предпазливо. Леля Ейми никога няма да ми подари нещо, от което може да изкара и пет долара.
– Дороти, аз ядох и пих на корем цял живот и не можах да завъдя и грам тлъстина, а ти си заприличала на китоловен кораб. Нямам ли право и аз един път да проявя човещина и да покажа обич към племенницата си?
Погледнах я доста изненадано. Всичко това звучеше прекалено съмнително, за да е истина. Тя обаче отиде и донесе ръкопис, поставен в папка, и ми го връчи тържествено. На първата страница наистина пишеше „Разтегли яйцето до 17 минути“.
На тръгване се сетих и попитах леля Ейми как е умрял Джоузеф Крам.
– Ще ти кажа, но трябва да ми обещаеш да не го включваш в книгата.
– Добре – казах бързо, без да се замисля. – Да не е починал от глад? – Леля Ейми ми даде знак да се наведа и ми прошепна на ухото. Очите ми щяха да изхвръкнат от орбитите.
– По дяволите! – изругах.
– Да, дявол да го вземе! – изруга и тя.
Тръгнах си с папката под мишница, хвърлих я на задната седалка и започна процесът по напъхване на тялото ми в колата – десен крак, бедро, хълбок, задник, кръст, рамене, глава, ляв крак и т.н. След успешния финал запалих мотора на колата, а с лявата си ръка помахах на негостоприемната точилка, която не ме почерпи с нищо друго освен чай без захар. Не бях хапвала нищо от 8 часа и бях на път да припадна. Затова свърнах на първата бензиностанция и си поръчах в закусвалнята порция яйца на очи. Бях взела предвидливо ръкописа на Джоузеф и го разтворих на масата, докато чаках да пристигне поръчката.
„От всички злини на света най-голямата е бързото ядене – започваше той. – Така удоволствието от храната се свива като затворен акордеон. Затвореният акордеон не издава никакви звуци, следователно не може да създава музика. Защо смятате, че бързото лапане има нещо общо с естетиката на храненето? Защо смятате, че поглъщането на едри хапки храна е поглъщане на едри хапки щастие? Всички знаете китайската поговорка, че всяко велико дело започва с малки стъпки, а великото дело на вашето хранене започва с малки хапки, усвоявани бавно, много бавно. Превърнете яденето във величествен паметник чрез философията „Разтегли нишката на времето“. Ако днес сте изяли закуската си за 30 минути, утре я изяжте за 35, вдругиден за 40, по вдругиден за 45. Така нишката на времето ще започне постепенно да се разтегля и да показва храненето в забавен каданс – като танц, който продължава вечно.“
В този момент сервитьорката донесе огромната чиния с три яйца на очи, висок хълм от пържени картофки и пържен лук. Ароматът на всичко това можеше да вдигне от гроба и мъртвец, например Джоузеф Крам. Бях готова да налетя на порцията като пустинна буря, но преди това пръстът ми неволно открехна страница, от която ме атакува заглавието „Разтегли яйцето до 17 минути“. Стори ми се странно съвпадение да попадна точно на рецептата, която беше споменала леля Ейми, при това пред порция с три яйца на очи. Сякаш Джоузеф Крам искаше да ми каже нещо от отвъдното, където вероятно пропагандираше философията за разтегляне нишката на времето. Затова се зачетох.
„Рецепта „Разтегли яйцето до 17 минути“
Поставяте пърженото яйце на очи в голяма черна чиния, за да се откроят белотата на белтъка и златното на жълтъка по средата. Ако сте в по-артистично настроение, чинията може да бъде червена, така асоциацията със залез е по-отчетлива. Поставяте будилника до чинията и го навивате да звънне след 17 минути. Започвате яденето от краищата, като рязвате по парченце или по посока на часовниковата стрелка, или обратното, но все пак препоръчвам да изберете посоката на часовниковата стрелка, за да разтегляте нишката на времето напред, а не назад. Връщането назад е реверанс към миналото, а никой не е спечелил от блуждаене в спомените. Бавното напредване във времето има важен философски смисъл, защото малката отстъпка от настоящето е все още загриженост за настоящето, а не блуждаене в бъдещето, т.е. празно потъване в мечти, което настъпва при бързото нагълтване на хапката. Ако се посветите на естетиката на отрязването на парченцето белтък и след това докосвате крайчето му с език, ще забележите хореографията на движението, а тя е забележително изискана, ако успеете да надхвърлите предварително определеното време от 2 минути за поднасяне до устата, поглъщане и връщане на вилицата и ножа до яйцето. Спираловидното движение по посока на часовниковата стрелка рано или късно ще ви отведе до сърцевината на нещата, т.е. до жълтъка, и там настъпва истинската борба със залеза, с усвояването на материята, съградила света. Ако стигнете до философския въпрос кое е първичното – яйцето или кокошката, има голяма вероятност да увеличите времето за всяка хапка до 2 минути и половина. Тогава е почти сигурно, че когато будилникът звънне, още няма да сте се справили със сърцето на залеза и с всички произтичащи от тенденцията към упадък чувства. Така вашата рецепта ще може да се преименува на „Разтегли яйцето до 18 минути“.
Спрях да чета и се загледах в троицата яйца на очи и двете могъщи купчини от пържени картофи и лук. Как точно се прилага концепцията „Удължи нишката на времето“ при тази рецепта? Откъде трябва да започна – от яйцата, от картофите или от лука? Дали не трябва да проуча първо историята на картофите и лука, за да намеря интимната им връзка с времето и съответно да оформя кръстовидна консумация в последователност – хапка яйце, картофче, лук, яйце, картофче, лук? Положението беше сложно, но изискваше бърза реакция, защото никой не обича да яде студени пържени картофи и лук; виж, яйцата могат да се ядат всякак, стига да са обилно полети с масло.
Започнах по посока на часовниковата стрелка от страната на картофите. Да, съвсем определено нямаше да спомена в книгата как точно е починал Джоузеф Крам. Беше удължил нишката на времето повече от 36 часа, вероятно устремен към вечността.
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.