Български Народни Приказки
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Литература за деца и юноши
- Страници: 125
Сборникът включва 35 от най-характерните и разказвани приказки, представящи различни особености и дялове на този жанр. Те са подбрани от различни източници и обхващат приказното богатство на народа ни от почти всички региони на страната. При четенето е необходимо да се има предвид следното:
Нормализирани са диалектните особености, които биха попречили за разбирането на текста и биха затруднили по-малките ученици в процеса на възприемане и осмисляне на поетическата образност, на стиловите и естетически достойнства на приказката.
Същата цел имат и морфологичните промени, оправяне на редуцираните глаголни форми, имена, наречия и др.
Почти изцяло са премахнати родителните падежни форми на имената, а дателните са оставени на онези места, където се вплитат органически в изказа и не пречат на възприятието.
Осъвременяването на езика има за цел да направи текстовете леснодостъпни за съвременното дете. В същото време водеща е идеята да се остане при автентичния фолклор, да се докоснат днешните читатели до живото народно слово, до магията на неговите неочаквани обрати, образи и сравнения, до ритъма и песенността на народния разказ.
За да бъде по-пълно усещането за автентичност в края на някои приказки с характерен диалект и изказ, поместваме точния и непроменен запис, веднага след неговия редактиран вариант. Това дава възможност на учениците да усетят народното слово, а на учителите — да обърнат вниманието им върху някои характерни стилови и образни особености на народния говор, както и на богатството на народния език. - Лилия Старева, съставител и редактор
Виж повече...
Български Народни Приказки
Лилия Старева
БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ
Веднъж един старец отишъл с кола на риба. Като наловил много риба, натоварил я на колата и си тръгнал радостен към дома. Една лисица го видяла, че кара риба в колата, па нали е дявол проклетията, намислила да открадне рибицата на стареца. Изпреварила го, легнала насред пътя и се преправила на умряла. Дошъл старецът до нея, гледа я — умряла! Ритнал я веднъж, дваж, тя не мръднала. Взел я старецът тогава, та я хвърлил връз рибата отгоре, па рекъл: „Ето и риба на децата, и кожух за бабата!“
Тогава „умрялата“ лисица оживяла, изхвърлила всичката риба из колата, слезнала и си я събрала. Отнесла я у дома си и я накачила над огнището да има за зимата. И старецът отишъл у дома си и още от вратата викнал на бабата:
— Бабо, бързо хвърли вехтия кожух, защото ти нося нов от лисица.
Бабата хвърлила вехтия кожух в огъня и той изгорял. Когато изтърчала навън да види новия кожух — то нито кожух, нито риба. Така останала и без вехтия.
Дошъл на лисицата кума на гости, па като седели до огъня, лисицата му рекла:
— Куме Вълчо, да не погледнеш в огнището, че има много тръни, ще си убодеш клепки те!
Вълкът, кога погледнал, що да види — много риба накачена! Попитал лисицата откъде е и тя му рекла, че я е ловила под воденицата. Рекъл й вълкът да го води, та и той да си налови и тя го отвела под воденицата. Вързала му една делва на опашката и вълкът пуснал делвата с опашката си в една дупка в леда (било зимно време). Лисицата почакала, почакала, докато му замръзнала опашката с делвата, па отишла и извикала:
— Воденичарко, воденичарко, вълк има под колелото! Излязъл воденичарят, взел една тояга, та удрял, удрял, насмалко не му откъснал опашката. А лисицата влезнала във воденицата, изяла на воденичаря кашицата, търкаляла се в брашното и побягнала. Стигнала вълка и все едно не го вижда, захванала да стене, уж я боли, че я е бил воденичарят.
Тръгнали по пътя да търсят нещо за ядене, па лисицата рекла:
— Е, куме, забравих да ти кажа! Мене ме пратиха да те каня на сватба. А аз, пуста ми глава останала, се не сетих да ти кажа веднага, та да видиш какви манджи са ни сготвили, ръцете ще си изядеш!
— Е, хайде да идеме, кумице — рекъл вълкът. — Умрял съм от глад.
Станали, хайде та на сватбата. Лисицата рекла:
— Чакай аз да ида да кажа да ни посрещнат.
Отишла, та извикала:
— У-а-а! Вълк ви иде на сватбата, вълк ви иде на сватбата!
Тогава всички от сватбата — кой с мотика, кой с лопата, кой с дърво — погнали вълка и като го стигнали, наложили го както трябва. Лисицата влязла в къщата, а там била само невестата. Тя се опитала да викне, но лисицата й рекла:
— Ще викнеш, ама аз ще кажа, че ти се скри — и тя се умълчала.
Лисицата се наяла хубаво, имало квасено мляко, взела та се намазала по главата и побегнала. Търчала, търчала, достигнала вълка и започнала да стене, да охка:
— Олеле, главица! Олеле, крачета!
— Какво ти е, кума Лисо?
— Ох, ох, олеле, утепаха ме! Ох, ох, леле, ще умра! — и се търкулнала на земята, па рекла: — Я виж, куме, не ми ли изтече мозъка?
— Е, като е така, кума Лисо, да те понося ли малко?
— Ех, куме, няма да ти забравя добрината!
Метнал я вълкът, а тя започнала да вика:
— Болен здрав носи, болен здрав носи!
— Какво врещиш, кумице!
— Бая си на главата, куме, че ми се вие свят.
— Като си отишла до дупката, тя скочила от вълка и му рекла:
— Болен здрав носи!
Вълкът се спуснал да я хване, а тя се скрила в дупката си, в едни кореняк. Вълкът започнал да бърка да я улови. Уловил я за крака, а тя викнала:
— Корен-крак теглиш, корен-крак теглиш! — и вълкът я пуснал.
Пак бръкнал вълкът, хванал корен, а лисицата му извикала:
— Олеле, крачето, олеле, крачето!
И вълкът още повече и по-силно я теглил, пък като се откъсне коренът, изтърколил се по брега нанадолу, та се утрепал.
* * *
Вуко се спущил да я фане, а она се скрила у дупката у един кореняк. Вуко фанал да бърка да я улови, уловил я за ногата, па она викнала:
— Корен-нога теглиш, корен-нога теглиш! И вуко я пущил. Па бръкнал вуко, фанал корен, а лесицата му извикала:
— Олеле ножица, олеле ножица!
И вуко още повеке и по-силно теглил, па като се отчепи корен еднаж, та като се изтъркаля вуко из един брег нанадолу, та се утепал!
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.