През 1963 година Йордан Радичков се запътва към сибирските земи с три прости тетрадки с бели листа и голямо любопитство. Той ще прекара няколко месеца в обиколки на всевъзможни места из необятната шир.

Макар с предначертан маршрут авторът ще се губи по пътеката, ще се отклонява от нея и ще се среща със сребърни лисици, величествени елени, директори на златни мини, влюбени младежи, лагерници, еленовъди и много други причудливи обитатели на замръзналите земи.

Той бързо ще се сближи с всички свои герои и през разговора си с тях и през фината му чувствителност към техните често тежки животи Йордан Радичков ще се вдъхнови да напише една от най-важните книги в своето творчество. Това са „Неосветените дворове“.

Книгата се ражда, изписана в простите тетрадки с бели листа. След излизането ѝ, тя ще бъде преведена на множество езици и ще се превърне в едно от първите български заглавия, което се появява в най-престижното френско издателство Gallimard.

Пътуването на Радичков до Сибир ще остави траен белег в творчеството и съзнанието на автора. През целия си жизнен път той често ще се връща към срещата си с един сибирски шаман и неговите думи:

„Бог е един, каза шаманът, кръстосал ръце на гърдите си. Бог е един, религиите са различни; може и да го има, може и да го няма – не трябва да говорим. Трябва така да живеем, все едно, че има бог“.

Това е първото самостоятелно издание на „Неосветените дворове“ за последните 40 години.