„Кратка история на българския комикс“ разглежда хронологично развитието на комикс изкуството у нас. От комичните ленти, повлияни от европейската сатирична преса, през детските поучителни кратки истории жанрът преживява първия си разцвет в годините на Втората световна война, когато всеки ден излиза различен вестник с комикси. След 1944 г. България поема по пътя на социализма, а комиксът се превръща в инструмент за идеологическо възпитание и на деца, и на възрастни. Появяват се римуваните назидателни ленти във вестник „Септемврийче“ и сатиричните пропагандни комикси във вестник „Стършел“. През 60-те, 70-те и 80-те години около издателство „Български художник“ и култовите списания „Космос“, „Дъга“ и „Чуден свят“ се създава атмосфера на свободни пластични търсения, която стимулира развитието на комиксовия жанр. Освен поредиците в периодични издания, за първи път се появяват т. нар. романи в картини, а няколко фантастични и патриотични комиксa се публикуват като отделни албуми. В списание „Дъга”, утвърдило се като най-успешната комикс медия у нас, изгряват имената на майсторите на рисунката и разказа Стоян Шиндаров, Христо Кърджилов, Петър Станимиров, Евгений Йорданов, Николай Додов, Димитър Стоянов–Димо, Сотир Гелев, Румен Чаушев и много други. През 90-те години се правят няколко опита за издаване на комикс списания омнибуси. Всички завършват с първи и единствен брой. XXI век започва с носталгичен опит за възраждане на „Дъга” – ново списание със същото име излиза в цели тринайсет броя. Най-сетне български комикс художници достигат до големите световни издатели – Александър Малеев работи за „Marvel“ и „DC“ в Ню Йорк („Batman“, „Daredevil“), Виктор Кълвачев – в Лос Анджелис („Pherone“, „Blue estate“), Пенко Гелев получава поръчка за 22 комикса по класически романи от английското издателство „David Salariya“. Динамичното развитие на графичната новела, алтернативния комикс, провокативните уеб и ъндърграунд форми в началото на новото хилядолетие дават надежда за успешно бъдеще на деветото изкуство и за нови предизвикателства пред българската публика Виж повече...