„Цветният човек“ – по думите на автора Иван Теофилов е едно приятно изкушение. Опит да се докосне до магията на детското въображение. Защото според него „Детството е единственото случило се чудо в живота на всеки човек“. Книгата не е разделена, а е обединена от две части и епилог. Повечето стихове в първата част на книгата са идеи, заети от случки и прояви на внуците на автора, и той с право ги счита са свои равностойни съавтори. Иван Теофилов отказва да пренебрегне ускорената интелигентност на съвременното дете, което е на „ти” с компютъра, и доказва, че е противник на вдетиненото писане за деца, на стихоплетството и халтурата, които за съжаление изобилстват и в днешните читанки. И светът оживява: нарисуваното конче иска своите простори, Ния разделя вкусната си филия с децата, Андрей от трети „А“ приключва спора със съучениците си с цитат от енциклопедията. От друга страна, работата на Иван Теофилов в кукления театър го е научила да следи непринудените реакции на винаги отзивчивата му публика и да ги превръща в свой ориентир. Като драматург и режисьор той имал задължението да отговаря на нуждите на театъра, за който класическите приказки са били неотменим репертоар. Известно е, че приказките са оскъдни на реплики. И това за него било добър повод, запазвайки тяхната приказност, да създава свои концепции и свой диалог, актуализирайки героите и ситуациите съобразно нуждите на съвременното дете. Така години наред съчинявал и поставял своите сценични приказки, някои от които са играни в Европа, Африка, Индия и Япония и са наградени с международни отличия. Да включи своите „инсценировки на приказки“ под заглавието „Най-важните неща“, е прекрасна идея. Поетичните реплики на героите идеално „се връзват“ с първата част, а драматургията придава ново измерение на цялостната концепция за книгата, всичко това подправено с оригиналното чувство за хумор на автора.