Дошло е отново време за негодници, скъпа Лилиан Хелмън! Но и време за светци!

Всяко действие поражда равно по сила противодействие.

Закон на физиката

1.

Той се върна необичайно рано. Йова чу превъртането на клю­ча, натежалите стъпки от антрето към хола, глухото проплакване на фотьойла, в който стовари тялото си. Кучето, изтичало да го посрещне, се върна при нея с подвита опашка и се притисна в краката й.

Нещо се беше случило!

Йова избърса мокрите си ръце в първата попаднала й кърпа, оказа се кърпата на кучето. Безшумно пресече пространството, което ги разделяше, сложи внимателно дланите си върху приве­дените, излъчващи напрежение рамене, и докосна с устни побе­лялата му твърде рано глава.

– Кажи ми какво е станало?

Отговор нямаше поне няколко минути, само придърпа пръсти­те на едната й ръка и ги опря до страната си. Тя го погали с тях и мълчанието бе взривено от една-единствена дума, която приведе стените, заплашили да се срутят отгоре им.

– Напуснах...

Йова замръзна. Невъзможно, помисли си в първия миг, той толкова обича работата си, създаде това предприятие от нищото, вложи душата си в него... Как би живял от тук нататък?

– Обясни ми... – едва прошепна тя и коленичи, като обгърна с ръце коленете му, готова да го защити, ако е нужно и от целия свят.

– Продадоха го! – изстреля глухо отговора си Ясен и думи­те се отприщиха като бент, на който са вдигнати всички шлюзо­ве. – Продадоха го на безценица, и то на конкурентите, които ще го унищожат. А аз вече бях договорил с французите създа­ването на смесено предприятие, спомняш си, нали, колко ме

притесни кражбата на кредитните карти и парите в хотел „Со­фия“ още при настаняването на Пиер Ив, мислех, че всичко се провали, а той махна просто с ръка, отмина го с думите „и у нас може да се случи“. Подготвил бях договорите, оставаше само да ги подпишем през май при следващото му идване, а сега... няма нищо!

– Има – каза Йова и приседна на пода в краката му. – Има те теб. Предприятие няма, но те има теб. Те умеят да ценят хората. Доверят ли ти се, ще инвестират, а ти отново ще създадеш с тяхна помощ същото предприятие, и то по-добро. Повярвай ми!

– Вечната оптимистка – усмихна се тъжно той и я придърпа към себе си. – И как го виждаш?

Тя погледна календара до телефона. Беше 20 април. 1990 го­дина. Опита се да събере мислите си, разпилени като пилци от шокиралата я новина. И започна:

– Първо, не се е случило кой знае какво. В тази държава всичко е възможно, но ти си жив и здрав, доказал себе си. И способен да се доказваш още. Съобщаваш неприятната новина на Пиер Ив и искаш среща с него там. Само да ти резервират хотел. Кажат ли да, събираме всичките си пари и заминаваш, но преди това написваш своята биография с всичко, което си постигнал досега, без излишна скромност. А те ще решат. Убе­дена съм – положително. Те умеят да преценяват качествата на хората и да ги подбират според тях, без партийни пристрастия. Е, позицията, от която тръгваш, е вече друга, не предлагат те, предлагаш ти. Себе си. Но ти си човек с възможности. И не се предавай!

Вече можеше да се диша, стените се бяха изправили, усука­ните ъгли също. Йова се надигна от пода, разтърка схванатите си колене, седна срещу Ясен. И му се усмихна окуражително.

– А сега ми разкажи. Кой го продаде, на кого го продаде, за колко...

Преди да отговори на въпросите й, той въздъхна и неочаква­но добави:

– Имаше предателство и отвътре. Троянски кон...

Не го запита кой, знаеше, че започнал ли е, ще продължи и сам.

– Хора, на които много бях помагал и на които вярвах.

Отново замълча, явно му бе трудно да споделя, раната кървеше, болката бе твърде силна. Йова искаше да му помогне, но не знаеше как. И все пак леко го побутна с думите:

– Винаги така се случва. Предава те оня, на когото си помагал най-много. Дошло е време за негодници – въздъхна и тя, въоръжила се с търпение да чака, за да може Ясен да излее натрупаната горчивина. И да почувства поне малко облекчение от споделянето.

Когато мълчанието му продължи твърде дълго, Йова се изправи на изтръпналите си крака и му предложи чаша с малко водка, за да се отпусне. Той отблъсна чашата.

– Ще преживея и това.

– И ще станеш по-силен от преди. Да отложим ли разговора, или...

– Не, не!

И й разказа за събранието, на което докладвал за смесено предприятие с французите, а по-голямата половина от хората, явно обработени от... троянския кон с обещание за фантастични заплати, настояли за смесено предприятие с немската фирма. И точно това се случило, продали го на безценица на нея. По желание на колектива.

– Това събрание е било... кога?

– Преди месец, но все се надявах да поговоря с колегите, да разберат качествата на френската фирма, недостатъците на немската. Бях ги проучил и двете. Едната със световен престиж, другата – известна като перачница. А през това време се е сключвала сделката зад гърба ми. С участието на... – и той най-сетне изплю името.

Йова изтърва чашата, стъклото се разби на искрящи по-малки и по-големи парчета. Като че ли мина вечност, за да дойде на себе си. Преглътна мъчително.

– Не може да бъде! Та той не излизаше от къщи, докато ти ръководеше кандидатската му работа и много от идеите в нея бяха твои! Що за неблагодарник!

– Нали каза, че винаги така се случвало? Пък се шокира. И аз бях шокиран. И неподготвен. Но днес, когато научих за сделката, не се замислих нито за миг и подадох оставка.