Блажени времена
-30 %
Докладвай

Ненчо Илиев, известен с псевдонима Сириус, е български писател, журналист и преводач.

Роден е през 1882 г. в Калени, област Ловеч. От 1900 г. се установява в София.

Сътрудник е на списанията „Българска сбирка“, „Пролетна заря“, „Съвременна мисъл“, „Сила“, „Войнишка сбирка“, „Отечество“, „Художник“, „Българан“, „Смях“, вестниците „Жило“, „Вечерна поща“, „Пряпорец“, „Заря“, „Камбана“, „Народни права“, „Народ“, „Радикал“, „Военни известия“, „Чуден свят“, „Литературен глас“ и др.

През 1900 г. в списание „Ново слово“ е отпечатан дебютният му разказ „Щедрият дарител“. Автор е на 19 книги, документални очерци, романи, романизирани биографии, разкази и фейлетони.

Използва псевдонимите Н. И. Лаборов, Копук Копуков, Н. И. Сириус, Sir, Копук Гладориев. Член е на Съюза на българските писатели. В Балканската война участва в сраженията при Одрин и Чаталджа като редови войник. В 1914 – 1915 г. е редактор на хумористичното списание „Смях“. По време на Първата световна война е военен кореспондент към щаба на Първа армия, а след нея е главен редактор на списание „Българан“. В началото на 1920-те години е представител на печата в българската легация в Рим. По това време публикува около 30 статии, в защита на българската кауза, в италианските вестници и списания „La vita italiana“, „L Europa Orientale“, „Rassegna economica“, „Il Mondo“ и др. Негови разкази са публикувани в италианските списания „La tribuna illustrata“, „Tutto“, „La Rivista di cultura“ и др. През 1934 г. превежда „Весели разкази“ от Карло Колоди. След завръщането си в България е кореспондент на няколко италиански вестника и работи като чиновник в различни ведомства. Владее руски, френски и италиански език.

Съпругата му е руската графиня Мария Александра Романович. След 9 септември 1944 г. е арестуван и въдворен в лагер, където умира през същата година.

Виж повече...
Откъс В желани
ISBN: ISBN
6.29 лв
8.99 лв
epub

Най-купувани

Препоръчано

Най-обсъждани