ЗАСЛЕПЕНИЕ Зад гърба ѝ някоя от жените подхвърли: – Мутреса е, познавам я. Движи с един баровец с голяма вила. И друг път е ангажирала момичета от нашата фирма. Не се обърна. Щом живееше с Ред, който по всички правила на новия жаргон минаваше за стопроцентова мутра, тъй като никой не знаеше как бе натрупал парите си, глупаво беше да се засяга от обидното прозвище. По–добре мутреса, отколкото проститутка на повикване, каза си Фани, докато излизаше от фирмата за компаньонки. Ред ѝ нареди да се прибере във вилата в пет часа. Разполагаше с целия следобед. Взе двойката към центъра, а като стигна площад „Славейков“ изведнъж ѝ се прииска да се отбие „При Мария“, където се събираха предимно хора с творчески професии. Положително щеше да види стари познати. Ще им покаже колко се е отдалечила от момичето, което преди година кръжеше в кафенето с надеждата да ѝ поръчат снимки, или поне да я почерпят. Нямаше постоянна работа, дължеше пари почти на всичките си приятели, хазяйката я гледаше на кръв. Ако не се беше появил Ред навярно сега да е при родителите си, да слуша вечните им оплаквания от несправедливия към тях живот и да тъпее в малкия провинциален градец. Кафенето се намираше в мазето на Столичната библиотека. В него нищо не беше се променило. Същата сумрачна светлина, забулена още повече от гъстия тютюнев дим. Все така, както ги помнеше, посетителите разговаряха разгорещено по масите. От входа зърна Нина, Румяна и Данчето – трите бяха журналистки във вестника, където тя направи своя прощъпалник като фотограф. Махна им с ръка и с широка усмивка забърза към тяхната маса. Макар и значително по–възрастни, трите се бяха държали приятелски с нея: често я вземаха със себе си в командировка, помагаха ѝ в писането на текста под снимките. Сега щеше да им се отблагодари с щедра почерпка – Рад ѝ даде сутринта значително по–голяма сума от обикновено. Ала трите отвърнаха вяло на нейния поздрав и веднага събраха погледите си върху масата. „Майната ви! На какво отгоре се перчите?“ озъби им се в себе си Фани. След фалита на вестника само Румяна, която беше най–млада от трите, успя да се вреди в третостепенно женско вестниче. Нина продаваше книги на улична сергия. Последното, което знаеше за Данчето бе, че се грижи за децата на някаква стюардеса. Отклони се към другия край на кафенето. Преди да стигне най–далечната празна маса, някой я хвана грубо. Едва позна някогашния си съкурстник от фотографското училище. Методи Пеев приличаше на истински клошар. – Тъкмо се чудех кой ще почерпи – изломоти той с почти беззъба уста. Заради любопитните погледи от съседните маси Фани приседна на стола към който я теглеше Методи. Идваше ѝ да го млатне по разлигавената пиянска физиономия. Беше стигнал дъното, неговата компания положително я принизяваше в очите на околните. Попита тихо, но тонът ѝ недвусмислено показваше непробиваемата стена между тях. – Какво ще пиеш? – Моето си питие. Гроздова. Научих, че си живееш добре с парите на някакъв баровец, бълха те ухапала с една стограмка. Аз съм Методи Пеев. Гладен и жаден, но свободен. Не се продавам никога! – с възземащ се патос изрече Методи. Последните му думи прозвучаха театрално приповдигнати. – Поръчай си две гроздови! – Фани извади от скъпата си кожена чанта десет лева, остави ги на масата и стана. Методи даже не се опита да я задържи. Лицето му изразяваше усилието да пресметне колко още ракии ще изпие с рестото от десетолевката. Очите на посетителите кръжаха около нея като разбунени оси. Кожата ѝ се оказа достатъчно дебела за техните жила. Излезе с високомерно вдигната глава. Когато се намери на огряния от мекото есенно слънце площад съжали, че се бе подала на обхващащото я от време на време желание за общуване с по–различни хора от тези, сред които се движеше напоследък. Не ѝ беше мястото в онази воняща на мизерия и озлобление бърлога на неосъществени гении. Откакто ходеше с Ред посещаваше само лъскави заведения. Срещаше се с хора, за които връзката ѝ с него не предизвикваше нито презрение, нито съжаление. Тръгна между сергиите с книги и неусетно настроението ѝ се отърсваше от налегналото я раздразнение. А когато купи един луксозен албум с творби на световно известни фотографи се почувства възмездена за отношението на някогашните си познати. Те, дори в съня си, не биха посегнали към такава скъпа вещ. Съвещанието се провеждаше във вилата на Реджеб Осман, известен повече като Ред. Той настани гостите в големия салон на първия етаж. През прозорците на едната стена се виждаше като на длан цялата софийска низина, запълнена почти изцяло от столичния град. От другата страна се стелеше зелена морава и постепенно се възземаше към гъстия букак на планината. На третата стена имаше голяма камина с пукащи в нея дебели цепеници. В средата беше разположена голямата овална маса, ръчна изработка от словенски дъб. На челното място на масата седеше чеченецът Кемал Асхабов, по чиято идея се провеждаше днешното съвещание. Не беше висок, но изглеждаше като изваян заради гъвкавата си съразмерно оформена фигура. По неводоми природни закони лицето му бе освободено от типичните за чеченците груби черти и свиреп израз. Бадемообразните кафяви очи и фината маслинена кожа го омекотяваха до деликатно. Приличаше повече на древен източен принц отколкото на суров кавказец. Държеше се достолепно и с поза, тон и поглед внушаваше на присъстващите своето превъзходство. Кемал беше около четирийсет и пет годишен, началото на които се губеха в Киргизия, където Сталин бе изселил повечето чеченци. След смъртта на Сталин родителите му се върнаха в родното село, но той вече беше усетил вкуса на по–широкия и различен свят. Замина за чеченската столица Грозни, завърши Икономически институт, назначиха го в една банка, а когато Горбачов започна перестройката, пое към Москва. Само за няколко години успя да натрупа огромен капитал от лековерници, които внасяха спестяванията си в основаната от него, но оглавявана от скъпо заплатени глупаци финансова къща. Избяга, преди клиентите да разберат, че не само няма да получат обещаните високи лихви, но са се простили и с собствените си пари. С приятел от детинство, който бе влязъл в управлението на Киргизия, успяха да приватизират няколко важни стопански обекти на азиатската република. С останалата част от парите си купи къща в Истанбул. Смени я с огромно имение в най–скъпия квартал, когато създаде канала за пренасяне на наркотици от Турция, през България, Македония, Албания до Западна Европа и Скандинавските страни. Втори по важност беше Сариз Костин, който по време на междуособиците в Косово бе командвал отряд на Армията за освобождение – АОК. Неговото минало преди войната беше изпъстрено с множество престъпления, но принадлежността му към една от най– значимите албански фамилии, го спасяваше от сериозни последствия. Благодарение на връзките си с мафията той създаде чисто албански наркотрафик, наричан шиптърски и оттам идваха основните средства за оръжие и издръжка на АОК. Самият той не знаеше на кого служи по–добре – на Аллах или на мафията, но след примирието в Косово усещаше остро липсата на онова неописуемо сладко опиянение, което го владееше докато стреляше, изтезаваше или палеше. Ала когато Кемал му предложи да поеме наркотрафика от Македония към Сърбия и Албания, а оттам – към Западна Европа и Скандинавието, той забрави намерението си да се прехвърли на бойните фронтове в Чечня. И любовта му към земните наслади беше фанатична, а тя се осъществяваше с много пари. Третият участник беше македонецът Джемаил Сами, етнически албанец, известен като Джем. Той живееше в Охрид и контролираше пътя на дрогата от България към Албания. Беше тантурест, примитивен, но онова, с което се захванеше, обикновено завършваше с успех, защото притежаваше рядката дарба да лавира между опасностите и да остава безчувствен при всякакви обстоятелства. ! Тримата знаеха само турското име на своя български домакин. Ред произхождаше от едно малко село в Делиормана, но по–голямата част от детството и младостта му минаха в градовете, където бе учил. Беше от последното поколение етнически турчета, които с привилегии влизаха в интернати, техникуми и във висшите учебни заведения. Още като студент в Икономическия институт се увлече от търговия, пристрасти се към сделките, които не изискваха много труд, но осигуряваха добри печалби. Подвизаваше се пред „Магурата“, където по това време действаше главната черна борса на валута. Специалитет му бяха „кукличките“ – пачка от хартийки, оградени с няколко истински банкноти. Хората търсеха долари и винаги се намираха балами, които се хващаха на въдицата на „калинката“ – помощника, който разбиваше тяхното колебание с пачката долари, която купуваше пред очите им. В момента когато Ред предадеше на истинските купувачи „кукличката“ и вземеше парите им, „калинката“ предизвикваше паника, че уж милицията идва. Всички се разбягваха, защото властващият тогава комунистически режим преследваше жестоко търговията с валута. Смяната на имената на турското малцинство не го засегна, защото вече се подвизаваше като Ред и дори имитираше американски акцент. Прекръсти се на Радуил, ала без да съзнава в душата му бе проникнал бацилът на омразата, който в последствие унищожаваше още в зачатък всякакво уважение към законите на държавата, която бе посегнала на свещеното му право да носи рожденото си име.